Станимир Гъмов вече е надвил алкохола

https://hotarena.net/lubopitno/stanimir-gamov-veche-e-nadvil-alkohola HotArena.net
Станимир Гъмов вече е надвил алкохола

Станимир Гъмов е едно от лицата на съвременната българска сцена, което излъчва контраст - талант и комедийна жилка, но и драматични провали и уязвимост. Животът му, освен актьорски успехи, е своеобразна притча за преодоляване, човешка слабост и преоткриване.

 

Гъмов е роден на 1 август 1974 г. в град Стара Загора. Децата на града растат с мечти - дипломация, инженерство, медицина - но за него пътят е друг. Още в гимназията израства в среда, където езици и литература са сред силните предмети - той завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с профил английски език.

„Старши в училище ми беше Стефан Вълдобрев и той ми предложи да се запиша в самодейния състав във ВИТИЗ. И всъщност точно Стефан Вълдобрев е виновен аз да стана актьор. Няма случайни неща и нищо не бива да се пропуска. Приеха ме и куклен актьор, и драматичен. И аз избрах куклите. Повечето избират драмата, но там им е грешката. Аз бях приет в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Напливът за този клас беше огромен, аз бях приет, но в крайна сметка избрах другото. След това целият ВИТИЗ се изреди да види кой идиот е направил това. Надделя това, че исках да взема от всичко. Четири години се обучавах при проф. Боньо Лунгов който е един от най-големите колоси в професията” – споделя Гъмов за избора си на професия.

По време на обучение участва в постановки в „Театър 13” и „Театър Албена”, където са първите му сцени и опит пред публика. След дипломирането си през 1997 г., започва да се утвърждава постепенно в театъра и телевизията. Ролите в детски и куклени постановки, драматични сценки и участия в театрални постановки съставят ранните години на кариерата му. В Столичния куклен театър влиза през 2001 г. Това е сред първите институционални ангажименти, които му осигуряват платформа за изява пред разнообразна публика.

За много зрители Гъмов става познат покрай рубриката „културоведа Гъмов” в предаването „Сблъсък“ по Би Ти Ви, където демонстрира сатиричен, ироничен стил, който провокира. Но истинския тласък идва от ролята му на Живко Здравков, агент по погребения и сватби, в сериала „Етажна собственост“ по Нова телевизия - персонаж, който се превръща в част от поп-културата. Освен това е гостувал и в сериала „Връзки“ и участва в шоу формати като „Като две капки вода“, „ВИП Брадър“ и др.

Хората, които го познават, често споменават неговото чувство за хумор и умението да се самоиронизира. В интервю си е казвал: „Притежавам чувство за хумор и не знам кое е нещото, което ще ме накара да го загубя... Винаги трябва да гледаме на нещата с чувство за хумор. Това е начин да се живее по-лесно особено в държава, където живота не е песен“.

Но не всичко е лесно и само с усмивки. През годините Гъмов признава, че е имал тежки раздели. За брака си споделя, че е бил 11 години с жена на име Анна, с която сега поддържа „прекрасни отношения”. За него ролите на баща, дядо, „лош човек” са вече част от актьорската палитра, която приема и изиграва с достойнство. Когато влиза във „ВИП Брадър”, публично признава, че един от големите уроци е, че трябва да отделя повече време на сина си - важен приоритет, който осъзнава чрез предизвикателството на риалити формата.

Негови близки и колеги също говорят за спадовете му - периоди, в които алкохолът е оказал влияние върху личния му живот, отношения с театрални институции, професионални проекти и имиджа му. Според слухове е бил отстранен от Кукления театър след обвинения от колеги, че понякога се появява пиян на сцената. Чашата преляла веднъж, когато в махмурлийско състояние повърнал пред децата. Принуден е за известно време да бъде прокуден от трупата. Тези моменти обаче не го сломяват напълно. Самият Гъмов категорично отрича да се е появявал в нетрезво състояние в театъра.

Театралната дейност винаги е била ключова за Гъмов. Спектаклите, в които участва, са разнообразни - от детски пиеси до сериозни комедии и социално-провокативни постановки. Той влиза в различни образи - комични, драматични, екстремни - и всяка роля допълва спектъра на артистичната му експресия. Когато дойде време да пресече границата между театър и музика, Гъмов приема предизвикателството и става част от спектакъла в Музикалния театър „Оркестър без име“, реплика на култовия игрален филм. Така артистът признава, че желанието му е да не се ограничава само със сцена или екран, а да експериментира и в нови жанрове.

Развод, конфликти, трудни периоди са го научили на емпатия, стойност и взискателност към хората около него. Неговата фраза „До скоро играех принцове, но дойде моментът да играя бащи и дядовци”, показва как зрелостта носи нови роли и предизвикателства.

Един актьорски живот не е лишен от провали и трудности. За Гъмов те са неотменна част от процеса на израстването. Прекъсвания, напрежение с корави изисквания, проблеми с личния живот.

Станимир Гъмов е артист, който не говори само чрез роли - той говори с публика, чете настроения, отразява емоции. От „Сблъсък” до риалити формати, от театър до сериали, той е част от общественото пространство, което коментира, провокира, вдъхновява. Той не се вписва в категория „звезда, далеч от хората” - напротив, мнозина усещат, че зад персонажите стои човек с рани, с усет към болката, с чувство за отговорност. Това го прави интересен, понякога неудобен, понякога обичан, но винаги - искрен и реален.

Гъмов е и артист, който носи противоречие. Не е просто герой на сцената - той е герой и в житейската драма. Ролите му може да станат мит, но животът му остава реален, уязвим и динамичен. Всяка усмивка, всеки парадокс, всяка падение и възход му дават перспектива, която рядко се вижда в повърхностните медийни портрети. Гъмов остава артист, с когото никога не е скучно.

Голям футболен фен е

От години Станимир Гъмов е болезнено запален по футбола. „Нямаш избор. Баща ти те води от ранна детска възраст. Ние си имаме един отбор, не е като в София например. А и „Берое” са легенди. Даже тренирах футбол като малък, но не беше моето. Записаха ме и на фигурно пързаляне. Баба ми ме води на тая пързалка, но мен ме е страх, държа се за парапета и за нея. Паднах веднъж лошо и дотам. После на 16-17 години се занимавах с бейзбол, но бях регистратор - следиш и описваш какво се случва на терена”, признава актьорът за футболните си пристрастия.

 

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.