Топ дозайнерката Мегз успя отново да разбуни духовете в социалните мрежи. Този път причина за това беше епизод от риалитито ѝ, в който Каканашева говори за предразсъдъците. Тя още публикува снимка, на която позира с бяла дъска, на която пише “ Трябват ти субтитри”.
Материалите предизвикаха стотици коментари и споделяния. Самата МЕГЗ отвори сърцето си и разказа за най-болезнените обиди, които е чувала по свой адрес. Каканашева сподели, че прави това, защото иска да провокира хората да се замислят за силата на думите и раните, които нанасят с тях.
Материалите предизвикаха стотици коментари и споделяния. Самата МЕГЗ отвори сърцето си и разказа за най-болезнените обиди, които е чувала по свой адрес. Каканашева сподели, че прави това, защото иска да провокира хората да се замислят за силата на думите и раните, които нанасят с тях.
Постът ѝ, който предният ден беше използван в умишлено орязана версия от странички из фейсбук, за привличане на трафик чрез обиди и подигравки, накара много деца, които са жертва на обиди в училище да споделят историите си като коментари. Много потребители пък изказаха подкрепата си към тях и се обявиха срещу ужасната черта на българина да се подиграва, съди и обижда.
Споделяме поста на Мегз, за да се запознаете с трогателните истории в коментарите без редакторска намеса.
ТРЯБВАТ ТИ СУБТИТРИ ....
БОБЪР, КАТЕРИЦА, СИД ЛЕНИВЕЦА...
ФЪФЛЕЩО ЧУЧЕЛО, ЗАЕКВАЩА МАЛОУМНИЦА, ПЪРВО СЕ НАУЧИ ДА ГОВОРИШ МА ....
Когато бях малка, паднах от кола в движение - бях на 4, бях цялата в кръв и рани.. Семейството ми казва, че от тогава съм започнала да заеквам. Аз не си спомням как стана ... Спомням си само, че през цялото си детство се мразех заради това. Не исках да съм различна. Исках да мога да говоря и аз като другите и да не ми се подиграват вече в училище. Беше ужасно - имаше моменти, в които съм молила Бог просто да умра. Никога досега не съм споделяла на никой, но вечер докато си ревях в леглото си казвах “не може ли да ме блъсне кола” или “защо не умрях като паднах”. Майка ми постоянно ме мъкнеше по логопеди и те казваха “Мисълта тече много по-бързо от говора. Когато порасне ще го израсте”. А аз по детски, ревейки от болка, си казвах “моля те Господи нека мисълта ми не тече, или ме направи няма, не издържам повече да ме обиждат”...
Така, с хиляди дълбоки рани и компенсаторно отношение към себе си, пораснах и заекването спря. Говора ми, обаче, стана ужасно бърз. Още не знаех как да го координирам. За капак в същия период станах и известна. Тогава обидите се умножиха по хиляди....
И ето ме днес. Предразсъдъците ме накараха да искам да съм по-добра, да се променям, за да стана достойна за похвала - не за подигравка или обида. Тъжно е, но именно болката ме превърна в това, което съм днес. Днес харесвам начина, по който говоря и още повече това, което говоря. Харесвам истински себе си - не бранда ми, парите или популярността си. Харесвам човека, който съм. Но въпреки всичко това и всичко, което правя всеки ден, още сълзите сами протичат от очите ми когато си спомня за цялата болка, с която трябваше да порасна.
Затова и направих днешния епизод на риалитито си @topqueenbg Гледайте го - най-смисленият ни досега. Искам чрез него да ви провокирам да се замислите за:
1. Никога не позволявайте на някой да ви определя. Това не сте вие. Това са просто неговите страхове, замаскирани зад смешка или обида. 2.Внимавайте какво говорите. Думите понякога са най-тежките оръжия и белязват за цял живот.
Споделяме поста на Мегз, за да се запознаете с трогателните истории в коментарите без редакторска намеса.
ТРЯБВАТ ТИ СУБТИТРИ ....
БОБЪР, КАТЕРИЦА, СИД ЛЕНИВЕЦА...
ФЪФЛЕЩО ЧУЧЕЛО, ЗАЕКВАЩА МАЛОУМНИЦА, ПЪРВО СЕ НАУЧИ ДА ГОВОРИШ МА ....
Когато бях малка, паднах от кола в движение - бях на 4, бях цялата в кръв и рани.. Семейството ми казва, че от тогава съм започнала да заеквам. Аз не си спомням как стана ... Спомням си само, че през цялото си детство се мразех заради това. Не исках да съм различна. Исках да мога да говоря и аз като другите и да не ми се подиграват вече в училище. Беше ужасно - имаше моменти, в които съм молила Бог просто да умра. Никога досега не съм споделяла на никой, но вечер докато си ревях в леглото си казвах “не може ли да ме блъсне кола” или “защо не умрях като паднах”. Майка ми постоянно ме мъкнеше по логопеди и те казваха “Мисълта тече много по-бързо от говора. Когато порасне ще го израсте”. А аз по детски, ревейки от болка, си казвах “моля те Господи нека мисълта ми не тече, или ме направи няма, не издържам повече да ме обиждат”...
Така, с хиляди дълбоки рани и компенсаторно отношение към себе си, пораснах и заекването спря. Говора ми, обаче, стана ужасно бърз. Още не знаех как да го координирам. За капак в същия период станах и известна. Тогава обидите се умножиха по хиляди....
И ето ме днес. Предразсъдъците ме накараха да искам да съм по-добра, да се променям, за да стана достойна за похвала - не за подигравка или обида. Тъжно е, но именно болката ме превърна в това, което съм днес. Днес харесвам начина, по който говоря и още повече това, което говоря. Харесвам истински себе си - не бранда ми, парите или популярността си. Харесвам човека, който съм. Но въпреки всичко това и всичко, което правя всеки ден, още сълзите сами протичат от очите ми когато си спомня за цялата болка, с която трябваше да порасна.
Затова и направих днешния епизод на риалитито си @topqueenbg Гледайте го - най-смисленият ни досега. Искам чрез него да ви провокирам да се замислите за:
1. Никога не позволявайте на някой да ви определя. Това не сте вие. Това са просто неговите страхове, замаскирани зад смешка или обида. 2.Внимавайте какво говорите. Думите понякога са най-тежките оръжия и белязват за цял живот.
George1
преди 5 години
Гнусната циганка сигурно плаща за да пишат постоянно за нея.
Коментирай