Дарин Ангелов се измъкнал невредим от тежка катастрофа, която претърпял на младини. Актьорът, който днес е сред панелистите в предаването „На кафе“ по Нова телевизия, шофирал колата, в която пътували брат му Деян и баща им — актьорът Ангел Ангелов. Тримата оцелели по чудо, но с тежки наранявания, чието лечение продължило месеци.
След инцидента Дарин и брат му Деян, които са близнаци, преживели истинско прозрение.
„Животът е дар от Бога и не е подарен безцелно“, споделял по-късно Дарин за мисълта, която го осенила след катастрофата. Двамата братя решили, че трябва да „станат хора“ и да бъдат полезни на другите. Според тях първата крачка към това била висшето образование, затова се насочили към кандидатстване в НАТФИЗ.
Днес Дарин вярва, че неговата мисия е чрез изкуството да помага на хората да обичат живота.
Тежкото изпитание се случило по времето, когато близнаците били войници. По време на поредния отпуск от казармата те тръгнали с баща си към морето. Семейството имало традиция да прекарва време заедно по мъжки — често пътували или почивали заедно.
След няколко хубави дни на Черноморието, на 16 май — дата, която братята никога няма да забравят — потеглили обратно към София. Дарин бил зад волана. Валял проливен дъжд, а малко след като навлезли в магистралата, колата внезапно поднесла и излетяла от пътя.
„Стана жесток аквапланинг и изхвърчахме от магистралата“, разказвал Дарин.
Автомобилът се преобърнал три пъти, преди да падне в ливада край пътя. Деян получил отчупване на прешлен, а Дарин се разминал почти невредим — само с малка рана на челото.
Най-тежко пострадал баща им Ангел Ангелов. Той имал шест счупени ребра, обърнати навътре, които за щастие не пробили белия дроб. Освен това бил със счупена ключица в опасна близост до сънната артерия и с още две счупени ребра в гърба.
„Едва оживя“, споделял Дарин години по-късно.
Възстановяването на баща му продължило месеци. Всеки дъх му причинявал силна болка, защото белият дроб опирал в счупените ребра.
След катастрофата двамата братя решили да променят живота си. Не е ясно как точно стигнали до решението, но приели, че пътят напред минава през образованието.
Първоначално Деян искал да кандидатства „Автомобилизъм“ в Националната спортна академия, а Дарин изненадващо се насочил към пантомима в НАТФИЗ. Той чул от баща си, че тази година ще има прием, и решил, че това е добра възможност — няма да учи тежки текстове, а ще работи с движение, почти като в карате, което двамата братя тренирали от деца.
Когато Дарин казал на баща си, че иска да кандидатства в академията, Ангел Ангелов първоначално помислил, че става дума за НСА. Зарадвал се и дори му предложил да учи за треньор. Но когато разбрал, че синът му има предвид НАТФИЗ и специалност „Пантомима“, толкова се развълнувал, че пребледнял, а после се просълзил.
Причината била, че Ангел Ангелов е сред пионерите на пантомимата в България. Заедно с Вельо Горанов той поставя основите на това изкуство у нас и създава първата трупа по пантомима в Русе. Именно там среща и бъдещата майка на синовете си.
Бащата свързал Дарин с Венци Кисьов, който започнал да го подготвя за изпитите. Тогава бъдещият актьор разбрал, че за пантомима също трябва да подготви монолог, басня, стихотворение и песен. Макар първоначално да не бил особено ентусиазиран, не се отказал.
Докато работел с Венци Кисьов, Дарин открил „цял нов свят“ в театъра и постепенно разбрал, че не иска да се занимава с нищо друго.
Приели го в НАТФИЗ още от първия път. Същото се случило и с брат му Деян, който междувременно се отказал от кандидатстването в НСА. Причината не била слаб резултат, а неприятна случка — след изпита някой се свързал с баща им и предложил срещу пари да уреди приемането му. Това разгневило Деян и той решил да докаже, че може да успее сам. Подготвил се за едва 15 дни и също бил приет в НАТФИЗ.
След година двамата братя се прехвърлили в специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на Стефан Данаилов, който завършили през 2004 година.
„Той ни обичаше безусловно“, казвал Дарин за своя учител.
Според него най-ценният урок от Стефан Данаилов бил любовта към хората и професията. Големият актьор учел студентите си да поздравяват всеки в театъра — от чистачката до директора — и вярвал, че само човек, който обича колегите и работата си, може да бъде истински обичан и от публиката.
„Стори ми се огромен, сякаш беше три метра висок“, спомнял си Дарин първата им среща.
За него Стефан Данаилов бил не просто преподавател, а духовен баща. Дарин често разказвал и за срещите на дъщеря си Дария с актьора. При едно гостуване малкото момиче веднага се втурнало към него, качило се в скута му и започнало да дърпа брадата му с викове: „Деди, деди!“.
Стефан Данаилов се просълзил от умиление. Малко по-късно Дария започнала да го нарича „морския дядо“ — име, с което го помни и до днес.
