Сед месеци издирване на подходящо жури за новото кулинарно риалити „Моята кухня е номер едно”, Би Ти Ви се спря на две напълно непознати за широката публика лица. Това са Любомир Тодоров и Владимир Тодоров – готвачи с една и съща фамилия, които не са роднини, но имат много общо помежду си. И двамата са малко над 30-те, с еднакво силна страст към храната и готвенето, амбиция за кариера, опит зад граница, последван от завръщане в родината.
Владимир Тодоров започва да работи в професионална кухня още когато е 14-годишен. Той обаче лъже, че е на 17. Мястото е в родния му град Русе. Не е изискан ресторант. Наричат го „Дупката”. „Много гадно място, където хранехме с кебапчета и кюфтета работниците от строеж срещу заведението. Първият ми работен ден в истинска кухня беше с една бременна жена, която изгониха на втория час. Нищо не знаех, но бях излъгал, че знам да готвя много неща. Това беше един от най-тежките ми дни в кухнята”, разказва шеф готвачът. Той не помни ден от живота си, в който не е искал да се изявява в професионална кухня. „Знаех на 100%, че с това ще се занимавам. Тогава точно бях постъпил в 8-и клас в Техникума по обществено хранене. Ставах сутрин в 7 часа, отивах на училище, след това отивах на работа до полунощ. В събота и неделя също работех”, спомня си той. Не минава много време и вече е в най-добрия ресторант в града. След като се дипломира в техникума, се мести в кулинарна академия.
Докато се обучава, кулинарът стажува в Холандия, Белгия и САЩ. През 2016-а се връща у нас и печели титла „Готвач на България”. „Това за мен бе много голяма цел, защото в техникума всяка година ходех на състезание „Най-добър млад готвач”. Върнах се от САЩ два месеца по-рано, за да се подготвя за състезанието”, спомня си Владо. Същата година го канят в националния отбор по кулинария, става и главен готвач в столичен ресторант.
Пътят до всичко това обаче не е лек. В чужбина му се налага да спи под мостове, защото парите не му стигат за квартира. „В Холандия вземах 700 евро заплата, а квартирата ни беше 450 евро. Имало е случаи, когато сме изкарвали месеца само на яйца и пица с много бира. Дори за един месец бяхме бездомни с моя колега Йордан Касабов. Отидохме там с 1000 евро и мислехме, че ще сме „най-големите патрони”. Като кацнахме в Амстердам, разбрахме, че няма да е точно така. Работехме само на едно място, а още в първия хотел, в който влязохме, ни поискаха 300 евро. Спали сме на червените фенери в един хостел по 20 евро на човек, на едни войнишки легла. После спяхме в паркове, под мост, в къмпинг само с една крушка. Проблемите идваха в петък, събота и неделя, когато цените на хотелите се покачват. След като парите свършиха, си намерихме квартира. До работното място пътувахме с колело”, разказва кулинарът.
Постепенно нещата си идват по местата и всички финансови проблеми се разрешават. И все пак бъдещият съдия в „Моята кухня е номер едно” решава да се върне в родината. „Харесва ми тук. В чужбина е също много хубаво, животът ми там бе много по-лесен, отколкото в България от финансова гледна точка, както и от страна на време за себе си. За жалост, единственото място, където се случва нещо, е София. Иначе бих си отворил ресторант в Русе”, споделя Тодоров.
Неговият колега и адаш по фамилия – Любомир Тодоров, също има солиден опит зад граница. Предлагат му да замине за Франция още докато е ученик в Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство в родния си град Враца. През последната му година в гимназията гост там е шеф готвачът Жан Мари Мартин, председател на Съюза на франкофоните по онова време. Той е собственик на много ресторанти във Франция. Поводът за визитата му е официална вечеря на франкофоните във Враца. Тийнейджърът Любо прави впечатление на ресторантьора със своята прецизност и талант в кухнята. Той го кани да готвят заедно за официалната вечеря. След финала на събитието Мартин предлага на момчето да работи в негов ресторант във Франция. Бъдещата кулинарна звезда на Би Ти Ви обаче вече е планирал заминаване за Германия.
„Решението да замина за Германия взех спонтанно. Имах нужда от нещо ново. Избрах тази страна, тъй като вече имах специализация там и познавам езика”, разказва след време Любо. Той започва работа в курорт, който се намира на 25 км от Фрайбург и 100 км от Щутгарт. Споделя, че от учителите си по кулинария е научил винаги да готви така, все едно е за самия него, а не за непознати хора. За опита си зад граница разказва, че не е имал никакви проблеми с общуването с местните хора. Бил е заобиколен основно от германци, които обаче не са го карали да се чувства нежелан в страната им. „Специално към мен отношението беше много добро, денят ми минаваше добре и всеки ден някой колега или съсед допринасяше за това”, спомня си шеф Тодоров.
Докато готви в курорта, той получава предложение за работа в ресторант със звезда „Мишлен”, така че опитът му с авторската и гурме кухнята е наистина сериозен. За разликата между този тип ресторанти и традиционните заведения за хранене той казва, че там, където има звезди „Мишлен”, въпросът не е само в готвенето, а и в състезанието между готвачите. Всеки се стреми да показва най-доброто, на което е способен, и непрекъснато да надгражда уменията си.
Дълго време шеф Тодоров не мисли за завръщане в страната ни. С времето обаче нещата се променят. Днес, вече 36-годишен, той е главен готвач в ресторанта на един от най-големите СПА хотели в курорта Боровец. Въпреки че се чувства добре у нас и въпреки поканата за работа в Би Ти Ви, не крие, че ако отново има предложение за работа зад граница, най-вероятно ще го приеме, защото му е любопитна срещата с нови култури и стилове на работа и готвене.
В „Моята кухня е номер едно” двамата кулинари ще оценяват ястията на участници, на които ще ходят на гости. Състезанията ще са между двойки – общо 5 за една седмица. Всяка вечер домакин ще е едната от двойките, а останалите плюс журито ще дават оценки. Двамата съдии няма да имат право да дават насоки в готвенето, а ще коментират работата на състезателите едва след като вечерята е приключила.
