Тодор Живков искал да спаси Парцалев от влечението му към мъжете

През октомври се навършват 35 години от кончината на Георги Парцалев, но митът, че големият актьор е загинал вследствие на бунт срещу Тодор Живков и БКП все още не е развенчан напълно. Мнозина продължават да вярват в легендата, че малко преди да почине през 1989 г., гениалният комик участвал в протестите срещу режима на Тато в градинката пред столичното заведение „Кристал”. Според мълвата, Пацо ял бой от милицията и кьотекът се оказал фатален за здравето му – тупаниците увредили вътрешните му органи.

 

„Не са го били пред „Кристал”. Почина от левкемия, която е резултат от стрес, нанесен му от ръководството на Сатирата. Имаше и киста (образуванието било на седалищните части, споделял е пред „Уикенд” топ имитаторът Георги Низамов – близък приятел на Пацо – б. р.) още от 1960 г. Беше притеснителен и не се лекуваше. Нещата стигнаха дотам, че година и половина преди да почине, направи сепсис. Прибраха го в болницата с кръвна картина, несъвместима с живота. Във вените му течеше гной. Спаси го това, че пиеше

всяка вечер по едно голямо уиски

Пооправиха му кръвта, но след година и нещо издъхна. Клетките му бяха повредени. Левкемията не прощава”, свидетелстваше приживе Цветана Гълъбова – вдовица на Петър Слабаков и Методи Андонов и колежка на Парцалев от Сатиричния театър. Пак тя твърдеше, че докато лежал под медицинско наблюдение, знаменитият актьор не губел чувството си за хумор. „Хоспитализиран съм, защото ще ми правят пластика”, майтапел се той.

Да, истината е, че Парцалев умира от „скоротечна левкемия”. На 1 октомври 1989 г. той е в Сатирата – за да играе проф. Лютибродски в представлението „Обичате ли човешко?” от Мирон Иванов. Но, уви, така и не успява да излезе на сцената, когато завесата се вдига. Силите му го напускат и дори не може да стане от стола си. Някак си съумява да се прибере у дома, но през нощта хемоглобинът му пада рязко. Налага се по спешност да го откарат

с линейка в Правителствена болница

Един от последните, които виждат Пацо жив, е Георги Калоянчев. Калата отива на свиждане и медицинските сестри го информират, че колегата му е много, много зле. „Влязох в стаята му и чух да го карат да си свали пръстените от ръцете. Свали ги той и рече тъжно: „Пътник съм, щом искат да си махна бижутата.”.

На 31 октомври, понеделник, в 8.30 ч, актьорът от „Тримата от запаса”, „С деца на море”, „Неочаквана ваканция”, „Нако, Дако и Цако” и ред други филми изпуска последния си дъх. „На този ден България загуби смеха си. Говореше се, че докато правели аутопсия на Парцалев, всички лекари плачели”, коментира артистът хуморист Звезделин Минков кончината на идола си. 

Комунистическите управници не разрешават поклонението пред тленните останки на кумира да се извърши във фоайето на Сатиричния театър. Но не защото Парцалев е гей и го мразят – просто се притесняват, че желаещите да се простят с мъртвеца ще са хиляди и ще задръстят центъра на София. Властите се страхуват и от друго – да не стане ясно, че гениалният артист е по-обичан от тях,

представителите на БКП върхушката

Траурната церемония се провежда в ритуалната зала на Софийските гробища.

Изпратени са десетки милиционери, за да не пускат почитателите на покойника. Хората обаче разкъсват кордона и си вземат сбогом с любимеца.

Пацо е погребан в Алеята на културните дейци, но в самия край на парцела. Твърди се, че партийни величия изрично забранили да му бъде отредено по-хубаво място, но няма изрични доказателства дали това е точно така.

Мълвата, че Тодор Живков е изпитвал ненавист към Георги Парцалев, се носи и до днес, но категорично не отговаря на истината. Да, имало е период, в който държавният глава бил резервиран към хомосексуалния комик, но след това променил отношението си и дори му станал почитател. Бай Тошо даже лично ходатайствал Пацо да бъде лекуван в Правителствена болница на финала на земния си път. Там право да получават медицинска помощ имали само големците на НРБ.

