Отчайваща неграмотност лъха в новия сезон на „Стани богат”. Незнанието на сядащите на стола на богатството е сякаш са паднали от друга планета, а водещият Ники Кънчев допълва панорамата с често не на място коментари. Това, че един млад човек не знае кой от поетите ни Христо Ботев, Христо Смирненски, Димчо Дебелянов или Пеньо Пенев е починал най-млад не е голяма драма, по-ужасна обаче беше вметката на Кънчев, че майката на Дебелянов го чака пред родната къща срещу кино „Одеон”.
Да, действително има фигура на приседналата скърбяща майка на Димчо Дебелянов пред къщата – музей, но тя е на автора на скулптурата проф. Иван Лазаров на бул. „Васил Левски’' N° 56. Родният дом на Димчо Дебелянов е в Копривщица. Това би трябвало да го знаят и учениците в началните класове.
Един от най-нежните поети в българската литература загива — само на 29 години в сражение с войските на Антантата в началото на Първата световна война на 2 октомври 1916г. Това се случва близо до днешна Моноклисия, Северна Гърция. Тялото му е погребано в двора на българската църква в Демирхисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово” тленните останки на поета са пренесени в родния му град Копривщица. Надгробният паметник на Дебелянов, поставен през 1934 г. на гроба на поета в гробищния парк на храм „Успение Богородично”, е скулптурна композиция, дело на проф. Иван Лазаров, а фигурата „Майка” с изписаните върху скалата думи „...и в кротък унес, чака тя да дойде нейното дете...” и до днес скърби над гроба на своя син. През 1940 г. скулптурата е повредена, а професорът сам отстранява щетите. През 1965 г. вандали отново разбиват лицето на майката. Възстановяването е възложено на ученика на покойния вече проф. Лазаров - скулптора Борис Кадийски, който през 1967 г. по гипсовия оригинал повтаря фигурата. Новата статуя е поставена на гроба, а повреденият и закърпен оригинал е преместен в двора на къщата музей на Димчо Дебелянов в Копривщица. Сега бронзово копие на статуята има и пред дома музей на проф. Иван Лазаров на бул. „Васил Левски” в София.
Като в небрано лозе изглеждаше Ники Кънчев в компанията на един от малко знаещите гости в студиото -18-годишния Димо Стоянов, ученик в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Бургас, когото влезе в исторически спор кой владетел управлявал България на три морета — Симеон Велики или Иван Асен Втори. По-убедителен в своята преценка за двамата владетели се оказа Димо. Доста назидателно беше поведението на водещия и на въпроса за 10 000 лева: „Коя историческа личност е създала над 550 картини и е автор на съчинението „Рисуването като развлечение”?”. Отговорите бяха Джордж Вашингтон, Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол. Тук Стоянов каза по няколко неща за всеки, демонстрирайки добри познания за тези личности, но нямаше категоричен отговор на въпроса и се обърна за помощ от приятеля си в публиката.
С общи разсъждения двамата се спряха на Шарл дьо Гол. „Един допълнителен жокер. Ето, все едно сега го задавам въпроса: „...и автор на съчинението...” Той е писал”, каза Кънчев, след което се изправи заплашително на крака срещу тях, повиши леко тон и със страшен поглед ги попита: „Кой? Кой е писал? Кой има Нобелова награда за литература? Уинстън Чърчил верен отговор”...
Сякаш не е предишният готин Ники отпреди 20 години; коментират зрители.
„И как се надигна на стола, все едно е ядосан даскал и ще ги бие.” „Вече едва изтрайвам Ники Кънчев! След въпроса за Чърчил скочи от стола и започна да крещи срещу момчетата. Въпреки че искам да гледам предаването, сигурно ще спра зарази него! Върнете Билалов!”, това са част от мненията на зрителите на „Стани богат”.
ВЗЕМА 20 БОНА НА МЕСЕЦ
Столът на водещият на „Стани богат” е апетитна хапка. По 1000 лв. на предаване е хонорарът срещу който се разписва Ники, твърдят запознати. На месец се събират 20 бона, което за българските стандарти е колкото няколко заплати на президента на републиката.
Актьорът Михаил Билалов спечели от участието си не само добри финанси, но и допълнителна популярност. Той осребри многократното си показване в националния ефир с главоломен интерес към театралните му проекти.
