Трагично загиналият български алпинист Атанас Скатов е слизал от връх К2 без пикели. Това, изглежда, е и една от причините 42-годишният катерач да се хлъзне по стръмния леден склон. Той е падал 2 км надолу в пропастта, без никакъв шанс за оцеляване. Разкритието за липсващите пикели направи гъркът Антонио Сикарис, който е слизал точно зад Скатов и е последният алпинист, видял българина.
Атанас Скатов загина на 5 февруари след неуспешен опит за зимно изкачване на втория по височина връх в света К2 (8611 м). Според смъртния акт, издаден от болницата в пакистанския град Скарду, трагедията е станала заради скъсано въже. Гъркът Сикарис обаче се кълне, че Скатов е тръгнал да слиза от лагер 3 и без пикели. Това са вид ледокопи, използвани в алпинизма за катерене, придвижване и осигуровка по ледени и снежни наклони. Именно пикелът служи за задържане при евентуално пропадане.
Инцидентът е станал на височина около 7300 м на К2, известен още като върха убиец заради многото жертви. „Още в началото след лагера има наклон с много градуси. Той слизаше без пикели.
Явно реши, че е достатъчно техничен,
въпреки че беше хлъзгаво. През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно. Но изведнъж го изгубих от поглед. А шерпът дойде при мен и каза: „Антонио, Атанас падна, приключи. Загубихме го. Край!“, свидетелства гъркът за последните секунди от живота на Скатов.
В нощта преди трагедията двамата са спали на открито при температура минус 40 градуса, понеже нямало места в палатките. Мислели, че ще умрат. Затова и се отказали да щурмуват върха.
От фирмата организатор „Севън Съмитс Трекс” пък обясняват, че всъщност българинът е направил грешка при откачане от едно въже и минаване на друго. Какво точно е ставало там горе, едва ли някой може да каже със сигурност.
Цялата експедиция до К2 е била истински ад за българския алпинист. За да отиде там, Скатов е бил принуден да си продаде колата. Участници в изкачването твърдят, че българинът очевидно не се е чувствал добре. Сливналията и приятелката му Шени Бензеш, адвокатка от Пловдив, отидоха в планината Каракорум още в края на декември. В хода на аклиматизацията катерачът е получил стомашно-чревна инфекция, висока температура и повръщане. Пет дни приемал антибиотици, твърди Шени. По-късно при аклиматизацията си в лагер 2 на 15 януари Наско намира палатката си счупена. Ден след това Скатов се отказва да изкачи К2 с десетимата непалци, които за пръв път в историята покориха този осемхилядник при зимни условия.
Същия ден загина водачът на експедицията –
известният испански алпинист Сержи Минготе.
„Всичко завърши с пожар в една от общите отопляеми палатки. В резултат панталонът ми се подпали и се наложи да ме гасят. Само се чудя дали това не беше някакъв знак...“, разказва още злочестата Шени, която прибра у нас любимия си в ковчег. Заедно с него същия ден загинаха още трима катерачи.
Атанас Скатов беше един от най-дръзките алпинисти за последното десетилетие. Роден на 11 март 1978 г. в Сливен, той завършва там местната гимназия по електроника, а след това Аграрния университет в Пловдив. Там е първенец на випуска, магистър по растителна защита и доктор. Докторатът му бил на тема за борбата с вредителя оранжерийна белокрилка при производство на домати.
Има син Васко от предишната си жена, който е роден през 2009 г. До 32-годишна възраст Наско изобщо не се е занимавал с алпинизъм, а е играл народни танци. Когато започва да катери баирите, изоставя научната си дейност. И сменя фамилията си от Димитров на Скатов. Такава е била на дядо му по бащина линия, който е от Одринска Тракия.
Под това име сливналията прави изумителни постижения – изкачва десет върха над 8000 м, в три от случаите без личен шерп. От 2012 г. не яде месо и животински продукти, и се обявява за
първия веган, покорил най-високия връх Еверест
Приживе Наско казваше, че това е уникален научен експеримент – да провери дали човек може да издържи огромни натоварвания без животинска храна. За Еверест, който качи и от южната и северната страна, Скатов твърдеше, че е лесен при добра подготовка. „Но горе видях 13-14 трупа. Алпинистите са замръзнали като в хладилник, стоят си там с години. Виждаш ги и отминаваш. Не е толкова страшно, нали всички ще умрем? Може би някои от тези хора са избрали да останат там...“, разказваше Скатов.
