Американка погреба Константин Марков от „Тангра”

Втора жертва даде българският рок, поразена от Ковид-19, след загубата на Димо от „Пиф”. На 15 март, само за броени дни, откакто заболява, умира Константин Марков. 71-годишният бас-китарист е основател на група „Тангра”, чийто апогей е през 80-те, и единственият музикант, останал от сформирането й през 1976 г. до ренесанса й в наши дни. В момента ново парче на „Тангра” е на 2-ро място в седмичната класация на БНР, но уви, Косьо вече няма как да се радва на земните неща.

Константин Христов Марков – това име остана някак незабелязано в списъка на отличените от държавата с финансови награди в размер на 500 лв. (вместо пенсии) творци от популярната музика. Основателят на група „Тангра” е сред представителите на гилдията, съдействали за реализацията на начинанието. Отлично освемомен източник твърди, че Марков се е застъпвал преди всичко за свои колеги, отколкото за своето присъствие в избраната общност. За жалост, той не дочака материалния израз на заслуженото си признание.
Организмът му се бори само седмица с коварното заболяване, първоначално – в домашни условия. А преди да заболее, Косьо, както го наричат, бил оптимист, че нещата със заразата и музикалния бизнес вървят на подобряване. Група „Тангра”, която той възроди преди няколко години в нов състав, дори има запланувана дата за концерт в НДК през есента.
„Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде, като частица от поетичните герои на песните на Тангра. Като творец, Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки преживявания и чувства, а като част от семейството да ни дарява с топлота и щастие”, есеистично сподели тъгата си съпругата Лаура, от която музикантът има дъщеря.
„Косьо ме откри в Париж, и ме доведе в България точно, като момичето с „белоснежна рокля пред пети райсъвет” от прекрасната песен по негова музика и текст на Александър Петров – „Бъди такъв, каквъвто си”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, после се появи Косьо, който ме превърна в най-щастливата жена и заедно създадохме семейство и нашата прекрасна дъщеря”, още от откровението на Лаура, с която китаристът отбеляза 30 години в брак.

„Това се случи през пролетта на 1990 г. в Париж – разказвал е Косьо алхимията на запознанството си с чужденка. – Един ден отивах към апартамента на моя братовчедка. Намираше се по средата на малка уличка в един от добрите квартали. От другия край на улицата забелязах да идва едно момиче със стегната походка и спортна фигура. За мое учудване и двамата спряхме по средата на улицата, пред входа на кооперацията, след което едновременно влязохме в асансьора, качихме се на един и същ етаж, спряхме пред една и съща врата. Тогава реших, че съдбата иска да ми каже нещо и я заговорих. Оказа се, че тя има урок по пеене при братовчедка ми, която е класическа певица. Братовчедка ми закъсняваше и ние се заговорихме на площадката пред асансьора. Лаура е родена в Чикаго, живяла в Орегон дълги години, завършила консерватория там, карайки огромен американски ТИР, за да си плаща таксите. Беше дошла преди пет години да си търси късмета в Париж. След известни лутания се явява на прослушване за американската продукция на мюзикъла „Котките” и е одобрена. В представлението пееше и танцуваше степ в ролите на две или три котки, като сменяше костюмите. На въпроса с какво се занимавам, отвърнах че съм музикант от България дошъл да си търси късмета край Сена. Така започна всичко. Няколко месеца по-късно, когато визата ми беше изтекла, й казах, че ще се върна в София, където „нещата врят и кипят”. Почти не повярвах на ушите си и я помолих да повтори, когато каза, че ще дойде с мен в България! Оженихме се в София през един мрачен и студен дъждовен ден в началото на ноември 1990 г. След церемонията в църквата „Св. Седмочисленици” отидохме в Руския клуб – един от малкото работещи ресторанти по това време. Там беше много студено и чакахме три часа да ни сервират храната, защото имаше режим на тока. Иначе беше весело. Няколко години по-късно се роди Никол.”

Константин Марков е роден е на 3 октомври 1949 г. Обстоятелството, че е столичанин, си проличава в присъствието му в музиката. То е ярко и запомнящо се, без да е самонатрапващо. Родителите му са минни инженери по образование, свързани са и с изкуството. Били са и такива времена, когато е престижно да имаш в хола си книги и роял, а у Маркови роялите са два, плюс пиано. На него майка му го научава да свири, но след време го продават – не за да освободят място, а по финансови причини.
„Тя свиреше много добре на пиано, но понеже беше завършила в Германия, комунистите не й даваха работа и беше принудена да изкарва прехраната си, като акомпанираше на различни хорове на акордеон. Тя ме запозна с класическата музика, която в началото не понасях. Ходех на солфеж и мразех преподавателката, защото не знаеше кои са „Бийтълс”. Днес осъзнавам, че класиката е променила хоризонтите ми на възприятие и ми даде основата, за да продължа напред”, разкривал е семейната атмосфера музиканти. Със сестра му, 5 години по-малка, също завършила консерватория, остават сираци на 15 и на 10 години. Майка му се разболява и умира, последвана от бабата и дядото на Косьо.

