Още кънти скандалът с пиесата „Човекът и оръжията“ от Бърнард Шоу, която Джон Малкович постави като гост-режисьор в Народния театър „Иван Вазов“. То не бяха платени протести, не бяха пасквили по медиите. Няма значение кой колко разбира от театър, от изкуство, от творчеството на Шоу.
„Протестът“ пред Народния театър ми напомни един ужасен фрагмент от филма „Вампири, таласъми“ на Иван Андонов. В една от сцените героинята на Надя Тодорова посрещаше новата „народна власт“ и крещеше френетично: „Смърт на фашизма“. Един ошашавен човек мина покрай нея, тя го хвана за ревера и започна да крещи като обезумяла в лицето му: „Викай смърт, бе, другарю. Смърт, смърт!“.
Та и сега за „Оръжията и човекът“. Оплюхме здраво Малкович. Мнозина подложиха актьорската му кариера на десекция и го намериха за посредствен. Други се усъмниха в качествата му на режисьор. Е, данданията е в миналото. Представлението се играе пред пълни зали. Малкович си замина, вероятно потресен от реакцията на този „буден“ български народ, който не желае да му припомнят исторически факти, които нарича „обида, гавра, подигравка“, пише сайтът intrigi.bg
Толкова за случая с Джон Малкович! Използвам го като въведение към един друг проблем – огромен цирей, който никой не забелязва и не говори за него. Ако Малкович поставяйки пиесата на Шоу в България се гаври с българите, подлага на съмнение техните хигиенни навици и ги смята за невежи, то тогава какво ще кажат тези бранници на националната ни чест и достойнство за изпълняващия длъжността директор на Националния театър за опера и балет, наричан за по-кратко Софийската опера – Пламен Карталов, „академик“ с извинение?
Нима това, което се случва там не е гавра с националното ни самочувствие?
Операта вече е бащиния на Карталов, който оглавява първия ни оперен театър почти 20 години. За това време „академикът“ превърна Операта в самодейно читалище. Оркестърът е на ниво на сватбарски оркестър, женският хор под диригентството на почти 80 годишната г-жа Димитрова, звучи като курник, в който е влязла лисица. Даниел Орен показа как могат да свирят музикантите в Операта (гастролите му в два спектакъла на Турандот и „Реквием“ на Верди“, но след като той си замина нещата се върнаха в изходна позиция. Нима не бива да се протестира, че Софийската опера няма главен диригент от години?. Нима не трябва да се протестира, че на щат се водят безумно много певци, много от тях великолепни артисти, принудени да пеят в детски спектакли, а в малки роли – в „Травиата“ например, се въртят пенсионери, които чупят столове на сцената, сядайки на тях (постановка на Травиата от 8. 12, т.г.). Или други такива, които се движат едва по сцената и не могат да изкачат две стъпала, сковани от старост и болки в кръста. Не е ли гавра с националното ни самочувствие от няколко години „академикът“ да поставя предимно Вагнер и то по най-безобразния и абсурден начин. Срам за медиите е, че пускат готовите прессъобщения от пиар отдела на Операта, в които всичко е „прекрасно, чудесно и браво“. А тези, които публикуват глупостите на Карталовата кохорта били ли са някога в операта?
Нима не е гавра с публиката, че спектаклите в Софийската опера създават съвсем погрешна представа за това изкуство у младите, които нямат база за сравнение. Ако веднъж имате възможност да видите представление в който и да е театър в Италия, и най-малкия, ще се откажете да посещавате нашата опера. Понякога се случват чудеса. Такива бяха дебютите на фантастичните млади певици Мила Михова и Александрина Михайлова в ролята на Виолета от „Травиата“. И двете бяха брилянтни в изпълненията си, но както казва тяхната учителка Райна Кабаиванска: „Силата не е в единицата, а целия спектакъл“. Нима нивото на Софийската опера не е позор за имената, които са се разписали със златни букви в нейната история и тази на международна оперна сцена?
Защо не протестират „будните“ българи пред Министерството на културата. Да бъде обявен конкурс за нов директор на Софийската опера? Вече една година Карталов изпълнява длъжността и няма никакво намерение да се разделя с поста си. Пред подчинените си, с които се отнася като с крепостни селяни, Карталов често казва: „Мен не може да ме бутне никой“. Защо не протестират пред Операта?
Да протестират и срещу пишман министъра на културата, който вече две години е служебен министър и никой не знае какво върши в кабинета си в министерството. Министър Наско поне показваше как пуши марихуана на прозореца.
Разкриха се схеми за откраднати милиони от театри в страната. Министър Тодоров не знае?! Той не знае и, че в новия бюджет се режат здрави проценти за сценичните изкуства. Него го няма никакъв. Вместо министъра, в ефир се появява актьорът Христо Мутафчиев, който призова служебния министър Главчев да пощади аркашите. На въпрос на водещите в предаване на БНТ къде е министърът на културата, Мутафчиев отговори: „Не знам. От няколко седмици го няма в Министерството. Сигурно има творчески ангажименти. Министърът на културата е този, който трябва да застане на главата на финансовия министър и да устоява бюджета, както направи министъра на образованието“, каза Христо Мутафчиев. Найден Тодоров е като шесторъкия Шива – хем е министър, хем диригент, хем е шеф, макар и в отпуск, на Софийската филхармония. Отделно не се лишава от частните си ангажименти по света и у нас. И за него питам КОГА? Време е и той да си ходи.