На Еверест той открил и тялото на загиналия през 2004 г. български алпинист Христо Христов от Смолян. „Щях да му правя снимки, но вятърът не позволи. Разпознах го по гащеризона. Христо стои на метри от пътеката. И в двете посоки спрях, за да отдам почит на това невероятно момче, качило върха без кислород. Там ще си остане - това е закътано място, където е замръзнал“, споделял е още алпинистът.
От всички осемхилядници, което е покорявал,
Наско определяше за най-труден Анапурна в Хималаите
Там има лавини, цепки, отвесни ледени стени и много силен вятър. Процентно това е върхът, който взима най-много жертви. Самият Скатов оцелява на косъм там през 2016 г., когато висят час и половина под угрозата да полетят в пропастта. Пак там се разминават на минути с лавина, отнела живота на 15 други алпинисти. Сега обаче българският алпинист нямаше този късмет и си отиде без време.
Жертвите на планината – от Христо Проданов до Боян Петров
Атанас Скатов е поредният известен български алпинист, станал жертва на планината. Черният списък почва с Христо Проданов. През 1984 г. той става първият българин, покорил Еверест. И то сам, без кислороден апарат. Трагедията разтърсва България с думите, които радистът от първата българска експедиция повтаря на Проданов по радиостанцията: „Не заспивай! Ти си българин! Всичко е наред, към теб тичат хора. Моля те, не заспивай!“ Предполага се, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 м.
Пет години по-късно на Анапурна загиват Милен Метков и Огнян Стойков. Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. След това се чува и шум от падащи предмети.
През октомври 1994 г. алпинистите Йорданка Димитрова и Борислав Димитров изкачват третия по височина връх в света Кангчендзьонга. Мъжът е принуден да се върне по средата заради измръзване. Йорданка обаче продължава напред. Години по-късно тялото й е открито от италиански катерачи.
Варненският алпинист Христо Станчев поема през 1998 г. към единия от двата осемхилядника на Хималаите - Манаслу. Не успява да го качи заради лошо време. На слизане се подхлъзва и полита в пропаст. На другия ден намират тялото му.
Експедицията по случай 20-ата годишнина от изкачването на Еверест също свършва с жертва. Това е младият алпинист Христо Христов, останал там след изкачване без кислород. Окриват го замръзнал, вкопчен седнал в парапета. По същото време в Хималаите загива и племенницата на Христо Проданов - Мариана Масларова.
През 2010 г. на втория по височина в света К2 смъртта си намира и Петър Унджиев. Като официална версия за смъртта му медиите посочват височинната болест. Румънският алпинист Димареску обаче твърди, че Унжиев е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански планински водач.
А през 2018 г. района на връх Шиша Пангма на около 7500 м височина изчезна Боян Петров. В издирвателната акция се включиха над 80 спасители, но така и не го намериха.
Само двама българи са покорявали К2
Петър Берон разузнавал върха още в края на 80-те години
Връх К2, известен още като Чогори или Годуин Остин, е мечта за всеки алпинист. Само че изкачването му е изключително трудно, а през зимата – почти невъзможно.
За пръв път върхът е покорен на 31 юли 1954 г. от италианците Ачиле Компаньони и Лино Лачдели. От наша страна интерес към К2 възниква още в края на 80-те години, когато Тодор Григоров и Петър Берон достигат до северното подножие на върха откъм Китай. Двамата отиват там с проучвателна цел. Чак през 2005 г. се провежда българо-полска експедиция. От наша страна заминават Дойчин Боянов, Боян Петров, Иван Темелков и д-р Любомир Младенов. Петров и Боянов достигат 8150 м, но времето се влошава и изкачването е прекратено.
