Ромина, която има три деца от футболиста Дарко Тасевски, припомни преди дни за инцидента в предаването „На кафе” по Нова тв, в което е сред панелистите. Преобърнала се с АТВ-то се близо до вилата на водещата Гала край язовир Искър през лятото на 2009 г. Ромина била с приятели, като идеята била да се отдадат на приключение и екстремни преживявания. Авантюристичният й дух обаче бил подсилен от яд, че малко преди това я скъсали на шофьорски изпит. В това особено емоционално състояние, красавицата, която тогава била студентка по Биология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, пришпорила АТВ-то и се хвърлила в едно дере. Целият й таз бил натрошен, както станало ясно по-късно в „Пирогов”. Приятелите й я извадили от дерето, но за да се придвижат до колите и да я закарат в болница, Ромина трябвало пак да се качи на АТВ. Буквално лежала на гърба на момчето, което управлявало возилото. Болката била неописуема.
Бъдещата миска не искала майка й, която има частен езиков център, да разбира за инцидента, за да не се тревожи. Затова й се обадила и казала, че ще забави още, защото ще ходи на кафе с приятелите си. Само че пристигайки в „Пирогов”, Ромина веднага била приета в болницата. Изкарала близо два месеца там. Тръгнала си на носилка. Продължила възстановяването си вкъщи, което също бил продължителен процес. В началото Ромина ставала внимателно от леглото само, за да отвори прозореца и пак си лягала. С времето миската започнала да се придвижва с патерици, но не за дълго. Постарала се бързо да ги остави, защото искала да ходи пак самостоятелно колкото се може по-скоро.
Въпреки дългия период на възстановяване, след време тя пак търпяла негативи от случката. Заради неправилно зарастване, Ромина трябвало да се съобрази с преценката на докторите да роди със секцио и трите си деца – Дария, Давид и Антонио.
Красавицата дълго време пазила патериците за спомен. Направила си и татуировка, свързана с преживяването. „Принадлежа на Бог” е изписано на лявата й китка. Ромина си направи татуса, повлияна от случката, която много я променила. Докато лежала и се възстановявала, тя преосмислила живота и приоритети си. Много неща й се прояснили. Осъзнала кои са истинските й приятели, кои са важните неща в живота.
„Тогава осъзнах, че човек трябва да се радва на живота и да го живее пълноценно, а не просто да съществува все едно по задължение. Да обича и да уважава близките си, защото в такива моменти те са единствените хора, на които може да разчита. Да казва и да постига това, което иска и което му е на сърце, без да отлага във времето, защото един миг може да промени всичко. Тук наистина важи с пълна сила цитатът: „Никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно!”, споделяла е Ромина.