Увлечението му по техниката и музикалните инструменти е усилено от баща му и един от дядовците. Някъде в четвърти клас, за Нова година момчето намери под елхата трансформатор и комплект инструменти. 20 години по-късно осигуряването на техника и инструменти ще станат част от ежедневието на Марков в стремежа да създаде, популяризира и наложи група „Тангра”.
А като юноша той прекарва по цели нощи пред стария радиоапарат, развивайки сензитивност за новата музика от средата на 60-те години. От западните радиостанции се запознава с музиката на „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс”, Джими Хендрикс, „Крийм”. Китарата и тесните джинси се превръщат в символи на рокендрола и свободата и у нас. Първата си китара получава от баба си, предусетила каква ще е реализацията му.
„Беше българска „Кремона”, без адаптери, тоест не можеше да се включи в усилвател. Веднага започнах да правя планове как да я преработя в електрическа. Нямаше литература или ноти, слушаш, копираш и имитираш.
По това време учех в една от елитните софийски гимназии. Там бяха и доста деца на тогавашната номенклатура. Родителите им нямаха нищо против тази музика по купоните. Нещо повече, голяма част от плочите и по-късно касетите беше донасяна именно от тях от командировки на Запад. В същото време официално те определяха тази музика като „упадъчно и вредно западно влияние” и правеха всичко възможно да я ограничат и забранят. Никога няма да забравя – роднини в чужбина ми бяха изпратили един от първите албуми на Джими Хендрикс, когото обожавах. Отидох на Софийската митница да си го получа, а
служителят видя плочата, извади шило и надраска по един кръст от двете й страни, като ми пожела приятно слушане. Това беше една малка случка на фона на постоянното криене по входовете на софийските улици, за да не ни острижат в някое районно или да не ни срежат крачолите на тесните джинси”, изповядва приживе Марков.

Като ученик той ходи да слуша на репетиции групите „Бъндараците” и „Сребърните гривни”, когато репетират. За да не изпусне сакралните мигове, бяга от училище. Скоро се сдобива и с първата електрическа китара, поръчана при майстор. За да получи отстъпка от цената, му занася дървен материал – дъски от чинове. Остатъкът е буквално спестен от закуски.
През пролетта на 1969 г. „Синьо-белите” – групата на Емил Димитров, обявява конкурс за басист. Константин Марков се явява на прослушването и го одобряват. Две години по-късно групата на Лили Иванова – „Маковете”, също обяви конкурс за басист, на който също се явих и бях одобрен. Така започва по-професионалният период в кариерата на Константин, пише Уикенд.

Генералната линия на живота му е създадената от него през 1976 г. група „Тангра”. Името измисля приятел художник, който им нарисува и графичен знак, превърнал се в запазена марка. „Концертна дирекция” ангажира младите рок музиканти да съпровождат големи турнета на звезди като Йорданка Христова и Богдана Карадочева през 70-те. В първите години репертоарът им е предимно подражателски и клони към „Дийп Пърпъл”. Сменят се вокалисти и музиканти. През 1979 г. емигрира певецът им Александър Петрунов (Сашо Гривната) и на негово място идва Вили Кавалджиев, вече покойник. Записаната с Вили рокбалада „Очакване” (музика Константин Атанасов, текст Михаил Белчев) носи пробивът и самостоятелния облик на групата – първо място в традиционния за епохата Младежки конкурс. Но трайният интерес на музикантите към твърдия рок ги обрича на частична популярност и недостатъчно пълни зали. Бумът идва с новия солист Чочо Владовски в началото на 80-те и по-мелодичната линия, изразена в хитове (предимно от Борис Карадимчев и Александър Петров): „Нашият град”, „Богатство”, „Любовта, без която не можем”.

Тоталният успех не ги главозамайва, но превърнали се в машина за хитове и безконечни концерти и участия, музикантите достигат до етап на пренасищане и физическо отношение. Чочо Владовски, с който е записан първата плоча, разпродадена в тираж над 100 хиляди, си тръгва. После Чочо започва своя кариера, продължила до смъртта му през 2006 г.
Вторият албум излиза през 1986 г. в съвсем друг състав, концепция, естетика. Авторската музика на членовете на групата е много по-застъпена. Вокалист е Станислав Сланев-Стенли, присъединява се и емблематичният за групата Йордан Ганчев. „За да можем да репетираме, вместо наем, трябваше да чистим снега пред Младежкия дом. В съседна стая репетираха „Щурците”. От време на време идваха да ни чуят и мислеха, че сме се побъркали. Това беше за тогава една съвсем нова и различна музика и различна „Тангра”. Едно от нещата, което определено ни различава от другите групи, са текстовете. В албума „Тангра 2” те са на поетите Сашо Петров и Живко Колев”, разказвал е Марков.

Съставът привлича предимно градски младежи, които не приемат клишетата в музиката и външния вид. Хитовете от този период са „Оловният войник” (първо място на Младежкия конкурс), „До последен дъх”, „Черно-бяла снимка”, „Делник”, а групата изнася концерт дори на стадион „Васил Левски”. След 10 ноември 1989 г. всеки от музикантите поема по пътя си, а Косьо Марков заедно с Кирил Маричков създават радио „Тангра”. То просъществува няколко години. За последен път група „Тангра” е възродена през 2016 г., отново от своя създател. Поклонението пред музиканта беше на 19 март.