Зловещо! Фейсбук пази и най-мръсните ти тайни

<p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Мислите си, че сте изтрили Фейсбук профила си? Мислите си, че Фейсбук ви е изтрил? Помислете пак!</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Фактите, които ще прочетете в тази статия, ще ви накарат да настръхнете! Ще ви се прииска никога, ама никога, да не си бяхте правили акаунт във Фейсбук. Защото социалната мрежа знае всичко за вас, за семейството ви, за интересите ви, за мръсните ви тайни и кирливите ви ризи! Пази цялата тази информация, дори вие да сте я изтрили! Досието ви се съхранява в базата данни на Фейсбук <strong>и е дебело</strong>! Минимум &ndash; 1000 страници.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;"><strong>Не е КГБ, нито на ЦРУ, най ми било Фейсбук</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Оказа се, че социалната мрежа събира абсолютно всички данни на потребителите си, дори и онези, които те отдавна са изтрили, за да ги събере в досие, пише &bdquo;<strong>24 часа</strong>&rdquo;. Концернът е работлив - за всеки потребител се събира средно по една страница информация на ден.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Макс Шремс е на 24 години и следва право във Виена. Той е един от 800-те милиона членове на Фейсбук. Регистрирал се е в мрежата преди 3 години.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Преди известно време полюбопитствал да види какви данни събира Фейсбук за него, след като некоректното им отношение към личната информация на потребителите все по-често е тема в медиите. През юни попълнил формуляр с искане да види досието си и го праща по мейла. Настоял всички съхранени за него данни да му бъдат пратени на хартия. Такива са правата на всеки потребител в интернет.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Многократно администраторите отказвали да изпълнят молбата му под най-различен претекст. Казват му, че не е в мрежата с истинските си данни и не могат да дават информация на фалшиви профили. Когато е в техен интерес, хората зад Фейсбук могат да бъдат и пределно коректни, смее се студентът. Всъщност в мрежата той е бил регистриран с името Макс Шремс вместо с цялото си първо име Максимилиан Шремс. Освен това го изписвал на кирилица. Наложило се да мине на латиница.&rdquo; Бях упорит, а и имах време. Пращах молбата си отново и отново. &bdquo;Същото правеха още 15 приятели от факултета. Един хубав ден получих диск от Калифорния с досието си във Фейсбук. Сложих го в компютъра и пуснах информацията от него да се разпечатва. Щях да припадна. 496 MB данни, или 1222 страници! Всичко за мен в най-дребните детайли бе съхранено и обработено от някого в концерна. Досието ми е разделено на 57 глави с различни теми&rdquo;, разказа Шремс пред германската телевизия.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;"><strong>1222 страници</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">&bdquo;1222 страници - такова досие един обикновен гражданин няма нито в КГБ, нито в ЦРУ&rdquo;, казва още студентът. В информацията за себе си той открива и глава &bdquo;Съобщения&rdquo;. В нея са запазени абсолютно всички получени и пратени някога новини, независимо че Шремс е изтрил голяма част от тях. Оказва се, че Фейсбук никога не трие! Освен архивирания чат в диска се съдържа подробна информация за всички места, от които Шремс се е логвал в мрежата, информация за браузъра, който е ползвал, статусите му.&rdquo;Това, което тази мрежа прави, е напълно забранено! Затова реших да ги съдя&rdquo;, разказва студентът по право.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Макс Шремс и състудентите му основават организацията &ldquo;Европа срещу Фейсбук&rdquo; (www.europe-v-facebook.org). Целта им е да накарат възможно най-много потребители на Фейсбук да поискат повече прозрачност и спазване на законите. В сайта подробно е обяснено как всеки може да поиска досието си.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">След като Шремс разгледал подробно диска, видял, че в него няма информация за качваните видеоклипове, за бутона лайк, който е натискал, нито за снимките, на които е бил разпознаван от приятели. Настоял да получи и тази информация, но му отказали с мотива, че това е &bdquo;фирмена тайна&rdquo;.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">&bdquo;Моето лице не е ничия фирмена тайна, така че продължих да се боря с тях&rdquo;, разказва виенчанинът. Междувременно Фейсбук е залят от искания на потребители да си видят досието Шремс и последователите му са публикували подробни указания как може да стане това. По принцип менюто с бланката за заявление е толкова скрито, че може да се намери само след упорито търсене. След като заявлението е подадено, Фейсбук има право да се бави не повече от 40 дни с отговора си. През последните седмици обаче толковахора са последвали примера на Шремс, че концернът започна да праща писма с извинение, че не може да спази срока. &bdquo;Това не е позволено. Срокът е срок. Фейсбук не може сам да го определя&rdquo;, обяснява обаче Шремс.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;"><strong>Какво прави с данните ни?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Защо Фейсбук не трие данните и какво възнамерява да прави със стари съобщения, не е ясно. Може би става дума за техническа грешка, предполага Шремс. Дори и да е така, тя показва изключителна немарливост към личните данни на потребителите.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Това се подкрепя и от необичайния начин, по който Шремс получил информацията за себе си. Дискът бил пратен с обикновена поща, без дори да е закодиран с парола. Всеки би могъл да го прочете.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;">Максимилиан и състудентите му подават жалбата си в ирландската агенция за защита на личните данни. В нея работят не повече от 20 души. Сега те са натоварени с борбата срещу световния концерн. Ако ирландците не бяха реагирали, то със защитата на студентите трябваше да се заемат институциите на ЕС.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana,geneva,sans-serif;"><span style="font-size: 14px;"><strong>Но едно е ясно:</strong> според европейското право концернът незаконно е съхранявал данни, които потребителите са изтрили&rdquo;, казва студентът. И се готви да продължи битката докрай.</span></span></p>