ГОЛЯМ ГАФ: Биографията на Парцалев от Георги Тошев МЕНТЕ

Георги Парцалев имал таен дневник! В него големия комик си водел записки в продължение на години. Сензационното разкритие направи популярния журналист Георги Тошев, автор на биографията на комика, озаглавена „Георги Парцалев: Хамлет от град Левски”. Пред медиите Тошев обясни, че дневникът му предоставил някакъв човек, който го бил купил на битака за „скромната сума от 79 лева”. Човекът се свързал преди около година с журналиста и му предоставил дневника, а извадки от него са публикувани в книгата, посветена на живота на Парцалев.

Изглежда че нито Георги Тошев, нито редакторите на биографията са се опитали да изяснят дали дневникът не е фалшификат. А той, няма никакво съмнение, е точно такъв!

И така, само 2-3 месеца преди 100-годишнината от рождението на Парцалев (16 юни), въдицата е пусната в третото „ново и допълнено” издание на неговата биография. Доста странно е, че в книгата не са приложени фотокопия от страниците от дневника, така че читателите да видят оригиналния почерк на Парцалев.

И каква изненада! Тайния дневник на Парцалев е написан с неочаквано модерен език, с конструкции, които станаха клишета едва през последните години. Например, „енергия” -  има я в различни вариант – от „обирам енергията” до „енергия на представлението”. Апостол Карамитев и Калоянчев пък са описани от Парцалев през 50-те години като „харизматични”, не че не са, но по онова време е по-вероятно да бъдат наречени чаровни, обаятелни. В дневника четем и за „градски локации” -  местата, на които в онези времена, се снима филмът „Любимец 13”. А „локация” е явно в речника на Парцалев, при това десетилетия преди да се наложат новите технологии и специфичните чуждици, свързани с тях.

През юли 1958 г. Парцалев пише и нещо направо пророческо – негови колеги били „Съсредоточени, все едно ще излитат в космоса”. И това при положение, че първият изкуствен спътник е изстрелян само половин година по-рано, а първият космонавт Гагарин полита чак през 1961 г. Явно е имал тайни връзки с Байконур, за да вкара в дневника си „космонавти”.

Татяна Лолова пък през 1956 г., когато създавали Сатиричния театър, седнала до Парцалев и му дала едно ухание „тестер от списание”, като му пожелала успех. Ееее, който е писал това, май не е бил на себе си. Какви тестери през 1956 г., по това време дори и в гнилия Запад не са чували за влагане на дребни подаръци в модните журнали! Първите изолирани примери са от края на 50-те и началото на 60-те в САЩ и стават масови едва през 80-те години, но в онова капиталистическо общество. При нас, в соца, когато Лолова подарява на Парцалев тестер с парфюм от списание, не се произвеждат дори елементарни неща като тоалетна хартия. А и думата „тестер” не се употребява – тя е с английски произход, използва се „мостра”.

Но върхът на фалшивия дневник на Парцалев откриваме на стр. 248 – там комика или онзи, който се превъплъщава в него, пише: „Скоро прочетох отново романа на Булгаков „Майстора и Маргарита”. Там има копнеж.” Това носи датата 22 октомври 1956 г. Излиза, че освен поглед към тайните на научно-техническата революция нашият комик е имал и някакви дълбоко засекретени връзки с вдовицата на Михаил Булгаков – Елена. Понеже тя, както е известно, е пазителката на литературното  наследство на знаменития писател. Да не говорим, че до публикуването на шедьовъра, Булгакова прекарва повече от двадесет години в преработка на „Майстора и Маргарита”. Само от нея Парцалев е могъл да се сдобие с ръкописа, за да го „прочете отново” през 1956 г. Без да сме литературни детективи, просто не вярваме на това. При жестокото преследване на руската интелигенция по времето на Коминтерна и Сталин, а и досега, е ясно, че само много тесен кръг е имал достъп до шедьовъра. В този кръг е писателят Вениамин Каверин, но при цялото ни уважение към Георги Парцалев той не може по обективни причини да е сред посветените.

