Кеворк Кеворкян заживя като ОТШЕЛНИК! Низвергна сина си

Кеворк Кеворкян може и да стана на 81 години като отшелник, но продължава да се радва на любовта на зрителите, които съвсем не го забравят. Славният водещ на „Всяка неделя" не празнува от години рождените си дни и напълно страни от публичното пространство.

Продължава обаче да е много активен във Фейсбук, където коментира случващото се по света и у нас с онзи плам, който помним от екрана. Затова и в интернет бе засипан от стотици честитки, в които българи от всякаква възраст му пожелаваха здраве и творческо дълголетие.

От студентската си любов Гинка Керезова от Пазарджик има дъщеря Маргит и син Таквор. Наследникът влезе в криминалните хроники през лятото на 2022 г., когато бе задържан заради шофиране с алкохол и наркотици. Тогава телевизионерът разкри, че не поддържа никакви отношения с него четвърт век и призова властите да приложат цялата строгост на закона спрямо него, пише „Минаха години“.

Маргит, която учи в Лондон, трябваше да наследи баща си в журналистиката, но това така и не се случи. Децата първоначално растат с майка си, защото Гинка и Кеворк се разделят, докато тя не си отива трагично. „Една вечер, в края на 80-те, тъкмо се бях качил в стаята си в телевизията след поредната емисия на „Всяка неделя", ми се обадиха от Пазарджик, че бившата ми жена е паднала от една черница и е в болница“, разказва в интервю журналистът.

„Попитах дали мога веднага да взема децата при себе си. Направих го, естествено, те отдавна знаеха за Джени, имахме вече брак от 1984 г. и често се виждахме заедно. След няколко месеца майка им почина в „Пирогов“. Няколко дни по-късно една заран децата слязоха малко ритуално по стълбата, тогава живеехме в един мезонет в "Зона Б-5", и тържествено казаха на Надето, че ще я наричат Джени. Оттогава тръгна името. Самата тя беше много доволна, че тъкмо децата са я "кръстили". Аз още повече."

Втората му жена е от сой баща й Дженьо Василев е зам.-главен редактор на „Работническо дело". Свален от Тодор Живков след като пише отрицателна рецензия за отдавна забравен български филм. Пратен е заедно с Борис Димовски и Радой Ралин за обикновен редактор в „Труд“. Майката на журналистката е професор по генетика и заради работата си често пътува в чужбина, от липсата на задгранични командировки не се оплаква и бащата. Те носят хубави дрехи на дъщеря си, която обаче се притеснява да ги носи пред другите деца. Такава внимателна към всички, остава до края си, дошъл внезапно на 14 януари 2006 година. Заради грижите си към ближния приема двете деца на съпруга си като свои, обикаля домове за изоставени хлапета, за да прави репортажи за незабравимото предаване „Писма за Надежда".

„Връщаше се разнебитена, казваше: „Не е възможно да има такъв живот!", и пак тръгваше", спомня си съпругът й в книга, която посвети на нея. Двамата са първо колеги във "Всяка неделя". Тя си обича работата, приятно й е да чува, че се справя добре и също така изглежда. Трудно обаче се разбира с водещия Кеворкян, който за първи път я погалва след един техен скандал. Трябвало да пътува за Русе, за да се включи оттам, но се отказала, след като се скарали с бъдещия й мъж. След като все пак се върнала, си помислила: „Абе този човек не е чак толкова лош, както изглежда". Любовта им й струва мястото във „Всяка неделя", откъдето е уволнена след донос за връзката с Кеворкян.

За втората сватба Надежда и Кеворк избират Пловдив, а за кум Любомир Левчев. „Може би за да не се събират зяпачите, преследващи любимеца. Присъстваха само няколко души,

между които, разбира се, Дора Бонева и човекът талисман Начо Културата. Младоженците бяха отседнали или отлегнали (не зная как трябва да се каже) в грандхотел „Ленинград" (днес разблокиран "Санкт Петербург“). Там бе и тържественият обяд, скрит като тайната вечеря. Кеворк не е гурман, но е това, което народът нарича махнаджия; не се задоволява с какво да е. Можете да си представите сватбената трапеза! Мисля, че няколко келнери бяха уволнени", цитираме кума Левчев.

Дженева е плътно до мъжа си не само, когато е на върха на славата, но и когато е свалян от ефир и обругаван. Двамата са на прием във френското посолство през юли 1989 година. „Бяха спрели окончателно „Всяка неделя". И започна едно здраво ухажване от чуждите посолства. Французите бяха особено настойчиви. На терасата ни бяха приютили Левчев, Сендов и Сашо Йосифов. Останалите гледаха да ни заобикалят. По едно време настъпи някакво напрежение. И докато съобразя какво става, чух добре познатия на всички глас, който казваше: „Какво правим, как сме?"

Не можах веднага да разбера, че въпросът е отправен към мен (и откъде накъде), но Живков изникна зад гърба ми и протегна ръка. Поех я, и докато пресмятах десетина язвителни отговора (как мога да съм, и пр.), Джени се изстъпи пред Живков, протегна галантно ръка и каза: "А с мен няма ли да се здрависате?". Сега Живков се смути, сигурно пресмяташе откъде познава тази дама, познава ли я изобщо и пр. Но аз си спестих вероятно глупаво-заядливия отговор, а Джени извади Живков от неловката ситуация", спомня си съпругът й.

След смъртта й той започва да страни от светския живот, а коронавирусът окончателно го затваря вкъщи. Общува с дъщеря си и шепа близки, но продължава да държи перото си на пулса на времето с коментарите си във вестник „Уикенд".