В свят, в който медицината все по-често се фокусира върху лечението на последствията, има лекари, които избират различен път – този на превенцията, дълбокото разбиране и личното отношение към пациента. Разговаряме с д-р Полина Паньова за признанието, отговорността и бъдещето на здравеопазването.
Как приехте новината за отличието „Leader in Preventive Medicine Innovations and Women’s Health 2026“ и какво означава то лично за Вас?
Приех я с благодарност, но и с вътрешно спокойствие. За мен това не е просто награда, а потвърждение, че пътят, който съм избрала – този на превенцията и дълбокото разбиране на човешкия организъм – има смисъл. Това отличие не е крайна точка, а още по-високо ниво на отговорност.
Променя ли тази награда по някакъв начин усещането Ви за отговорност към пациентите и обществото?
Да – задълбочава го. Когато знаеш, че хората ти се доверяват не само като лекар, но и като визия за бъдещето на медицината, вече не работиш само за отделния пациент, а за цялото общество.
Кои бяха най-големите предизвикателства по пътя до това международно признание?
Да вървиш напред, когато системата още не е готова за това. Да отстояваш интегративния подход, когато е по-лесно да следваш шаблона. И да запазиш човечността си, въпреки натоварването.
Вие говорите за баланс между наука и човечност – как изглежда този баланс в ежедневната Ви практика?
Науката дава отговорите, но човечността задава правилните въпроси. В ежедневието ми това означава да виждам не просто диагноза, а човек със своята история, страхове и потенциал за изцеление.
Какво отличава Вашия индивидуален подход към пациентите от традиционния модел на лечение?
Гледам на пациента като на цялостна система – тяло, психика и среда. Не лекувам симптоми, а търся причините. Персонализацията и връзката лекар–пациент са в центъра.
Къде според Вас свършва лечението и започва истинската грижа?
Лечението свършва, когато симптомът изчезне. Грижата започва, когато човекът разбере как да не се разболее отново.
Все повече се говори за превантивна медицина – защо тя е толкова ключова днес?
Защото бъдещето не е в това да лекуваме болестите, а да не позволяваме те да се развият. Превенцията е най-висшата форма на медицина.
Кои са най-честите грешки, които хората допускат, когато става въпрос за хормоналното им здраве?
Подценяване на симптомите, самолечение по интернет и липса на дългосрочно мислене. Хормоните са фина система – те изискват разбиране, не бързи решения.
Какъв съвет бихте дали на жените за ранно разпознаване на проблеми като Хашимото или хормонален дисбаланс?
Да слушат тялото си – умора, косопад, промени в теглото, тревожност не са „нормални“. Ранната диагностика е ключът към контрол и качество на живот.
Работите активно в сферата на женското здраве – кои са най-неглижираните теми, за които трябва да се говори повече?
Климактериумът, психо-емоционалният баланс и връзката между стреса и хормоните. Жените често свикват да търпят, вместо да търсят решение.
Как подкрепяте жени в уязвими ситуации и какво Ви мотивира да се ангажирате с тази кауза?
С присъствие и разбиране. Понякога най-важното, което можеш да дадеш, не е лечение, а усещане за сигурност и посока.
Развивате телемедицинска платформа – как тя ще промени достъпа до здравеопазване в България?
Тя ще премахне границите. Достъпът до качествена медицина не трябва да зависи от географията, а от нуждата на пациента.
Как си представяте медицината след 10 години – повече технологии или повече човешко отношение?
Ще има повече технологии, но истинската стойност ще бъде в лекарите, които могат да ги използват с човечност.
Какво означава за Вас „интегративна грижа“ и защо тя е бъдещето на медицината?
Синергия между класическа медицина, превенция и индивидуален подход. Това е медицина, която лекува човека, не само заболяването.
Как Вие самата поддържате своя вътрешен баланс в една толкова динамична и отговорна професия?
Чрез осъзнатост. Научих се да управлявам енергията си, не само времето си.
Как изглежда един Ваш ден извън кабинета – имате ли време за себе си?
Опитвам се да бъде тих, с децата ми, със себе си. Това са моментите, които ме връщат към същността.
Какви са любимите Ви начини да си почивате и да „рестартирате“?
Спорт, тишина, музика и време без дигитален шум.
Има ли хоби или занимание, което Ви помага да се откъснете напълно от медицината?
Интересът ми към човешката природа не спира, но когато искам да се откъсна – избирам движение и природа.
Как близките Ви хора възприемат натоварването и отдадеността, с която работите?
С разбиране, но и с грижа към мен. Те са моят баланс.
В публичното пространство се носят слухове за Вашия произход – че имате украински корени. Има ли истина в това?
В пространството често се появяват интерпретации, но истината е проста и ясна – аз съм българка и нямам украински корени.
Дълбоко вярвам, че стойността на един професионалист не се определя от слухове, а от това, което създава, от доверието, което изгражда, и от живота, който променя.
Моята мисия е свързана с България – с пациентите ми, с развитието на превантивната медицина и с идеята за една по-съзнателна и балансирана грижа за здравето.
И ако има нещо, което бих искала да бъде разпознавано – това не е произходът, а посоката, в която водя.
Коя е тя:
Д-р Полина Паньова е специалист ендокринолог в Бургас с над 12 години медицински опит. Професионалните ѝ интереси са в областта на заболявания, касаещи ендокринната система - автоимунни тиреоидити (Хашимото), метаболитен синдром, диабет, затлъстяване, синдром на Кушинг, синдром на поликистозни яйчници, безплодие, менопауза, остеопороза, хормонални дисфункции, болести на обмяната. Има индивидуален подход към всеки пациент. Д-р Паньова не преглежда деца.
Образование
Завършва с отличие Медицински университет Н. Пирогов Украйна през 2013 г., където през 2017 г. придобива и своята специалност Ендокринология и болести на обмяната.
Квалификации
Обучения: Естетична дерматология в Национален университет по здравеопазване П. Шупик Украйна през 2019 г., Микробиологична Ендокринология през 2021 г.
Участие в множество конгреси, международни обучения и курсове в Италия, Англия, Русия, Германия, Израел и др.;
Член на Български лекарски съюз и Българско дружество по ендокринология.
