„Златната“ Стойка Кръстева: Благодаря на мъжа ми, че ме търпи!

Стойка Кръстева спечели първия олимпийски медал за България в женския бокс на игрите в Токио това лято (кат до 51 кг). Във визитката си има две втори места от световни първенства, две титли и едно второ място от европейски, както и призови места от много турнири. Родена в Добрич, в момента живее в София и е треньор в спортното училище на \"Локомотив\" (Сф) - 153-то СОУ \"Неофит Рилски\".

След като се завърна от Токио, бе отличена с много награди, стана почетен гражданин на Добрич, а наскоро получи и приз от БОК и Първа инвестиционна банка. Ето какво каза Стойка Кръстева пред „България Днес“.

- Г-жо Кръстева, честита поредна награда!
- Благодаря! Дано и други състезатели последват нашия пример, както и ние последвахме този на големите спортисти преди нас.

- На вас кой ви беше кумир в спорта, в частност в женския бокс?
- От дете такъв ми е Десислава Кирова, известна в спортните среди като Дейзи Ланг. Въпреки че не е олимпийски шампион, защото когато тя се състезаваше, женският бокс още не беше в програмата на най-големия спортен форум. Дейзи Ланг като професионалист постигна големи успехи и със сигурност прокара пътя на женския бокс.

- Започна вече учебната година, вие работите в спортно училище, как се развиват нещата там?
- Да, на първи септември започна учебната година, но до 16-и сме в подготовка, спортен лагер, чак след това ще има учебни занятия. Доста деца има и това ни прави щастливи като треньори.

- Децата тренират ли с повече ентусиазъм след вашия успех?
- Да, мисля, че това олимпийско злато допринесе и за тяхната мотивация. Надявам се повечко деца да следват този пример - дали ще се занимават с бокс, дали с някакъв друг спорт няма значение, важно е децата да спортуват.

- Строг, взискателен треньор ли сте?
- (Смее се.) Строг, но справедлив! Поне такава е моята преценка.

- Как се провеждат тренировките, предвид противоепидемичните мерки?
- Разделяме се на групи. Налага се, за да няма струпване на деца на едно място. Докато е хубаво времето, използваме и стадиона навън. Мерките пречат малко, за жалост, но явно всички трябва да вървим по този начин, по трудния път. Важно е, че децата не губят желание.

- Вие също се подготвяхте за Токио 2020 в такава обстановка, беше ли пречка това?
- Когато има желание, начин се намира. За всички спортисти беше трудно, но и за всички условията са еднакви. Тренирах и у дома, прекарах ковид, нито леко, нито тежко, но два месеца страдах от усложнения.

- Казахте, че искате да се развивате като треньор, да спечелите олимпийска титла и като такъв, само с деца ли се занимавате, или вече и с пораснали спортисти?
- Всъщност не ги деля на по-малки и по-големи, а на начинаещи и напреднали. Няма как в групата на напредналите да включа и такива, които скоро са влезли в залата. Редуваме ги, работим и с едните, и с другите. Днес единият е с напреднали, други с начинаещи, утре обратно, за да няма някаква ревност и деление у децата. Пътят към мечтата ми да съм треньор на олимпийски шампион засега остава малко в бъдеще време. Хубаво би било да работя с по-големи спортисти, но децата много ме зареждат, когато нещата се случват, те се радват. Бавно и трудно стават нещата в спорта, но с упоритост и труд се получават.

- По-добре ли стана така, че олимпиадата се отложи с една година? Защото мнозина се оплакваха, че им се нарушава подготовката и т.н.
- Приехме го с треньорите ми от положителната страна, тоест че имаме време да усъвършенстваме някои неща. Така е трябвало да се случи, това, което не бяхме постигнали, го изгладихме през тази една година. Зависи кой как го бе приел, как успя да се настрои с това отлагане на олимпиадата. При мен възрастта бе основен проблем. Не знаех как тялото ми ще понесе натоварванията. Но се справих, а щом аз се справих, значи и другите са могли.

- Спряхте с бокса преди световното първенство, възръстта ли го наложи?
- Сигурно, да. Закъсняхме с подготовката и с треньорите решихме, че няма да успея да съм отново на това високо ниво. А и вече веднъж бях решила да се отказвам, но се върнах. Всичко е с времето си.

- Намерихте ли време за семейството, за дома след всичко?
- (Смее се.) Още не съм намерила. Хубавото е, че съпругът ми Борил е търпелив и проявява разбиране. Благодаря му, благодаря на всички, че ме търпят. Скоро се надявам да мога им отделя време, защото и те го заслужават, и на мен ми липсват. Дълго бях по лагери, състезания, сега след титлата има много ангажименти, но няма как.