Една от най-големите звезди на българската поп фолк сцена – ГАЛЕНА, е родена на 21 май 1985 г. в Смядово. Кариерата ѝ започва в началото на 2000 г., а с времето тя се превръща в едно от най-разпознаваемите лица в българския шоубизнес. Хитове като „Феноменален“, „Мама Ураган“, „Пак ли“ и „Кой“ я изстрелват на върха и ѝ носят огромна популярност. През годините Галена печели множество музикални награди и изгражда имидж на артист, който постоянно се развива и следва модерните тенденции. Освен с музиката си тя впечатлява и със зрелищни клипове, силно сценично присъствие и вярна фенска аудитория.
И до днес Галена остава сред най-коментираните и успешни изпълнителки в България. По случай 20 години на сцената през 2025-а тя издаде шестия си албум GALENAXX и направи невиждано шоу в столичната зала „Арена 8888“. Певицата е участвала в благотворителното издание на „Като две капки вода“. Била е ментор в „Гласът на България“, а сега я гледаме като жури в повторенията на деветия сезон на „България търси талант“.
В личен план певицата има дългогодишна връзка с бизнесмена Галин, с когото имат две момчета – Стефан и Александър.
Интервю на "Супер магазин"
– Галена, наскоро пуснахте най-новата си песен „ChatGPT“, как дойде вдъхновението за нея?
– Вдъхновението дойде от времето, в което живеем. Днес изкуственият интелект е навсякъде – всички говорят за него, всички го използват по някакъв начин. Стана ми интересно как една толкова модерна тема може да бъде пречупена през музиката по забавен и различен начин. Когато чух идеята,
веднага ми се стори свежа и актуална.
Харесвам песни, които улавят духа на времето, но същевременно са направени с чувство за хумор и самоирония. Точно такава е и тази. Разбира се, каквато и технология да има, тя никога не може да замени истинските човешки емоции. Любовта, ревността, страстта, разочарованието – това са неща, които няма как да бъдат написани от алгоритъм, ако не ги е преживял човек. Именно този контраст много ми хареса и затова реших да направя тази песен. В крайна сметка музиката винаги е отражение на живота. А днес ChatGPT е част от ежедневието на милиони хора, така че ми се стори интересно да го превърнем в част и от една музикална история.
– С Преслава направихте два хитови дуета, планирате ли още един и кога?
– Е, пуснахме два дуета в рамките на половин година, нека мине малко време. Почитателите ни винаги очакват много от общите ни проекти. Затова трябва да подбираме внимателно песните, а не просто да пускаме нещо само за идеята да имаме пореден дует.
– Двете сте живели под един покрив, какво помните от онези години?
– Това беше един много специален период и за двете. Бяхме много млади, с големи мечти и тепърва си проправяхме път. Да, живели сме под един покрив известно време и това ни сближи още повече. Имало е дни, в които сме имали много, имало е и дни, в които не сме имали почти нищо, но никога не сме се оплаквали. Вярвахме, че ако работим достатъчно, всичко ще си дойде на мястото. Спомням си как вечер до късно си говорехме за музика, за плановете ни, за това как си представяме бъдещето. Смяхме се много. Имаше моменти, в които буквално си деляхме последното, което имахме в хладилника, но тогава това не ни тежеше. Напротив – днес гледам на онези години с много топлина. Мисля, че точно трудните моменти учат човек да бъде благодарен. И до днес пазя хубавите спомени от онова време, защото те са част от пътя, който ни е изградил като хора и като артисти.
– Преди време обаче бяхте в хладни отношения, защо бяхте скарани и коя първа подаде ръка към другата, как се сдобрихте?
– Честно казано, толкова години минаха, че днес това няма никакво значение за мен. В живота на всеки човек има периоди, в които пътищата се разминават. Случва се. Важното е, че и двете пораснахме, променихме се и оставихме всичко в миналото.
Не мисля, че има значение коя е подала първа ръка.
