Неочаквано признание на Алекс Раева в „Като две капки вода“ отново върна вниманието към една от големите звезди на българската естрада - Катя Филипова.
Певицата трябваше да се превъплъти именно в нея и малко преди изпълнението си на „Незабрава“ направи емоционално признание, че изпитва страх от българските песни заради думи, които някога е чула от Слави Трифонов:
„Имам комплекс още от работата си при Слави. Той ми казваше, че не мога да пея българско - че Деси Добрева е за това, а аз съм за английските песни“, сподели Раева. А изпълнението й на легендарната песен предизвика овациите на журито и публиката. Така зрителите си спомниха за една незаслужено забравена певица, която навремето беше сред най-разпознаваемите гласове в българската естрада.
Катя Филипова е родена на 13 май 1949 г. във Варна. Майка й Дора Филипова е известна пианистка, завършила консерваторията в Букурещ, а баща й Александър е офицер, завършил царската военна академия и участвал във Втората световна война. Родословието й е пъстро - прадядо й Владимир Телесницки е руски дворянин, а по майчина линия има и словенски корени. Още като дете Катя е под прожекторите.
На 14 години участва в два филма - „Капитанът“ на режисьора Димитър Петров и „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския. Но истинската й съдба се оказва музиката. Като първо завършва Висшия икономически институт, но още като студентка дебютира като певица. Талантът й е забелязан от композитора Панайот Славчев, който я включва в оркестър „Метроном“. След това пее в трио „Обектив“ с Маргарита Хранова и Лидия Джонева. Трите певици често са подгряваща група на Лили Иванова.
След това Филипова става солистка на естрадния оркестър на Радио „София“ под диригентството на Вили Казасян. Следват години на слава. Певицата концертира в повече от 40 държави и пее на над 10 езика. Участва в гала вечери с международни звезди като Карел Гот и Вики Леандрос, на една сцена е и с легендарната група Boney М. Наградите се трупат една след друга - „Златният мост“ в Западен Берлин, отличия от фестивалите в Сопот и Дрезден, както и престижната „Златна лира“ в Кастълбар, Ирландия. Песни като „Пътища“, „Сбогом, мое море“, „Добри познати“, „Чай за двама“, „Филмов сюжет“ се превръщат в хитове на българската естрада. А „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков от 1979 г. е една от емблемите й.
Зад сценичния блясък обаче животът й е изпълнен с болка. Близките й си отиват твърде млади - майка й умира едва на 56 години, две години по-късно си отива и баща й и Катя, едва 23-годишна, остава сама с по-малкия си брат. По-късно губи и него.
Любовта в живота на Катя е барабанистът Крум Калъчев. Любовта им пламва през 1981 г. по време на турне в Русия. Само две години по-късно сключват граждански брак и повече от три десетилетия са неразделни и на сцената, и в живота.
С времето обаче певицата започва да се отдалечава от прожекторите. Причината е тежък здравословен проблем с щитовидната жлеза, който води до рязко напълняване. За човек, свикнал да бъде на сцената, това се оказва огромен удар. Филипова започва да страда от комплекси и постепенно се изолира от публиката и света.
Нейни близки разказват, че изпаднала в тежка депресия, не се харесвала и не искала хората да я виждат променена. Затворила се у дома, където продължавала да композира и да пее - но само за себе си. Катя Филипова умира на 13-и май 2012 г., точно на 63-ия си рожден ден, пише Ретро.
