Сашка Васева е сред легендарните първопроходци на поп фолка. Зад гърба си има десетки хитове като „Левовете в марки”, „Не мога да те забравя, Георги”, „Иване, Иване” и много други.
Малцина знаят, че Васева е учителка по образование. Певицата е завършила „Предучилищна педагогика” във Висшия педагогически институт в Благоевград. Любовта й към музиката я кара да хване микрофона веднага след промените през 1989 г.
Родена е в Дупница на 12 октомври 1966 г. Омъжена е за бизнесмена Христо Бакърджиев, от когото има две деца – Христо-Никола и Христина-Елена.
- Как отбелязахте рождения си ден и какво си пожелахте?
- Никак не го отбелязах, защото не съм го празнувала. Догодина имам юбилей и вероятно ще организирам нещо. Пожелах си здраве, защото през последните години то най-много ми липсваше. Разбира се, пожелах здраве и за всички от семейството ми, за приятелите. Доволна съм, защото се върнах към сцената с най-новата си песен, озаглавена „Ах, любов”. Тя звучи шлагерно, аз съм автор и на текста, и на музиката. Песента далеч не е поп фолк. Не може да се пее само: „7-8 и ще си паднала”. Предвиждам турне, с което да отбележа 33 години на сцената, защото 30-годишнината си не успях да чествам по здравословни причини. Иска ми се да обиколя читалищата и културните домове в страната, защото сцената там е съвсем различна от тази в ресторанта. Понякога искам да бъда като Лили Иванова, да пея само в зали, това е прекрасен вариант за всеки творец. Иска ми се да пея и да разказвам на публиката историята на моите песни. Повечето от тях имат любовна история. Христо ме слуша. Стои до мен независимо от поразиите, които правя аз. Благодаря му! Децата имат своя път на развитие, не ми дават да говоря за тях пред медиите и ги разбирам.
- Как са нещата в здравословен план – чувствате ли се добре, върна ли се зрението ви?
- В много добра форма съм, но със зрението водя битка, която ще продължи на територията на Турция. Комуникираме с една клиника при съседите за бъдещо лечение на зрението ми, там има хубава техника за лечение.
- Как минава денят ви? С какво се занимавате?
- Медитирам. Немските доктори ми препоръчаха да не се товаря, да дам възможност на организма ми да се възстановява след операцията. Мозъчната ми кора била много наранена. Преживях тежка операция, която продължи 12 часа. После получих реакции от упойката, които бавно отзвучаха. Почнах да чета книги за евреите и да ги цитирам. Те казват, че когато човек има проблеми с пари – има разходи, не проблеми. Когато има проблем, който не може да се реши с пари – това вече е проблем. Предпочитам да имам проблеми, които да се решават с пари.
- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
- Най-хубавият е раждането на сина ми, защото е първо дете и много се вълнувах. Най-лошото е престоят ми в германската болница, макар че немците спасиха живота ми. Там между белите стени бях в ръцете на Господ. 10 месеца гледах бели стени и лекари, които не разбирах какво говорят. Чудя се как съм преживяла всичко. Струва ми се, че не съм била аз, че нямам такава сила. Осъзнах, че духът е над тялото. Има едно пламъче в душата на всеки, аз се държах за моето пламъче и оцелях. Това пламъче е божественото в нас. Това пламъче е ефирно сгъстена материя, макар че материя не е точното описание. Обичам Твореца и зная, че той обича всички живи същества. Благодаря му всеки ден, че ми даде още дни на Земята.
- Как виждате себе си след 5 години?
- Да съм жива и здрава. Като завърша лечението със зрението, ще видя какво ще правя. За всеки случай ще съм друга Сашка Васева, не тази с поразиите, с големите деколтета. Осъзнах, че чашата преля по отношение на облеклото ми. Срамувам се много, но това е затворена страница. Като стара любов, прочетена глава и затворена.
- Христо Бъкарджиев ли е любовта на живота ви?
- Чакайте да направя ретроспекция... (Смее се – б.а.). Сигурно е той, защото безкрайно го уважавам. Да, Христо беше до мен в болницата. Единствено той! Аз съм припаднала в неговите ръце, той ме метнал на рамо и закарал в болницата.
