Самоубийство с духовни практики в стил „Людмила Живкова” ли прати в небитието Георги Сираков едва на 35-годишна възраст?
Три версии за внезапната кончината на популярния български теолог Георги Сираков битуват в публичното пространство и не дават мира на хилядите му последователи. Асистирано самоубийство в стил „Людмила Живкова”, тежка форма на рак и слабо сърце се сочат като възможните причини теолога да си замине в разцвета на силите, едва 35-годишен.
Приятелите му са убедени, че не може здрав, прав, млад мъж да се възнесе в небесата от раз. Още повече да избере за дата на полета към вечността 15 август, когато църквата отбелязва деня на Успение на пресвета Богородица.
За повечето си познати Георги Сираков бе човек от бъдещето. Той твърдеше, че може да битува паралелно в няколко пространства на времето. Да ходи с мисълта си в различни епохи и да „снася” какво е видял и какво е прозрял там.
35-годишният мъж бе разгадал посланията на глаголицата и на десетки семинари обясняваше как истината открай време се крие от очите на хората, за да не могат те да прогледат и да бъдат държани в мрак, та да служат на сатаната. Неговият проект „Кодът на Буквите” представлява изследвания върху писмеността и символите. Той е създател на интернет канала „Истинска Земя”, чрез който споделя своите проучвания и възгледи с широка аудитория.
Георги Сираков изказвал убеждение, че душата може да влиза и излиза в тялото. През последната година от живота си твърдял, че скоро ще си тръгва. Казвал го след всеки семинар, когато свършел с лекцията си. Дразнел се, че често пъти колегите му не го разбирали. Намирали изреченията му за прекалено дълги, разпокъсани и трудни за умствено „смилане”. От еуфорично настроение изпадал в апатия. Тръгвал си от партитата след семинарите редовно мълчалив и сякаш вглъбен в свои си свят. „Смъртта е руска измислица, само и единствено, за да се намали присъствието на българите”, твърдеше приживе теологът. Той беше категоричен, че руснаците завиждат на българите за азбуката и генетичният код, който имали. По принцип българите трябвало да са дълголетници и да живеят доста над 100 години.
Твърдението, че Людмила Живкова се е самоубила чрез духовни практики, особено популярно. „Може някой да й е асистирал. Тя беше културен колос за времето си, а като такъв бе трън в очите на руснаците. Истината никога няма да се каже в очите на хората. Официалната диагноза за смъртта й на 21 юли 1981 г. е масивен мозъчен инсулт. Конспиративните версии са много и включват от убийство до фатално изтощение на организма, плюс окултни ритуали.
Георги Сираков също е запознат с различните окултни тактики. Може би е искал да докаже на себе си, а и на последователите си, че има живот след смъртта, че владее полета на душата си и може да я изкара от тялото, след това да я върне обратно. В това упражнение са вкарват доста хора. И наистина понякога се връщат, но не винаги им се дава такава възможност. В индийските духовни традиции съществуват концепции и практики за съзнателно напускане на тялото от душата. Те се наричат Махасамадхи (при окончателна смърт) или се практикуват временно като астрална проекция - излизане на финото тяло. Какво се въртяло в главата на Георги Сираков, само той си знае. Според него душата е вечна. Последователите му можем само да гадаем. Дали е правил някакви мисловни техники или не? Сам ли е бил? За сега никой нищо не казва. Но в 7 сутринта на 15 август настина си е тръгнал. Факт е, че натъжи всичките си приятели, остави две малки деца сирачета и една млада майка, на която ще й бъде трудно да се оправя сама в живота”, издава човекот обкръжението на Сираков.
Той описва Георги като работлив, но странен човек, който си има своите слаби и силни моменти в кариерата и в живота.
Освен че може да е сложил край на живота си по невнимание, се въртят още две версии. Говори се, че преди 10 години Георги бил диагностициран с тежко онкологично заболяване. Претърпял операция, туморът бил отстранен. След това Сираков продължил лечението си сам, по негова си система. Какво представлявала тя, не споделял с хората. В родния му Ботевград върви версия, че може лошият тумор да се е завърнал. Други допускали, че най-вероятно е имал слабо сърце, което го е предало в съня, без да изпитва болка или без да усети, че душата му полита.
Георги Сираков е роден през 1991 г. Първоначално смята, че е привлечен от прецизните науки и постъпва в Техническия университет в София. Не след дълго разбира, че истинските му интереси са в съвсем друга област. Така се насочва към теологията и завършва Софийския университет. По време на следването задълбочава интереса си към древните знаци и символи, писмеността и техните предполагаеми връзки с историята на българските земи.
Познат е и под името Г. Д. Серафиос. Той посещава години от живота си в събиране и систематизиране на сведения за своята духовна поредица „Сказание за кръговрата”. Сираков предприема множество пътувания из страната, включително и пеша, за да посещава лично места, за които говори, пише и изследва.Тези обиколки се превръщат във важна част от неговия подход. Той търси следи от миналото на терен, проучва различни символи и знаци и събира сведения, които впоследствие включва в своите разработки.