Измислица е и друго - че по нареждане на Тато през 60-те години актьорът бил обвиняем в показния съдебен процес срещу родните гейове. Не един и двама известни интелектуалци се оказали тогава на подсъдимата скамейка, но не и Пацо. Няма и доказателства, че той е изричал по повод това дело репликата: „Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии...”.

„Мое лично впечатление е, че бившият пръв партиен и държавен ръководител не обичаше Георги Парцалев, а и други представители на артистичния свят заради техните странности в личния им живот. Когато имахме

концерти пред Тодор Живков

съм наблюдавал неговото поведение. Той от самото начало не го приемаше добре и не ръкопляскаше на сценичните изяви на Парцалев. По-късно това отношение се посмекчи и Живков започна полека-лека да дава признание на изкуството му. Някогашната политическа върхушка, влияейки се от настроенията на генсека, също лавираше. Парцалев трудно стана „заслужил артист”, а дваж по-трудно - „народен“. Поради тази причина ден-два преди 24 май, когато се обявяваха тези звания, беше напрегнат и нервен. След като последен от водещите хумористи го направиха „заслужил”, трябваше да изминат цели 8 години, та Живков да го удостои с отдавна заслуженото признание „народен“. Това е написал в мемоарите си илюзионистът Магистър Илма – един от най-близките и верни приятели на гения от град Левски.

Изказвания в този дух е правила и покойната Цветана Гълъбова. Тя е споменавала в интервюта, че Пацо бил в немилост, защото имал „еди какви си наклонности”. Дори от Сатирата искали да го уволняват заради педерастлък.

Че хомосексуализмът на Парцалев бил трън в очите на Живков, разказваше приживе и Костадин Чакъров. Личният съветник на Бай Тошо веднъж присъствал на среща, на която държавният глава рекъл на Калоянчев: „Абе,

дай да го спасим тоя вашия хубостник

от бекярския живот - да го оженим. Не може ли да му намерим някоя булка, да му готви, да го пере, да му създава уют? Не бива да се ергенува цял живот...” „Не става, не ще! Какво да го правим, увреден си е човекът”, вдигнал рамене Калата, който по онова време бил партиен секретар в Сатиричния театър.

За да си издейства по-добро отношение от лидерите на БКП, Пацо прибягвал до хитри номера. Тато и другите високопоставените другари лъжел най-редовно, че чете и препрочита томовете на Ленин. А най-голямо впечатление на Живков направил, когато в резиденция „Бояна” разказал пред корейска делегация каква страхотна реклама на комунизма бил направил в Алжир.

В африканската държава снимал филма „Нако, Дако и Цако” и някакъв местен арабин му седнал на масата в заведение. „Откъде си?”, попитал го онзи. „От България”, рекъл актьорът. При което арабинът се намръщил: „Лошо, там има комунизъм”. „Че кое му е лошото, ето аз сега си пия уискито, а като свърша, друг ще дойде да ми плати сметката”, репликирал нашият човек.

След малко се появил организаторът на филма бай Киро, повикал сервитьора и оправил масрафа на Парцалев. Арабинът се опулил. Той не знаел, че пиенето на събеседника му е реквизит и алкохолните разходи се поемат от продукцията.

„А как е с храната?”, поинтересувал се алжирецът. „А, има човек, който я плаща и нея”, излъгал кумирът от град Левски. „Тогава и аз ще стана комунист. И ще пропагандирам комунизма навсякъде!”, обещал шашардисаният мавър.

Като чул историята, Живков повярвал

че Пацо е бил искрен в ролята на агитатор. Бай Тошо не осъзнал, че комикът просто си правел майтап с наивния арабин. „Абе, Георги, ти си бил страшен, бе! Малко са такива българи като тебе!”, изразил възхищението си вождът. А 4 дни по-късно – на 24 май, удостоил Парцалев със званието „Народен артист”.

И все пак, макар и звезда на любимия на Живков театър – Сатирата, приживе Парцалев не получил привилегии като колегите си Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. Той нямал свое жилище в София, а Тато не му отпуснал апартамент от квотата, с която разполагал като държавен глава. Домът, който мустакатият артист обитавал, бил под наем – на бул. „Ленин“ №39.