Рак на гърлото уби Владо Даверов

Ракът все пак успя да надвие Владо Даверов, нищо че популярния писател и сценарист преди години се похвали, че е успял да се излекува. Даверов, прочул се със сценария на култовия в годините на късния соц филм „Вчера” и като началник в БНТ в първите години на демокрацията, почина на 76-годишна възраст в сряда, 8 януари, съобщи съпругата му Мариана в лаконично съобщение до медиите. Сломена, тя добави, че няма да има поклонение, а интелектуалеца ще бъде погребан в тесен семеен кръг.

В началото на 2018 г. Владо Даверов бе диагностициран с рак на гърлото и няколко месеца по-късно се подложи на операция. След отстраняването на тумора писателя и сценарист бил в ремисия дълго време. През лятото на миналата година обаче внезапно започнало да му прилошава. След медицинския преглед се установило, че коварната болест се е завърнала, при това с разсейки в други органи. Започнал да губи много килограми, почти не можел и да говори.

„Видях го преди месец и половина, беше се стопил – тежеше сигурно под 50 килограма. Шепнешком каза, че този път май няма да му се размине и ще е чудо, ако посрещне 2025-а година. Разстроих се, а той ме прегърна и каза: „Стига, бе! Аз добре съм си поживял! Колкото ми е отредено – толкова! Като се отърва, пий едно за мен!”, разказа пред „Уикенд” дългогодишен приятел на бащата на филма „Вчера” от кинаджийските среди. Малцина знаят, че освен писател и сценарист, като директор в БНТ той беше и продуцент на сериалите „Дунав мост” и „Хайка за вълци” и редактор на нашумялата  тв поредица „Свидетели на времето”.

След като през лятото здравето му внезапно се е влошило, в последните дни на декември го приели в болница. След кратък престой там Владо Даверов е починал.

През 2020 г. в интервю писателя сам разказва, че е диагностициран с рак на гърлото, но е успял да пребори болестта. „Изживях чудо! Господ ми помогна да преодолея болестта рак на гърлото. Оттогава съм си обещал всеки ден да живея красиво и се радвам на всичко около мен. Как да ви кажа, още помня денят на операцията през 2018 г. Като разбрах за нея, помолих лекарите да мина задължителната подготовка не в тягостната атмосфера на болницата, а вкъщи, за да се сбогувам за всеки случай с всичко, което обичам - децата, жена ми, внучетата, книгите. И най-изненадващо ми разрешиха. През деня прекарвах в болница, вечерта спях у дома. В деня на операцията се събудих съвсем спокойно, изкъпах се, избръснах се, облякох си новите дрехи и без да будя никого, се качих на метрото до Онкологична болница. Преди да напусна спирка „Г. М. Димитров”, спрях да си купя вестник и понеже ръцете ми бяха заети с чанта подаръци за лекуващия медицински персонал, подхвърлих левчето през гишето на лавката. Продавачът беше младо момче, което силно се засегна, че му подхвърлям парите. Нарече ме какъв ли не и се принудих да му кажа, че бързам за операция от рак. Нямам време да споря с него защо подхвърлих левчето. Момчето буквално онемя. Попита дали ще му позволя да ме придружи и аз се съгласих. В болницата също влезе с мен като придружаващ роднина и присъства на предупрежденията, които съвсем приятелски получих от хирурга: „Сърцето ви е слабо, страх ме е, че няма да успеем да ви извадим от упойката”. Е, успяха все пак, събудих се и първо видях загриженото лице на хирурга, който ме зарадва със съобщението, че нямам разсейки, а вторият човек се оказа момчето от будката за вестници. Когато помолих на другия ден да си тръгна и наистина се прибрах вкъщи, момчето съвсем се шашна: „Боже - рече ми, - какъв кураж за живот! Нашето поколение съвсем се е окекавило. Всеки мой връстник би оревал света, ако, не дай Господи, му се случи подобно приключение!”, разказа тогава Владо Даверов.