Понякога е достатъчно просто да си готов да затвориш една страница и да продължиш напред. При нас точно така се случи – с уважение, без излишен шум и без драми.
– Сега приятелки ли сте, чувате ли се, виждате ли се често?
– Да, в добри отношения сме. Лятото и двете прекарваме много време на морето, така че се виждаме доста по-често. Често излизаме по семейно, децата също се забавляват заедно и атмосферата винаги е много приятна.
– Пазите ли приятели от детските години в родния ви град?
– Да, имам и много ги ценя. Това са хора, които ме познават отпреди сцената, отпреди успехите и всичко, което ми се случи през годините. С тях няма нужда да бъда Галена – аз съм просто Галя. Разбира се, животът ни пръсна в различни посоки и не можем да се виждаме толкова често, колкото ни се иска. Но когато се съберем, все едно времето е спряло. Започваме разговорите оттам, откъдето сме ги оставили, смеем се на старите истории и си припомняме безгрижните години.
– Какво дете беше Галя, кога разбрахте, че сцената и музиката са вашето призвание?
– Бях много жизнено и любопитно дете. Не можех да стоя на едно място, постоянно измислях нещо, обичах да пея, да танцувам и да забавлявам хората около мен. Не съм си представяла друго бъдеще освен това да бъда на сцена. Не мисля, че е имало един конкретен момент, в който съм осъзнала, че музиката е моето призвание. Просто винаги е било вътре в мен. Още като малка търсех всеки повод да пея – вкъщи, на семейни събирания, в училище. С времето разбрах, че това не е просто мечта, а нещо, без което не мога. Пътят, разбира се, не беше лесен. Имаше много работа, лишения и изпитания, но нито за миг не съм се отказала. Винаги съм вярвала, че когато правиш нещо с цялото си сърце и си готов да дадеш всичко от себе си, резултатите идват. И до днес излизам на сцената със същото вълнение, с което го правех в началото.
– Спомняте ли си първото си участие на сцената, на колко години бяхте?
– Разбира се, че го помня. Такива моменти не се забравят. Бях още дете и както всеки, много се притеснявах. Изпълних народна песен. Вълнението беше огромно – треперех, но в момента, в който излязох пред хората и започнах да пея, всичко изчезна. Не помня толкова самото притеснение, колкото усещането след това – аплодисментите и емоцията. Тогава за първи път почувствах онази магия, която само сцената може да даде. Мисля, че още тогава си казах: „Това е моето място“. Оттогава са минали много години, хиляди участия и безброй срещи с публиката, но и до днес изпитвам същото вълнение, преди да изляза на сцената.
– Как поддържате перфектна форма, спортувате ли, спазвате ли режим?
– Не съм привърженик на крайностите. За мен най-важен е балансът. Старая се да се храня разумно, да не прекалявам и да слушам тялото си. Разбира се, има периоди, в които съм много по-стриктна, особено когато ми предстоят снимки или по-натоварени участия. Спортувам, когато имам възможност, но няма да кажа, че съм човек, който всеки ден е във фитнеса. Истината е, че добрата форма не е само въпрос на килограми. Много по-важно е как се чувстваш. Ако си спокоен, щастлив и се грижиш за себе си, това винаги си личи. Аз се стремя точно към това.
- Спекулираше се, че използвате така нашумелите инжекции „Оземпик“, има ли нещо вярно в това и какво бихте посъветвали младите момичета, за да влязат във форма?
- Свикнала съм през годините да се пишат какви ли не неща за мен. Не обръщам внимание на всяка спекулация. Хората винаги ще говорят, особено когато видят промяна. Аз вярвам, че няма вълшебна формула за добрия външен вид. Ако човек иска да промени нещо в себе си, най-важни са постоянството, дисциплината и грижата за здравето.
Красотата не трябва да бъде на всяка цена
Към младите момичета бих казала да не се сравняват непрекъснато с това, което виждат в социалните мрежи. Да се грижат за себе си, да се хранят разумно, да се движат повече и най-вече да не правят нищо само защото е модерно. Всяко решение, свързано със здравето, трябва да бъде добре обмислено и взето след консултация със специалист.
