Невена Бозукова нашумя още в началото на века с комедийното предаване на Би Ти Ви „Аламинут”, а впоследствие затвърди популярността си с участието си в сериалите „Етажна собственост” и „Ягодова луна” и победата си в шоуто за имитации „Като две капки вода”. Сега пък редовно я гледаме на екран в реклами на кайма и новото праймтайм риалити „Трейтърс”. В стратегическата игра тя изпълнява ролята на предател и решава съдбите на праведните в среднощни конклави с Даниел Бачорски.
Репортер на „Уикенд” се свърза с чаровната актриса и я разпита подробно за най-актуалната й телевизионна изява, но и за много неща в личен план. От откровените отговори стана ясно, че бившата половинка на продуцента Краси Ванков медитира с рисуване и скоро ще открие своя първа изложба.
- Неве, вече седмици наред сте предател в новото праймтам риалити „Трейтърс“. Подходяща ли сте за такава роля?
- Дали съм се справила добре, или не, не мога да кажа. Това ще го решат зрителите. Бога ми, не знам защо от продукцията решиха, че мога да бъда предател. Постарах се да изиграя ролята си колкото се може по-добре. „Трейтърс“ е наистина огромно предизвикателство. Форматът е феноменален с цялата изолация, маските на лицето и антифоните в ушите. Благодаря на целия екип, който стои зад предаването. Изключителни професионалисти са всички там.
- Как ви се отрази изолацията? Изнервихте ли се?
- Не, нямам проблем с изолацията. Аз съм човек, който обича да остава сам с мислите си. Денят ни в „Трейтърс“ започваше в 7 часа и снимките ми приключваха в 3 или 4 часа на другата сутрин. Единственото, което исках тогава, беше да се прибера, да си взема душ и да си легна. А след няколко часа пак бях на крак.
- Трудно ли се оказа като цяло за вас това изпитание?
- Има моменти, в които си казваш: „Господи, защо си го причиних, защо влязох?”. Провокиран си да мразиш себе си или някой от другите участници. Започваш да се съмняваш във всичко и във всеки. За секунда се променят обстоятелствата и трябва да се мисли непрестанно в различни посоки.
- Какви са актуалните ви актьорски ангажименти?
- Снимам се във филм на Илия Костов с работното заглавие „В очакване на Албано”. Много интересен проект - за разпадането на отношенията в италианския музикален дует Албано и Ромина Пауър. С колегите и екипа се забавляваме, докато работим на язовир „Жребчево”. Колкото до театралните ми ангажименти, те си вървят с пълна сила. С театрална къща „Мелпомена” и продължаваме да възрожденстваме из България. Обикаляме страната с „Вражалец” – спектакъл, който навършва 20 години. Другите ни представления са „Баща ми се казва Мария”, „Баща ми се казва Мария - на село”, „Жена ми се казва Борис”, „Кучки”, „Благородният испанец”... Започнахме смело новия театрален сезон. Надявам се залите отново да бъдат толкова пълни с публика и допълнителни столчета, колкото бяха и преди лятната ваканция.
- Тъгувате ли, че напоследък не ви канят в сериали?
- Не. Никога не ми е било водещо да съм на телевизионен екран. Падам си малко социопат, не ми е важно да съм в полезрението на хората. Искам да участвам в проекти, които наистина си заслужават. Ще ми да се снимам повече в киното, защото там ми е много любопитно, но театърът си остава моята страст.
- Завършила сте ВИТИЗ в класа на Коко Азарян, Тодор Колев и Николай Поляков. Кои са най-ценните съвети, които получихте от тях?