Първият българин, стъпил на К2, е Боян Петров през 2014 г. Второто блългарско изкачване на 25 юли 2019 г. осъществява Стефан Стефанов – алпинист, бивш състезател по джудо, колоездач, плувец и адвокат по професия. Стефанов е единственият българин, покорил трите най-високи върха в света Еверест, К2 и Канчендзьонга.
Атанас Скатов загина на 5 февруари след неуспешен опит за зимно изкачване на втория по височина връх в света К2 (8611 м). Според смъртния акт, издаден от болницата в пакистанския град Скарду, трагедията е станала заради скъсано въже. Гъркът Сикарис обаче се кълне, че Скатов е тръгнал да слиза от лагер 3 и без пикели. Това са вид ледокопи, използвани в алпинизма за катерене, придвижване и осигуровка по ледени и снежни наклони. Именно пикелът служи за задържане при евентуално пропадане.
Инцидентът е станал на височина около 7300 м на К2, известен още като върха убиец заради многото жертви. „Още в началото след лагера има наклон с много градуси. Той слизаше без пикели.
Явно реши, че е достатъчно техничен,
въпреки че беше хлъзгаво. През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно. Но изведнъж го изгубих от поглед. А шерпът дойде при мен и каза: „Антонио, Атанас падна, приключи. Загубихме го. Край!“, свидетелства гъркът за последните секунди от живота на Скатов.
В нощта преди трагедията двамата са спали на открито при температура минус 40 градуса, понеже нямало места в палатките. Мислели, че ще умрат. Затова и се отказали да щурмуват върха.
От фирмата организатор „Севън Съмитс Трекс” пък обясняват, че всъщност българинът е направил грешка при откачане от едно въже и минаване на друго. Какво точно е ставало там горе, едва ли някой може да каже със сигурност.
Цялата експедиция до К2 е била истински ад за българския алпинист. За да отиде там, Скатов е бил принуден да си продаде колата. Участници в изкачването твърдят, че българинът очевидно не се е чувствал добре. Сливналията и приятелката му Шени Бензеш, адвокатка от Пловдив, отидоха в планината Каракорум още в края на декември. В хода на аклиматизацията катерачът е получил стомашно-чревна инфекция, висока температура и повръщане. Пет дни приемал антибиотици, твърди Шени. По-късно при аклиматизацията си в лагер 2 на 15 януари Наско намира палатката си счупена. Ден след това Скатов се отказва да изкачи К2 с десетимата непалци, които за пръв път в историята покориха този осемхилядник при зимни условия.
Същия ден загина водачът на експедицията –
известният испански алпинист Сержи Минготе.
„Всичко завърши с пожар в една от общите отопляеми палатки. В резултат панталонът ми се подпали и се наложи да ме гасят. Само се чудя дали това не беше някакъв знак...“, разказва още злочестата Шени, която прибра у нас любимия си в ковчег. Заедно с него същия ден загинаха още трима катерачи.
Атанас Скатов беше един от най-дръзките алпинисти за последното десетилетие. Роден на 11 март 1978 г. в Сливен, той завършва там местната гимназия по електроника, а след това Аграрния университет в Пловдив. Там е първенец на випуска, магистър по растителна защита и доктор. Докторатът му бил на тема за борбата с вредителя оранжерийна белокрилка при производство на домати.
Има син Васко от предишната си жена, който е роден през 2009 г. До 32-годишна възраст Наско изобщо не се е занимавал с алпинизъм, а е играл народни танци. Когато започва да катери баирите, изоставя научната си дейност. И сменя фамилията си от Димитров на Скатов. Такава е била на дядо му по бащина линия, който е от Одринска Тракия.
Под това име сливналията прави изумителни постижения – изкачва десет върха над 8000 м, в три от случаите без личен шерп. От 2012 г. не яде месо и животински продукти, и се обявява за
първия веган, покорил най-високия връх Еверест
Приживе Наско казваше, че това е уникален научен експеримент – да провери дали човек може да издържи огромни натоварвания без животинска храна. За Еверест, който качи и от южната и северната страна, Скатов твърдеше, че е лесен при добра подготовка. „Но горе видях 13-14 трупа. Алпинистите са замръзнали като в хладилник, стоят си там с години. Виждаш ги и отминаваш. Не е толкова страшно, нали всички ще умрем? Може би някои от тези хора са избрали да останат там...“, разказваше Скатов.