- Помня, че Слави Трифонов беше обещал да ви помогне тогава...
- Никой на никого не е длъжен да помага. Човек има свободна воля. Може да помага, може и да не помага. Помощ се дава със сърце и любов, тогава е благословена. Да молиш за пари, да просиш – не е нужно.
- Помните ли първите спечелени от вас пари? Колко бяха и за какво ги похарчихте?
- Бяха 20 лева. Изкарах ги на някакъв концерт. С първото си участие на „Пирин фолк” почнах да получавам оферти. Попаднах на много добър мениджър, който ме комбинира с македонски изпълнители и нещата тръгнаха. Първото ни голямо турне бе с водещи Константин Коцев и Стоянка Мутафова. От Стояна научих много неща - най-вече да не се срамувам на сцената. Бях едно много срамежливо момиче, което вдигаше ръка към висините и пееше: „Може ли да се забрави, Георги, първият обичан мъж”. Звезден миг за мен. Да ви споделя нещо - настръхвам от ужас от изкуствения интелект, от това, че може да изпее всеки звук вместо мен.
- Защо така?
- Мен по принцип ме е страх от всичко изкуствено. За това нямам корекции по лицето си, по бюста. Ще споделя още нещо. Винаги съм била новатор. Предвидих не само, че ще се вържем към марката и еврото, но и роботизацията с песента ми „Мъж робот мечтая да си имам” (Смее се – б.а.) Беше преди да срещна Христо, записвах с музикалната компания на Слави Трифонов. „Мъж робот мечтая да си / да ми готвиш супи дори / и какъв си ми сладък, мил и готин/ робот ще си умреш”. (Смее се – б.а.) Прас! - и готово! Текстът е мой, кой друг бил измислил подобно пророчество?! Никой! Накрая песента завършва със съвет: „Що не вземеш и да родиш?”. Хубава препоръка, защото мъжете си мислят, че бременността е лесна работа. През 2001 г. изпях „Иване, Иване, имаш ли кажи евро”, през 2017-а - „Левовете в евро”, която е продължение на хита ми „Левовете в марки”. Кой знае какво още ще измисля...
- Какво научихте от Емил Димитров, с когото също бяхте близки?
- Срещнахме се в заведението на Трифон Иванов в квартал „Горубляне”, на входа. Емил ми подаде ръка и така влязохме вътре. Отново звезден миг за мен. Разказах му за живота си и споделих, че искам да живея в София, но нямам квартира и всеки ден пътувам от Дупница с колата си до столицата. Веднага ме покани в къщата си в „Княжево”. „У нас е широко и просторно, добре си дошла”, отсече Емил. Каза ми, че ще спя в стаята на сина му, която била боядисана в синьо, но това нямало значение. Момчешката стая беше в красив сатен и аз се почувствах принцеса. Издържах един месец, след което си показах рогцата, защото ми нарушиха съня. Иля Велчев беше дошъл на гости на Емил, аз съм се прибрала от участие и спя. Те увеличили музиката докрай, така че къщата „гърми”. Разчорлена излязох от стаята и започнах да крещя да спрат незабавно музиката. Емил ме попита дали зная кой му е на гости и че именно на този гост дължи голяма част от кариерата си. По-късно разбрах, че Иля Велчев е написал „Ако си дал”. „Като искаш да спиш, вземи си багажа и си отивай вкъщи”, сопна ми се Емил. Аз се фръцнах, събрах си рокличките, нахвърлих ги в багажника и хайде към Дупница при майка и татко. Те единствени се съобразяваха с мен. Въпреки това с Емил останахме приятели. Носех му водка „Средец” – имаше едно време такава, и сок от ананас. Обичаше ги! Съветваше ме да вкарам естрадно звучене във фолка, да се стремя да превръщам този тип песни в шлагери, да залагам на по-смислени и дълбоки текстове..
- Мечтаете ли?
- Да, да си оправя зрението, да чета без очила на компютъра. Мразя очилата, защото са изкуствено нещо.
