В края на юли постановката беше представена в българското посолство в Лондон като част от програмата за отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Сред публиката бе и внукът на цар Борис III княз Кирил. Сега ще бъде играна и в края на август по време на Единбургския международен фестивал. Същевременно се завъртяха и слухове, че испанският секссимвол Антонио Бандерас може да изиграе ролята на българския монарх в документален филм, продуциран от Дарина Павлова и от Ави Лернер, собственик на продуцентските компании „Ню имидж“ и „Милениум филм“, които от години снимат в Киноцентъра.
Главният сценарист на лентата ще е чужденец. За филма спомена преди време самият Ави Лернер пред Антонио Бандерас. Тримата заедно, с тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова, разглеждаха изложбата на Пикасо в националната ни галерия в София. Тогава продуцентът дори попита Бандерас – „Искаш ли да играеш царя?“. „Да!“ - отговори Бандерас. В крайна сметка информацията засега е доста оскъдна. Знае се, че в средата на септември предстои кастинг за български актьори, който ще бъде проведен от Дарина Павлова в „Ню Бояна“. Основното, на което ще се набляга във филма, е ролята, която изиграва цар Борис III за спасяването на българските евреи. Освен това ще бъдат показани и не много известни моменти от живота на владетеля.
„Цар Борис III наистина подкрепя евреите в България, но се оказва, че има доста повече хора, въвлечени в тази история. Иска ни се да покажем повечето от тях, като развием образите им във филма“, обясни преди време Ави Лернер, който е израелско-американски продуцент. За по-голяма достоверност и за да засвидетелства уважението си, той се е срещнал и със Симеон Сакскобургготски. Филмът ще бъде заснет на английски, като за нашия пазар ще излезе с български субтитри. Киностудиото в Бояна работи перфектно с Дарина Павлова и нейната компания. Тя бе от инициаторите у нас да дойдат холивудските актьори Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас, Джейсън Стейтъм, Барни Рос, Конрад Стоунбанкс и много други. Мадам Мулти често гостува и в дома на испанския секссимвол в курорта Марбея и е негов специален гост на рождения му ден на 10 август.
Докато филмът все още е само на ниво проект, то спектакълът вече е готов, беше и показан пред публика и дори предизвика разнопосочни коментари. Недоволството идва от евреи у нас и по света, които смятат, че цар Борис III не може да бъде наречен спасител на българските евреи, дори напротив още повече, че според тях той носи вина за депортирането на 11 353 евреи от Македония и Тракия в нацистките лагери на смъртта. На 28 август т.г. се навършват 80-години от мистериозната смърт на цар Борис III, който умира едва на 49 години няколко дни след срещата си с Адолф Хитлер в нацистка Германия. Вече 80 години витаят подозрения, че той е бил отровен, макар че официалната версия е, че е починал от инфаркт. Точно на 28 август ще бъде и играна постановката в Единбург.
Автор на пиесата е Джоузеф Кулен, който играе и ролята на цар Борис III. Спектакълът включва български и еврейски народни песни, изпълнявани на живо. „Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на България“ е част от драматичната европейска история на ХХ век, която припомня как 50 000 българи евреи са спасени от депортация и смърт, но техният живот е заплатен с последвалата гибел на българския цар, който умира при неизяснени обстоятелства. История, която светът е забравил“, пише в анотацията към пиесата. „Няма по-добро време от настоящето да се сподели тази история, когато антисемитизъм в Обединеното кралство и Европа нараства, да не говорим за конфликта, който се случва в Украйна“, пише един от авторите. „България тогава се противопостави, когато никой друг не го направи - защо?“, допълва той. „Проницателен сценарий, проницателен хумор и превъзходни музикални интермедии. Независимо дали сте фен на джаза, любител на историята или просто някой, който обича да улавя истории от истинския живот, това трябва да се види“, споделя внукът на Борис III Кирил Сакскобургготски.
Авторите на пиесата Джоузеф Кълън и Саша Уилсън разказват, че идеята ги е осенила, след като са попаднали на книгата „Корона от тръни” на писателя и журналист Стефан Груев и са научили за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Дядото на Саша Уилсън е българин, емигрирал в САЩ по време на войната. С мрачен сатиричен тон авторите на пиесата разкриват опасната игра, която играят българите, опитвайки се да умилостивят Хитлер, докато се мъчат да спасят живота на своите еврейски граждани от Холокоста. Според Лъдмън историята е объркана и трудно се побира в прост разказ, но екипът умело и забавно изследва въпросите и двойствения морал в усилията на България да се съюзи с нацистка Германия, като същевременно се съпротивлява на нейния контрол. Постановката според него успява да се справи и с по-сериозните страни на сюжета, като подчертава какво може да се постигне, когато добрите хора се изправят срещу злото и несправедливостта. Джоузеф Кълън представя своя герой цар Борис като благороден и неспокоен владетел, който страда заради невъзможните решения, които войната му поднася.