Да припомним още, че през дългите години на напразни опити да издаде романа Елена Булгакова е получавала неизменния отговор „Не е моментът...”. А как въобще се разчува за „Майстора и Маргарита”? В началото на 60-те години в неравната битка със съветското книгоиздаване се включва и младият учен Абрам Вулис от Ташкент. Той подготвя докторската си теза: „Съветският сатиричен роман: Еволюция на жанра през 20-те и 30-те години” и покрай това научава, че вдовицата на Булгаков все още живее в Москва. Срещат се през 1962 г. и Вулис я убеждава да му позволи да прочете непубликуваните произведения на писателя. След това включва няколко глави от „Майстора и Маргарита” в дисертацията си, която е публикувана в Ташкент. Тук-там вече се чува за романа, но списание „Огоньок” категорично отказва да го пусне в някое от приложенията си.

Чак през 1966 г. писателят Константин Симонов успява да предложи романа на списание „Москва”, разбира се след дълги увещания из висините на КПСС. Списанието общо взето минава за маргинално, което също има значение, за да се позволи публикацията. Младата редакторка от неговия отдел „Проза”  Диана Тевекелян е натоварена да подготви ръкописа. Тя отива при Елена Булгакова през 1966 г., тоест 10 години след като Георги Парцалев уж „препрочита” книгата, според тайния му дневник. Едва през 2006 г. тя разказва за срещата им в свой мемоар.

„Майстора и Маргарита” все пак вижда бял свят, макар и в орязан от цензурата вид. Появява се в две книжки на списание „Москва” през 1966 г. и през 1967 г.

Чак след това вдовицата изпраща пълния текст в чужбина. Романът вече се появява и като самиздат, написан на машина, с всички заличени от цензурата пасажи. През 1967 г. парижко издателство пуска първото нецензурирано издание. Две години по-късно книгата излиза и във Франкфурт. Любопитно е, че в това издание съкращенията, направени от кремълската цензура, са отпечатани в курсив. В България „Майстора и Маргарита” е  публикуван от „Народна култура” през 1968 г., във великолепния превод на Лиляна Минкова, който е еталон и до днес.

Само в родината на писателя пълният текст на романа остава неизвестен на читателите чак до 1973 г., три години след смъртта на Елена Булгакова. Преди това има само едно издание на територията на СССР, на естонски от края на 60-те години. Издателство „Художественная литература” пуска „Майстора и Маргарита” в тираж от едва 30 000 екземпляра, като все пак се обляга на специална резолюция на ЦК на КПСС, според която могат да се издадат произведения на писатели от 20-те години на миналия век, сред които и Булгаков, но в „ограничени издания”, със задължителната „марксистко-ленинска оценка на творчеството” им. Изследователи обаче откриват в издадения тогава текст доста несъответствия с ръкописа, оставен от вдовицата.

Като теглим чертата излиза, че тайнственият мъж, който е предоставил на Георги Тошев тайния дневника на Георги Парцалев, е минал доста тънко. Платил за ментето едва 79 лева. Списание „Щерн” през 80-те години се изръси с над 9,3 млн. марки за тайния дневник на Хитлер. Но пък и авторът му се беше постарал повече - написал го на състарена хартия и с добре имитиран почерк. Дневникът, явно фалшификат, на друга одиозна фигура Елена Чаушеску също още може да се намери из антиквариатите.

Така или иначе, в арт гилдията са категорични, че дневника на Парцалев, купен от битака, е пълно менте! Ако пък Георги Тошев е убеден, че документа е истински и е автентичен, следва да публикува оригинала и да посочи човека, който му е предоставил това съчинение. Да видим на каква хартия е бил написан и с какъв почерк. До тогава обаче съмненията, че се касае за напълно фалшив дневник на големия актьор, остават.