Актьорът опитал алкохола и пропушил на 17 години, когато заминал да живее при баща си, който е архитект, в Нигерия. Кито останал 3 години в африканската държава, даже бил приет в университет. Щял да става архитект като баща си и майка си, които се развели, когато бил ученик. Майка му работела в Белгия, а баща му – в Нигерия, но после се върнал в България. Хлапето се прибрало с него и с това сложило край на плана да става архитект и на кешелъка, на който е отдавал дегустацията на алкохол. Всъщност, Китодар даже не харесвал вкуса на градусовите напитки.
„Пил съм, за да се доказвам, че съм мъжкар. Това беше страшна глупост”, казвал е актьорът. Имало нещо симпатично в усещането, което махмурлукът създава - не те интересува нищо и отиваш някъде, без значение къде, да пиеш кафе и да изпушиш цигарка. Китодар все още пуши, но никога не е бил „стръвен пушач”. Актьорът, който запалил първата цигара след „Ах, този джаз”, е споделял мнението, че всички страсти заместват вниманието, което търсим. Кито, за който се знае, че е силно вярващ, е признавал още, че е почитател на компютърните игри, но с това се изчерпват страстите му. Той не е прибягвал даже до натурални успокояващи средства, когато е имал крещяща нужда, както изглеждало при редките му излизания пред публика. Веднъж, преди изява на сцена, колега му дал аспирин, защото Китодар целият почервенял от притеснение. Изявата му била свързана с дипломната работа на режисьор. Въпреки жестоката сценична треска, всичко минало идеално, публиката била във възторг, но Кито дълго не можел да се отърси от напрежението.
„Тази отговорност, че в отрязък от време трябва да направиш нещо, без възможност за поправка, може би това основно ме тормози”, споделял е той. Напряга се още, че трябва да е безупречен в текста, а се затруднява да помни наизуст. Когато се снима, Китодар има възможност за дубли, да си припомни сценария, докато при изявата пред публика, няма такава. Безпокойството му за текста не е без аргументи. Китодар добре си спомня съвместна изява с колегите от НАТФИЗ Любомир Нейков и Петър Калчев. Трябвало да изиграят откъс от „Срещата със смъртта”. „Аз бях Смъртта, чудесна роля. Вече трябва да го показваме пред хора и аз не знам къде се намирам. Започнахме ок, но после... Любо след това ми каза: „Ти отиде някъде към края, после се върна в средата”. А аз нищо не си спомнях. Такова напрежение”, казвал е Китодар. Напрежението му започва даже ден-два преди изявата пред публика. Решил, че няма смисъл да си го причинява и старателно отказва и избягва да играе на сцена.
Затова пък камерата го обича. Той е сред най-ангажираните актьори в киното. Наскоро бе премиерата на черната комедия „Жълт олеандър”, в който Китодар разгръща потенциала си. В интернет скечовете му от поредицата му „Петък точно в пет” са особено популярни, като се открояват с това, че предизвикват смях през сълзи, заради доловимата безизходност и драма на малкия човек, както и особеностите на средата, в която живеем. Наред с това, Китодар води с Милица Гладнишка забавни дебати веднъж в седмицата в предаването „На кафе” по Нова тв. Зрителите се забавляват и с рекламата на бира, в която Китодар и колегата му Филип Аврамов играят добри приятели, каквито всъщност са и в живота.
Китодар, който на 15 септември ще празнува 48-мия си рожден ден, има около 30 роли в сериали и филми. Той е сред любимците на родната публика. Затова е чудно, че в училище е бил аутсайдер. Имал приятели, но и те като него странели от готините си връстници. Китодар не се вълнувал от футбол, който тогава можел да е сред общите теми с другите момчета. В VI клас бъдещият актьор внезапно се превърнал във всеобщ любимец на съучениците си, след като започнал да разиграва етюди в междучасията, вдъхновени от сериала „Шака Зулу”. Китодар хвърлял въображаеми копия и говорел на „африкански”. „Беше преломна промяна в живота ми, и то по лична воля. Човек може да се промени в името на нещо, стига да иска”, споделял е актьорът, цитиран от \"Уикенд\".
Desso
преди 1 година
Харесва ми като актьор.
Коментирай