Вероника Стефанова не е типичната носителка на короната Мис България. Има три висши образования, три дъщери, играе балет, дефилира на големите модни сцени, обича бързите коли, има собствен успешен бизнес, но на първо място винаги е семейството. Пред „България Днес“ Вероника разкри какво очаква от новата 2026 година и още…
- Вероника, случват ли се коледни чудеса във вашето семейство?
- Вярвам в коледната магия и в най-трудните моменти от живота ни, често свързани със здравето, съм усещала как тя и надеждата ни водят напред и ни дават сила. Виждала съм как чудесата се случват тихо - без шум, но точно навреме. Много пъти съм мечтала за неща, които по-късно са се сбъдвали, а всичко, което съм си пожелавала на Коледа досега, винаги е намирало път към мен. Единственото, което истински искам, е здраве и спокойствие за мен и семейството ми. Да имаме повече време заедно, да се наслаждаваме на малките чудеса в живота и на щастието да гледаме как принцесите ни растат обичани и усмихнати. Пожелах си всички наши близки и приятели да са добре, за да можем заедно да се радваме на живота. Защото, когато си щастлив и обичан, имаш всичко всеки един ден.
- Може ли една Мис България да направи коледна трапеза?
- Откакто се роди първата ми дъщеря Анжела, това се превърна в красива традиция. Всяка година родителите ми гостуват у дома, а цялата празнична трапеза за Бъдни вечер и Коледа приготвям аз сама правя 11 ястия, обичам да разчупвам традиционната трапеза с по-интересни вкусове, например ризото с тиква и бяло вино, сарми с манго и авокадо и други нестандартни комбинации.
Бъдни вечер е любимият ми празник още от дете. Буквално от двегодишна възраст не ям месо и до днес, затова винаги съм усещала този ден като най-специалния празник, в който има всичко, което обичам.
- Навръх Коледа играете в балета „Лешникотрошачка-та“ в НДК?
- С много труд, дисциплина и постоянство стигнах и до там. Сцената на НДК е огромна отговорност, но и силно вдъхновение - всяко излизане пред публиката е нов урок и крачка напред. Още съм много заредена емоционално, защото играх в два спектакъла на „Лешникотрошачката“ в главна роля. Аплодисментите на публиката, похвалите и цветята са истинска радост за душата. Няма по-голямо удовлетворение от това да излезеш на сцената и да усетиш признанието за труда си. Това е най-красивият начин да завърша цялата година. И съм изключително благодарна на моя балетен педагог Виктор Денисов и на директорката на балета ни Златина Йовчева за вниманието, търпението и вярата в мен.
- Какво мислите за приемането на еврото - ще ни липсва ли левът, основателни ли са притесненията на част от обществото?
- Левът е част от нашата идентичност и носи силен емоционален заряд за нас като народ, затова е напълно нормално на много хора да им липсва или да се притесняват от промяната. Но след като сме част от Европейски съюз, въвеждането му е напълно очаквано. Дълги години хората искаха България да бъде част от ЕС и с това идват и определени промени, за които трябва да сме подготвени. Аз бих се радвала, ако имаше възможност да се запазят и двете валути - да може в България да се плаща и в левове, и в евро, както е в някои други държави, които са съхранили своята национална валута. Това би дало повече спокойствие на хората в преходния период.
- Подкрепяте ли протестите на младите хора, вярвате ли положителната промяна?
- Подкрепям правото на хората да изразяват позицията си, това е важно в едно демократично общество. Лично аз обаче не бих отишла на протест, защото в момента не вярвам, че това би довело до реална и устойчива промяна. Вярвам, че промяната трябва да бъде добре обмислена, отговорна и насочена към дългосрочна стабилност, а не към краткотрайни решения. Винаги гласувам на избори, това е лична отговорност и начинът гласът ни да бъде чут.
- Мнозина предвещават тежка година за България, какво очаквате от 2026 г.?
- Основно от нас самите зависи каква ще бъде годината ни. Когато човек е отдаден на работата си и на ежедневието си и прави всичко с любов, всяко предизвикателство може да бъде й преодоляно. Затова не влизам в новата година със страх, а точно обратното - с очакване и с вяра. С надежда за нови идеи и възможности, които да реализираме, и с увереност, че доброто винаги намира път.