- Благодарна съм на съдбата и Господ, на цялото стечение на живота ми, че съм имала възможността да се уча от тези три големи личности. Ще ги споменавам до края на живота си. Проф. Азарян ми беше като втори баща. И до днес помня неговите постулати: да мислим на сцената и да стъпваме на нея, без да претендираме, че можем безкрайно много; да вярваме в това, което правим, и да сме тези, които сме – героите; да бъдем честни, любопитни и да не се вземаме насериозно. Тодор Колев беше човекът, който ни научи на тънкостите на занаята. Негов изключителен лаф беше: „Като ще е гарга, да е рошава”. Тоест, дори и ролята да е малка, трябва да я направим пъстра и да успее да заинтригуваме зрителите. Безкрайно ерудираният и изключително точен в театралния анализ Николай Поляков ни научи да анализираме всяка запетая, всяко изречение... Много съм научила от всички тях.
- Много трудни моменти ли сте имала като актриса?
- Минала съм през всякакви моменти. Бях актриса на щат, а след това излязох на свободна практика. Работила съм и във време, в което на сцената бяхме 52 души, а зрителите в салона – 8 човека. Играла съм и за хонорар от 30 лева, но това не ми е пречело да обичам професията си. Слава богу, ситуацията се промени и публиката се завърна в театрите, кината и концертните зали.
- Получавала ли сте травми покрай актьорската си работа?
- Само един път - в 29-ия ми театрален сезон. На генерална репетиция трябваше в тъмното да се кача на движеща се метална стълба, при светването на прожектора да съм върху нея и светлината да ме огрява. Оказа се обаче, че количката за стълбата, която сценичен работник избутваше, мина през крака ми. Не беше никак приятно, защото теглото й беше близо 1 тон. Хубавото е, че се разминах без спукан кръвоносен съд. На премиерата играх с лява обувка 38-и номер и дясна 39-40-и, защото кракът ми беше страшно подут.
- Ако не бяхте станала актриса, с какво щяхте да се занимавате?
- Целият ми живот ме е водил към актьорството – още от детското театрално студио във Варна и театър „Щурче”. Татко, светла му памет, искаше да ме направи шивачка, защото си шиех някакви неща навремето. Можеше след художествената гимназия да работя и нещо с рисуване. В последните 7-8 години рисувам редовно, което е моя любима медитация – така изхвърлям мрачните мисли от главата си. Скоро планувам да направя първата си изложба.
- Обиждат ли ви подмятанията, че вашето поколение актьори е застаряващо? Самата вие как се чувствате?
- (Смее се.) Чудесно си изглеждам аз. И на мен ми се иска на 52 години да съм като 20-годишната Неве, но и сега се чувствам добре с всички прекрасни и непрекрасни неща, които са ми се случили в живота и са изписани на лицето ми. Въобще не ме интересува каква съм в очите на някой друг.
- Какво може да ви разгневи?
- Много, ама много търпелив и толерантен човек съм. Приемам странностите на всички, проявявам разбиране към различното мнение, но при неправда и лошо отношение, ми пада завесата и избухвам. Со кротце, со благо я карам, но понякога идва и кьотекът – разбира се, само в краен случай. С годините съм се научила да овладявам гнева си, но непредизвиквани грубости не търпя.
- Прощавате ли предателства?
- Като типичен представител на зодия „Овен” на младини директно слагах кръст на отношенията с хора, които са ме предали. С времето и помъдряването станах по-мека и прощаваща. Не вадя кирливи ризи за отмъщение и не напомням за предателството. Оставам човека сам да си намери грешките, не му ги посочвам.
- Някога имала ли сте проблеми с килограмите?
- Никога. Природата е била благосклонна към мен в това отношение. При втората ми бременност играх до 8-ия месец в представление. Дори ден преди да родя, снимах скеч в „Аламинут”. Две седмици кърмих и отидох на снимки.
- В момента има ли мъж в живота ви?
- Не коментирам такива неща. Само ще кажа, че съм щастлива в личен план.
- Какви са интересите на двете ви деца?
- Дъщеря ми Магдалина завърши фотография. Дълго време работеше в едно студио, а сега е графичен дизайнер в чуждестранна фурма. Синът ми Никола е студент втора година по специалност „Изкуствен интелект”. Да са ми живи и здрави, имам най-добрите деца. Достойно вървят по пътя, по който са тръгнали.