- Имате един от най-впечатляващите гардероби в шоубизнеса, а слабост са ви обувките, колко чифта имате вече? Кои са любимите ви марки дрехи и аксесоари?
- Модата винаги е била едно от нещата, които много ме вдъхновяват. Обичам да експериментирам и никога не съм се ограничавала само до една марка. Имам любими брандове, разбира се, но за мен най-важното е една дреха или обувка да ми носи настроение и да отива на визията, която искам да създам. Обувките наистина са ми слабост. (Смее се.) Честно казано, отдавна съм спряла да ги броя. Със сигурност са много, но всяка жена ще ме разбере – понякога една обувка просто те намира.
Не съм от хората, които пазят всичко на всяка цена. Когато нещо вече не използвам, най-често го подарявам на близки хора или намирам начин да му дам нов живот. Смятам, че е по-хубаво една красива вещ да носи радост на някого, отколкото просто да стои в гардероба. Истината е, че с годините започнах да ценя много повече качеството, отколкото количеството.
- Живеете в красива просторна къща с басейн близо до Велико Търново, с колко спални е, как си почивате най-пълноценно?
Домът ми е мястото, където наистина успявам да се откъсна от всичко. След толкова пътувания, участия и шум най-големият лукс за мен е спокойствието. Най-пълноценно си почивам със семейството ми. Обичам да прекарваме време заедно – било край басейна, в градината или просто на една дълга вечеря у дома. Това са моментите, които ме зареждат най-много. Не съм човек, който търси сложни начини за почивка. За мен най-важното е да съм с хората, които обичам.
- С Галин вече от колко години сте заедно, как се поддържа толкова дълга връзка, и то в шоубизнеса?
Времето наистина лети. Заедно сме от много години и мисля, че ако има една тайна, тя е, че никога не сме спирали да бъдем екип. Моята професия не е лесна за една връзка – има много пътувания, нощни участия и постоянни ангажименти. Затова са нужни доверие, уважение и много компромиси и от двете страни. Когато ги има, всичко останало се нарежда. За мен семейството винаги е било на първо място. Колкото и натоварена да е програмата ми, винаги се старая да намирам време за най-близките си хора. Мисля, че именно това ни е помогнало през годините – да не забравяме кое е истински важно и да бъдем един до друг както в хубавите, така и в трудните моменти.
- Как се промениха отношенията ви през годините? Как бягате от скуката и битовизмите, за да запазите страстта и любовта?
Нормално е една връзка да се променя с годините. В началото всичко е по-емоционално и импулсивно, а с времето идват спокойствието, доверието и усещането, че до теб стои човекът, на когото можеш да разчиташ безусловно. За мен това е много по-ценно. Разбира се, и при нас има моменти, в които ежедневието е натоварено. Но мисля, че най-важното е никога да не спираш да обръщаш внимание на човека до себе си. Понякога една вечеря, една разходка или просто разговор без телефони са напълно достатъчни. Не мисля, че има универсална рецепта за дълга връзка. Вярвам в уважението, доверието и в това да не приемаш човека до себе си за даденост. Когато и двамата полагат усилия, любовта не изчезва – тя просто става по-зряла и по-силна.
- Ревнувате ли се все още?
Когато има любов, винаги има и по малко ревност. (Усмихва се.) Важното е тя да е в разумни граници и да не пречи на отношенията. С годините обаче доверието става много по-силно. Ние се познаваме толкова добре, че няма място за излишни съмнения. Всеки знае какъв е другият и това носи спокойствие. В моята професия, ако няма доверие, една връзка трудно би издържала. Така че днес определено доверието е много по-голямо от ревността.
- Били ли сте някога пред раздяла?
