Мисис България Роксана Кирилова катери върхове

Красивата носителка на титлата „Мисис България 2018“ Роксана Кирилова замени короната с туристическа раница, пише Телеграф. Хубавицата избира да избяга от суетата и да преоткрие себе си стъпка по стъпка чрез планината. Изкачването на върхове успява да я избави дори от силни паникатаки, споделя откровено тя пред „Телеграф“.

След спечелването на короната на Мисис България, животът на Роксана бързо се преобръща на 360 градуса. Интервюта, списания, снимки и редица светски събития. Суетата обаче се оказва не привлекателна за нея. „Цял живот съм живяла на места, където планина няма. Аз съм от Силистра - равнина. После във Варна - и там няма. Когато дойдох в София, бях много привлечена от Витоша. Да живееш буквално подножието и да имаш шанс за две спирки с рейса да си в гората, е страхотен късмет и хората тук трябва да го възприемат така и да се чувстват щастливи и да се възползват от това“, обяснява Роксана.

Първото й ходене в планина е на Витоша. След като ражда сина си, изпада в много тежко психическо състояние - следродилна депресия. „Планината буквално ме спаси. Всички лекари казваха, че трябва да пия хапчета. Бях изпаднала в ужасно психическо състояние, генерирана тревожност, паникатаки. Все пак като бивш спортист вярвах, че моето изцеление се крие в движението. Така тръгнах да катеря Витоша. Бях всеки ден по пътеките“, споделя тя. Не е пропускала разходка. Всеки уикенд може да бъде забелязана по някоя от пътеките. „Оставях сина ми следобед да спи и се качвах по един-два часа, сама на спокойствие само с природата. Имаш време да мислиш, да дишаш“, добавя тя. Най-любимата й отсечка е от Кумата през Конярника към Черни връх. „Има една гледка там, уникална, препоръчвам го“, обяснява миската.

Следващата страст след Витоша на Роксана е Пирин. „Обичам такива ръбати, сиви планини. Преди две години се качих в Пирин от Сандански. Видях нещо друго от това, което бях виждала -Витоша е зелена планина. Пирин е гола, назъбена. Мечтаех да кача връх Синаница. В интернет намерих група, която организира планински походи и се свързах с тях, така направих първия си по-сериозен поход“, обяснява Роксана. В планината забравя суетата и остава със себе си.

„Харесва ми, промени мен и ценностите ми. Мисля, че успявам да се откривам наново. В началото, като почнах да обикалям Пирин, осъзнах какво е. Няма да забравя след обиколки цял ден из планината, как дори матракът и топлата вода в хотела ми се сториха лукс“, споделя тя. Така стъпка по стъпка, пътека по пътека всяка седмица опознава по едно ново кътче в Пирин, докато не й отеснява. Първата планина извън България, която покорява, е в Италия. „Доломитите са такива, много приличат на Пирин. По мой вкус са. Пирин по принцип е любимата ми планина. Там се среща с нещо много по-мащабно и се научава да катери Виа Ферата - така на италиански се нарича стръмна пътека в планината, която е обезопасена с метални парапети. „В доломитите е пълно с подобни „железни пътечки с различна трудност“, обяснява тя.

В Италия, без да иска, Роксана се среща и с идеята за своето ново предизвикателство, а именно планината Нанга Парбат. „Посетих музея на Райнхолд Меснер, така запознавайки се с неговата история, в мен се появи голямо желание някой ден и аз да мога да видя Нанга Парбат“, обяснява Роксана. Не очаква това да се случи по-малко от година след това. „Започнаха да се случват много странни неща, които приемах като знаци. След като се върнах в България, влезнах в една книжарница, отварям вратата и срещу мен на първата лавица голяма книга с твърди корици и заглавие „Нанга Парбат - голата планина“, взех я, запознах да чета. След това започнах да гледам само филми за планината, как се изкачват 8 хилядници. Друг знак, който вече категорично ми потвърди, че аз трябва да замина за Пакистан беше. Бях се записала на една експедиция, но в последния момент ми се обадиха да ми кажат, че ще сменят дестинацията. Познайте - заминаваха за Пакистан“, спомня си Кирилова. Заминава с един куфар и две раници. В багажа й има само планински дрехи, протеинови барчета, хлорирани хапки и килограм ядки.

„Пакистан е страхотен, хората са приветливи, в тази област, където е планината, са много дружелюбни. Направи ми впечатление обаче мизерията, живеят все едно преди няколко века. В планинските селища къщите са направени от камък, нареден един върху друг. Зимата е толкова студено, че и животни, и деца са заврени вътре, за да се топлят. Всичко е като е каменната ера, дори КПП-тата на градовете покрай планината са от камък. Огромен камък с пръчка и канап. Спираш, проверяват те полицая, навива канапа и продължаваш“. обяснява Роксана. Първата спирка, преди да се срещне с Нанга Парбат, е именно такова село, където приспива в спален чувал. На следващия ден е срещата й с мечтаната планина. „Направи ми впечатление колко е мащабна, нещо грамадно завладяващо. И реката, която се спуска, черна мръсна зеленясала. Тръгнахме нагоре към базовия лагер пеша всеки с по една раница, а другите с магарета. Тази планина Каракорум й казват черната скала. Само камъни, няма къде да се скриеш. Аз вдигнах температура още първия ден, три дена катеря с температура, защото няма как да се върна назад. Хранех се само с картофи и ядките, които си бях взела“, спомня си Роксана. Успява да сбъдне мечтата си, минава Рупалската стена, спи в базовия лагер на Нанга Парбат.

В плановете й обаче не присъства покоряването на 8-хилядник. Спомня си, че преди да замине за Пакистан, синът й я изпраща с думите „Мамо, обещай да се върнеш“ - останало е буца в гърлото и си дала сметка, че 8-хилядникът ще почака.