Актьорът Валентин Танев вече е добре, след като прекара животоспасяваща операция в Израел и му отстраниха единия бъбрек.
„Добре съм, успях да преборя онкологично заболяване, показват резултатите от изследванията ми. Сега продължавам да играя“, сподели бившият зам. -шеф на артистите пред „България Днес“.
Добрата новина е съпътствана от още една - Танев прие тази година да е асистент на Теди Москов в театралния колеж „Любен Гройс“. Ангажиментът му със студентите ще е 2-3 пъти седмично по 3 часа на ден.
„Удоволствие е за мен да работя в тандем с голям майстор на сценичното изкуство като Теди Москов. Съгласих се да преподавам макар да имам и доста друга работа. В момента текат възстановителни репетиции в Народния театър на представлението „Какво ще правим с виолончелото?“. До няколко дни трябва да ми изпратят и сценария за късометражен филм, в който ще се снимам скоро“, сподели ни бившият водещ на „Господари на ефира“.
След като по време на пандемията Танев загуби съпругата си, преди това майка си, брат си и баща си, сега актьорът се надява за него да идат по-добри времена.
Доста съм се калил през годините. Имал съм моменти, когато работих по 48 часа. Оцелявахме, не виждах децата си, нямах софийско жителство, искаха да ни изхвърлят. Почти не съм играл с децата си. Нямах време да ги видя как израстват, да ги опозная. Това е голямата ми загуба, но сега наваксвам чрез внуците“, казва Танев.
Вече пенсионер, той започнал да се интересува как преживяват възрастните хора по света, за да не страдат от самота, лишения, изолация, от деменцията, която получават доста от тях „Оказа се, че играят тенис на маса, защото в тази възраст този спорт раздвижва и мозъчните клетки. Такива неща у нас липсват. Никой не иска да стимулира тези хора. Баща ми и майка ми бяха в Дом за стари хора, защото бяха с деменция и не можех да се грижа за тях вкъщи. Аз подарих на дома една уредба да им пускат народна музика и по този начин да раздвижват мозъка си, но за съжаление нито веднъж не им пуснаха музика. Просто никой не се интересува как се чувстват възрастните хора днес“, тъжно казва Танев, който не спира да работи и е щастлив от това.