Мисля, че всяка дългогодишна връзка минава през различни периоди. Няма семейство, в което всичко да е идеално всеки ден. Важното е как преминаваш през трудностите. Не обичам да говоря в детайли за личния си живот, защото вярвам, че някои неща трябва да си останат само между двама души. Но мога да кажа, че никога не сме спирали да се борим за това, което сме изградили. Когато има любов, уважение и желание да останете заедно, винаги се намира решение. Понякога е нужно просто да направиш крачка назад, да изслушаш другия и да си припомниш защо изобщо сте избрали да вървите заедно. За мен това е ключът към всяка дълга връзка.
- Двамата обаче така и нямате брак, ще ви видим ли някога като булка, или никога това не ви е било мечта?
Честно казано, никога не съм смятала, че един подпис определя колко силна е една връзка. За мен най-важното винаги са били любовта, уважението и семейството, което сме създали. Разбира се, никога не казвам „никога“. Ако един ден решим, че това е нашият момент, защо не? Но не живея с мисълта, че това е нещо, което непременно трябва да се случи. Истината е, че най-голямото богатство за мен не е една сватба, а всичко, което сме изградили заедно през годините.
- Разкажете за синовете ви, на колко години са, какви искат да станат сега, какви интереси имат?
Децата растат толкова бързо, че понякога ми се струва, че вчера бяха бебета, а днес вече са млади момчета със собствен характер и интереси. Големият ми син вече е на 17, а малкият – на 9 години. И двамата са много различни и това много ми харесва. Всеки има свои интереси, любопитен е към различни неща и аз никога не съм искала да им налагам какъв път да изберат.
Най-важното за мен е да бъдат добри хора
възпитани, трудолюбиви и щастливи. Не ги притискам да решават отсега с какво ще се занимават. Имат време да открият какво ги вълнува истински. Ако един ден някой от тях пожелае да тръгне по моя път, ще го подкрепя. Ако избере съвсем различна професия – пак ще го подкрепя. В крайна сметка най-важното е човек да прави това, което обича.
- Малкият ви син Алекс беше с вас на сцената на концерта ви в „Арена 8888“? Вече иска ли да тръгне по вашия път? Музикален ли е?
Да, това беше един от най-емоционалните моменти за мен. Да го имам до себе си на сцената пред толкова много хора беше чувство, което трудно може да се опише с думи. Това е спомен, който ще остане завинаги и за двама ни. Музикален е, определено има усет и много обича музиката. Но още е малък, за да говорим дали това ще бъде неговият път. Не искам да му вменявам очаквания само защото аз съм певица. Ако един ден сам избере сцената, ще го подкрепя с цялото си сърце. Ако мечтите му са съвсем различни – пак ще съм до него.
- Като ви гледаха по телевизията като по-малки, как реагираха?
Беше им много интересно, особено когато бяха по-малки. За тях беше напълно нормално да видят мама по телевизията или на билборд. (Усмихва се.) Но вкъщи аз съм просто мама, а не Галена. Разбира се, имало е моменти, в които са се гордеели и са ми го показвали по детски начин. Това винаги много ме е разчувствало. Но съм се старала никога да не ги натоварвам с моята популярност. Искам да имат едно нормално детство и да знаят, че най-важното не е дали някой те познава, а какъв човек си. Ако се гордеят с мен, бих искала да е заради това каква майка съм, а не само защото съм на сцената.
- Какви са мечтите ви?
Преди мечтите ми бяха свързани най-вече с кариерата – нови песни, големи сцени, концерти. Днес, разбира се, продължавам да имам професионални мечти, защото човек трябва винаги да се развива. Но с годините разбрах, че най-важните мечти са съвсем различни. Най-много си пожелавам здраве за семейството ми и за хората, които обичам. Да виждам децата си щастливи,
да растат като добри хора
и един ден да намерят своя път. Това е нещо, което не може да се сравни с нито един успех. Иска ми се още дълги години да правя музика, която докосва хората, да ги вълнува и да им носи емоция. Докато имам какво да кажа с песните си и виждам любовта на публиката, ще продължавам да творя. Това е моята най-голяма мотивация и може би най-голямата ми мечта.