На Еверест той открил и тялото на загиналия през 2004 г. български алпинист Христо Христов от Смолян. „Щях да му правя снимки, но вятърът не позволи. Разпознах го по гащеризона. Христо стои на метри от пътеката. И в двете посоки спрях, за да отдам почит на това невероятно момче, качило върха без кислород. Там ще си остане - това е закътано място, където е замръзнал“, споделял е още алпинистът.
От всички осемхилядници, което е покорявал,
Наско определяше за най-труден Анапурна в Хималаите
Там има лавини, цепки, отвесни ледени стени и много силен вятър. Процентно това е върхът, който взима най-много жертви. Самият Скатов оцелява на косъм там през 2016 г., когато висят час и половина под угрозата да полетят в пропастта. Пак там се разминават на минути с лавина, отнела живота на 15 други алпинисти. Сега обаче българският алпинист нямаше този късмет и си отиде без време.
Жертвите на планината – от Христо Проданов до Боян Петров
Атанас Скатов е поредният известен български алпинист, станал жертва на планината. Черният списък почва с Христо Проданов. През 1984 г. той става първият българин, покорил Еверест. И то сам, без кислороден апарат. Трагедията разтърсва България с думите, които радистът от първата българска експедиция повтаря на Проданов по радиостанцията: „Не заспивай! Ти си българин! Всичко е наред, към теб тичат хора. Моля те, не заспивай!“ Предполага се, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 м.
Пет години по-късно на Анапурна загиват Милен Метков и Огнян Стойков. Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. След това се чува и шум от падащи предмети.
През октомври 1994 г. алпинистите Йорданка Димитрова и Борислав Димитров изкачват третия по височина връх в света Кангчендзьонга. Мъжът е принуден да се върне по средата заради измръзване. Йорданка обаче продължава напред. Години по-късно тялото й е открито от италиански катерачи.
Варненският алпинист Христо Станчев поема през 1998 г. към единия от двата осемхилядника на Хималаите - Манаслу. Не успява да го качи заради лошо време. На слизане се подхлъзва и полита в пропаст. На другия ден намират тялото му.
Експедицията по случай 20-ата годишнина от изкачването на Еверест също свършва с жертва. Това е младият алпинист Христо Христов, останал там след изкачване без кислород. Окриват го замръзнал, вкопчен седнал в парапета. По същото време в Хималаите загива и племенницата на Христо Проданов - Мариана Масларова.
През 2010 г. на втория по височина в света К2 смъртта си намира и Петър Унджиев. Като официална версия за смъртта му медиите посочват височинната болест. Румънският алпинист Димареску обаче твърди, че Унжиев е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански планински водач.
А през 2018 г. района на връх Шиша Пангма на около 7500 м височина изчезна Боян Петров. В издирвателната акция се включиха над 80 спасители, но така и не го намериха.
Само двама българи са покорявали К2
Петър Берон разузнавал върха още в края на 80-те години
Връх К2, известен още като Чогори или Годуин Остин, е мечта за всеки алпинист. Само че изкачването му е изключително трудно, а през зимата – почти невъзможно.
За пръв път върхът е покорен на 31 юли 1954 г. от италианците Ачиле Компаньони и Лино Лачдели. От наша страна интерес към К2 възниква още в края на 80-те години, когато Тодор Григоров и Петър Берон достигат до северното подножие на върха откъм Китай. Двамата отиват там с проучвателна цел. Чак през 2005 г. се провежда българо-полска експедиция. От наша страна заминават Дойчин Боянов, Боян Петров, Иван Темелков и д-р Любомир Младенов. Петров и Боянов достигат 8150 м, но времето се влошава и изкачването е прекратено.
Първият българин, стъпил на К2, е Боян Петров през 2014 г. Второто блългарско изкачване на 25 юли 2019 г. осъществява Стефан Стефанов – алпинист, бивш състезател по джудо, колоездач, плувец и адвокат по професия. Стефанов е единственият българин, покорил трите най-високи върха в света Еверест, К2 и Канчендзьонга.
