ШОКИРАЩАТА изповед на Яна Маринова

Две малки деца вървят по алеята между блоковете. Момиченцето - слабичко и пъстрооко, здраво е хванало за ръка първата си голяма любов и стои близо до нея. Макар да са във ваканция, се запътват към детската градина, а там - тяхната другарка.   “Ама какво правите тук? Хайде, елате да ви почерпя”, казва тя и им подава розов крем да си похапнат.   Това е споменът, който най-силно се запечатва в съзнанието на актрисата Яна Маринова. Тогава тя и момчето са на 6-7 г. Още помни името му - Милан, синът на медалистката по художествена гимнастика Красимира Филипова, пише в. &bdquo;24 часа“.   Цялата тази идилия продължава едва няколко месеца. Лятната ваканция свършва, идва училището и новата любов на Милан - приятелите Ники и Владо.   “Понеже исках да бъда пак до него, единственият вариант беше и аз да съм в групата им. Затова и станах мъжкарана”, разкрива актрисата от &bdquo;Стъклен дом“.   Четиримата все се забъркват в какви ли не неприятности. В първи клас например се учат да пушат, но майката на бъдещата актриса отведнъж спира мерака й за цигарите.   “Един ден вкъщи запалих да видя какво е. В този момент дойде майка ми и видя струйката дим над кръглия пепелник на масата.Обясни ми,че от цигарите има червейчета, които те изяждат отвътре, загнива ти всичко и ти умираш. Такъв стрес получих, че досега не съм пушила пак”, смее се Яна.   Макар винаги да мечтае да бъде герой от някоя епоха, вижда се като рицар на кон, тогава не се проявява изобщо като такава. Веднага издава приятелчетата, с които пуши. На следващия ден отива да ги поздрави, а те я посрещат с викове “предател”.   Това е и времето, по което тя преживява развода на родителите си. Майка й и баща й обясняват,че ще се разделят.   “Бях много малка и го изживях по детски. Сега разбирам, че съм намирала някакъв начин да си слагам розови очила на това, което ми се случва. Развода не съм го усетила, но явно съм имала агресия, която е излизала по някакъв начин”, твърди Маринова.   И какъв по-добър начин за това от спорта. Яна от малка тренира. Веднъж, докато пътува с дядо си в автобуса към детската градина, ги спира жена и им казва: “Това дете трябва да го доведете на художествена гимнастика.” Така бъдещата актриса отива в залата на “Славия”, където я поема Ваня Шабанова, а след това и Елизабет Колева. Тренира малко повече от година, но заради буйния си нрав, а и заради лек бой с друго момиче от школата я местят в леката атлетика.   “В художествената гимнастика трябва да впрегнеш волята, агресията и да я превърнеш в постоянство. Но леката атлетика беше най-близо до характера ми, защото постоянно ми се подиграваха, че съм хиперактивна”, обяснява Яна. Слагат я да спи, а тя подскача наляво-надясно. Наричат я шпинга, гущер, пружинко.   Тя си обяснява и дрезгавия глас сега с поведението си в детските години. Още си спомня как цяла вечер не спира да беснее и говори на висок глас, а на другата сутрин така и не може да изрече “Добро утро, другарко Петрова” - вместо гласа си тя чува само шепот.   После й казват, че промяната на гласа може да е свързана и със спорта. Освен на тренировките от малка Яна набляга на четенето. Майка й все пак е учителка по български език и литература и Маринова знае, че щом се прибере от спорт, пак ще пише есета, а после и стихотворения.   “Бях се специализирала в есетата, а стиховете - и аз като всяко влюбено момиче.”   Майка й е доста строга, възпитава я спартански - учи я, че няма невъзможни неща, което Яна сега предава на сина си Никола.   “Казвам му, че ако иска, може и да лети - да се качи на някой висок блок и да скочи, но после резултатът няма да е хубав.Човек може всичко,но винаги трябва да мисли какво ще се случи след това”, обяснява Яна.   Тя никога не си е представяла, че някой ден може да се види по телевизора или на кино, макар винаги тайно да си е мечтала, щом отиде на театър или балет и лампите угаснат, тя да е на сцената, а не да стои притаена в седалките на салона.   “Бяха сиви и тежки времена. Имаше само едно кино в квартала. Майка ми с учителската си заплата купуваше билети за мюзикъли и театри, и цигари и парите свършваха. Тогава идваше баба ми Рени от Дружба, която много обичам, с торбите с храна. Когато и това свършваше, аз отивах при нея, защото там винаги имаше какво да се яде.”   Така че Яна от дете знае какво е трудност и как се преодолява. Основно заради спорта, който по нейни думи учи децата на правилата на живота, само че чрез методите на играта.   “Тренировките ме направиха самостоятелна - на пистата няма мама, тате, които да ти кажат какво да правиш. Веднъж може да си първи, после последен, можеш и да се контузиш- спортът те възпитава и те прави много по-силен.”   Покрай всички занимания почти до 15-ата си година Яна няма много време за момчета. Всички я възприемат като мъжкарана. Когато става на 16, тя се превръща в истинска дама - висока и със стройна фигура от тренировките, всички я заглеждат. Тя обаче избира едно 18-годишно момче, в което да се влюби истински за първи път. Той пък се оказва бандитът на квартала. Ходят известно време, след което той започва да я бие. Яна така и не го издава - нали иска да се прояви като храбър герой.   Веднъж той дори опира пистолет в главата й. После я вкарва в такси, пъха дулото на пистолета в устата й, но после й казва, че ще я застреля в капачката, защото там много боли. И наистина го прави.   Младежът бързо осъзнава както е сторил и я закарва до болницата. Следователите разпитват Яна за случилото се, но тя и тогава не издава опасното си гадже.   “Ходих после с патерици. Останах още няколко месеца с него, но след като ми счупи носа за втори път, се разделихме”, разказва драматичния си спомен.   Яна е щастлива, когато има баланс. От всичко, което е преживяла досега, тя вече знае как да бъде щастлива.   “Знам, че единственият начин за това е да не губиш баланса си - да ти е ясно, че в живота има добри и лоши неща.”   Още преди “Стъклен дом” тя беше популярно лице, но покрай сериала името й все по-често попада в жълтите медии.   “Те са пример как нещо може да те разстрои, когато си щастлив. Виждам как популярни хора около мен страдат от това, разбирам ги. Но аз си казвам, че ако им обръщам внимание, се разбалансирам и така няма да съм подготвена и няма да знам как да реагирам, ако ми се случи нещо хубаво или лошо. Няма да мога пак да съм щастлива или няма да знам как да се справя със ситуацията.”   Според нея колкото повече се обгражда с близки хора, толкова по-лесно ще преодолява трудните моменти. Неслучайно тя поддържа добри отношения с най-близките си хора. Често се събират тя и мъжът й Тихомир с бившия й съпруг, неговата половинка и децата им.   “Когато не си популярен, те обичат родителите и близките и те плюят в кварталното кафе. Когато си популярен, те обичат близките ти и много по-голям кръг от хора, които те харесват. Логично е толкова хора да те мразят. Този баланс е неизбежен – няма начин, всяка монета си има две страни. Жегват ме нещата, но тогава си казвам, че сега е моментът да направя още една крачка, вместо да седя на едно място и да чета клюки. Докато ги има хората, които клюкарстват и клеветят, аз ще мога да давам напред. Ако всички станат такива - да постигнат мъдрост, баланс, и конкуренцията ще стане много голяма.”