Изчезналият Даниел Делчев: В Дубай ме арестуваха заради баща ми шейх! Бях политически затворник, обвинен за тероризъм и търговия с оръжия

Даниел Делчев става популярен с участието си в „Биг брадър” през 2008 г. Още с влизането в Къщата на големия брат, той споделя пред зрителите, че има мечта и тя е да открие своя баща, който по думите на негови приятели е арабски шейх, напомня HotArena.

 

 

В началото на есента на 2017-а съдбата го запозна с варненката Велиана Янкова, която от дълги години работи в Дубай. Тя му обещава съдействие в откриването на родственика, защото познавала влиятелни араби в емирствата, пък и тя самата е омъжена за ливанец, разказва „Таблоид“.

 

 

Така на  8 ноември миналата година щастливият Дидо каца на летището в Дубай, а часове по-късно следите му се губят. Приятелите му нямат връзка с него и притеснени го пискат за издирване чрез МВР, а след това и чрез Интерпол. След близо половин година Интерпол го намира в ареста на централния затвор в Абу Даби. В началото на август брадърът с прякор Шейха кацна по живо по здраво на летище София.

 

 

Дидо е сирак. Израснал е в различни домове за изоставени хлапета – предимно в Стара Загора и Ямбол. Роден е в Сливенския затвор, където майка му е постоянен обитател. За родителката си той казва, че нейният дом са местата за лишаване от свобода. И да излезе от затвора – за малко е.

 

 

В интервю за „Таблоид” Даниел Делчев разказва за невероятните си премеждия.

 

 

 

„Девет месеца бях в Дубай. Там отидох, за да търся баща си – това ми беше детска мечта. Намерих го, но няма да кажа името му, защото е опасно за мен. Стана така, че се срещнах с шефа на личната му охрана. След това, нещо е станало, защото както разглеждах сградите, дойдоха униформени и ме арестуваха. Случи се близо до една голяма кула. Изневиделица се изсипаха над 10 джипа с по четири човека вътре, с военни облекла. Задържаха ме. Имаше туристи, всякакви хора, дори такива, които снимаха с джиесемите си как ме задържат. Не ми обясниха за какво. Така започнаха проблемите ми. Те се точеха цели 9 месеца – време, през което преживях какво ли не. На моменти си мислех, че съм в ада“, разказва Делчев.

 

 

 

Откарали го в квартирата му, след което започнали да описват багажа му – колко пари имал, телефон, дрехи…

 

 

„Говореха на английски. Разбрах само: „Биг проблем”, защото слабо зная английски. Питаха ме дали не говоря езика по-добре, но наистина не го владея. Отговарях им на български и на слаб английски. Повтарях им: „Но инглиш, но араб”. Арестуваха ме между пет и шест часа следобед на 8 ноември. Два часа ми описваха вещите, после ги запечатаха и натовариха в един джип. И мен ме качиха в джип, без телефон, без пари. Стори ми се, че около 2 часа пътувахме, но не знам за къде. Спирахме, в джипа стояхме известно време без нищо да се случва. После колата пак тръгваше. Честно казано, бях загубил представа за време“, продължава да разказва Даниел за сполетялото го в Дубай.

 

 

Стигнали са до една квартира, в която е имало всичко. До една квартира, в която имало всичко - телевизор, храна, маса, столове, баня.

 

 

„Нямаше нещо, което да ми липсва. Яденето ми го подаваха през един отвор. Хранеха ме нормално, дори изобилно. Впоследствие разбрах, че това е специален арест и че аз се водя политически затворник. А аз не знаех защо съм задържан, нито че съм политически затворник. Разпитваха ме всеки ден. Питаха ме защо съм решил, че еди-кой си човек е мой баща. Не съм му бил син, да не съм говорил такива работи. Накараха ме да подпиша документ, че повече няма да го търся, да го притеснявам, нито да говоря за него какъв е, що е. Разбрах, че ако продължавам да говоря за баща си, ще имам сериозни проблеми. И така дните минаваха. А аз почнах да се изнервям, да се побърквам. Седя заключен в луксозна стая и не зная какво се случва. Хранеха ме през 3 часа. По пет пъти на ден слушах основна арабска молитва по телевизията и това беше“. 

 

 

Даниел разказва и как е стигнал до централния затвор на Абу Даби, където всъщност Интерпол успя да го открие.

 

 

„Общо 4 пъти ми сменяха квартирата. Местенията не бяха лесни, защото винаги се страхувах за живота си. Имах чувството, че го правят, за да ме убият. Винаги идваха различен брой хора да ме местят. На 25 ноември 2017 г. четирима души се опитаха да ме убит. Нападнаха ме с ножове. Тогава успях да избия ножа на единия и да го забия в крака му. Почнах да крещя. Събудиха се и други арестанти, така се спасих. По-късно дойдоха униформени и ме изведоха. Качиха ме в един джип „Туарег” и пътувахме почти час - така мисля, защото часовник нямах. През цялото това време над нас кръжеше хеликоптер. Беше страшно, защото нямах представа какво става. Но ме преместиха в поредната специална квартира. И там условията бяха перфектни. Нищо не ми липсваше. Хубавото бе, че там вече почнаха да ми обясняват какво става. Идваха да ме вземат с няколко джипа и хеликоптер, за да ме водят на разпити. 4 месеца изкарах така“, обяснява още бившият брадър.

 

 

Оказало се, че е обвинен в тероризъм и търговия с оръжия.

 

 

„Добре, че намериха някакъв местен човек, който говореше перфектно български и го доведоха за преводач. Тогава разбрах, че ме смятат за таен агент, че съм отишъл едва ли не да свалям правителството. Отговорих им, че не съм никакъв агент. И тогава бях изненадан. Извадиха ми досието от ДС. Там пишеше, че се водя агент от 14 септември 1984 г. Агентурното ми име е „Пришълеца”.

 

 

Наскоро Даниел бе освободен и се прибра в България, където е успял веднага да си намери работа – действа като строител тук и е подхванал два обекта.

 

 

„Освободи ми един прокурор в Абу Даби, който се оказа мой роднина, защото ми каза: „Аз съм от вашата фамилия, ще ти помогна”. Така на 3 август този мъж ми даде паспорта и вече можех да пътувам. Обадих се по телефона на моя приятел Давид Леви, който ми купи билет и ми го прати. Така се прибрах в София. Прокурорът дори не ми сложи черен печат в паспорта, за да мога да пътувам отново в емирствата, ако реша. Със зелен печат съм“, заключва Делчев и добавя, че не би хукнал отново да търси баща си.