Певицата Цвети Радойчева: Бащата на дъщеря ми ме докара до паникатаки

09 Юли 2022, 11:55


Всеки ден изпадах в депресия и страхове, накрая взех Ванеса и си тръгнахме

КОЯ Е ТЯ

Цвети Радойчева е родена на 30 януари 1988 г. в София. Осем години пее в хор "Добри Христов", а през февруари 2008 г. печели 1-во място в месечната класация на "Хит минус едно". Сред най-известните й песни са "Не се обръщай", "Дай ми любов", "Вземи ми всичко" и "Изчезни", посветена на домашното насилие срещу жените. Пред "България Днес" за първи път изпълнителката споделя за раздялата със своя партньор и тежките кризи, през които е преминала в последните 4 години.

- Откровението ви в "Черешката на тортата", че сте разделена с вашия партньор, провокира множество въпроси. Как започна всичко?

- Да, именно при участието ми в предаването реших да направя личното откровение, че вече не съм обвързана с бащата на детето ми. С Тома се заговорихме в моята вечер за трудните периоди в живота и аз спонтанно споделих за следродилната депресия, в която изпаднах след появата на моята дъщеря, и последващата раздяла с баща й.

Мисля, че ние, хората на изкуството, медийните лица, не трябва да се притесняваме да говорим открито за трудностите си. Всъщност всеки един от нас има тежки периоди в живота си и никой не е застрахован от нездравословни връзки. Важното е човек да може да оцелее след бурите, защото именно те идват за добро в нашия живот, правят ни много по-силни, смели, мотивирани, обичащи и подкрепящи себе си и любимите ни хора.

Всичко започна, след като Ванеса се появи в нашия живот. Изпаднах в нелека следродилна депресия. Отначало отдавах спада в настроенията си и импулса си за живот на преумората и недоспиването, но истината е, че може би сама не исках да призная пред себе си, че не живеех щастливо с баща й. След нейната поява се чувствах все по-малко обичана и уважавана от него като жена и майка на Ванеса.

- Какви бяха разговорите между вас? Имало ли е случаи на грубости, ругатни и употреба на физическа сила?

- Смятам, че за да поддържаш лични отношения и за да запазиш семейството си, на първо място трябва да можеш да носиш отговорност като мъж, да бъдеш стабилен в решенията си и да даваш подкрепа и разбиране на половинката си, но за всичко това е нужна здрава психика. Появата на детето е най-голямото щастие, но и най-голямата отговорност. Именно то показва стабилен ли си, или не. В случая бащата на детето ми започна да има големи смени в настроенията си, придружени с гневни изблици. На базата на това моята следродилна депресия се задълбочаваше. Позволяваше си многократно неуважение към мен, без физическо насилие, но това порази психическото ми състояние. Многократно съм искала да разговарям с него и да посетим семеен психотерапевт, но той отказваше. Исках всичко най-добро за семейството, защото за мен то беше всичко. И затъвайки в депресия, страхове и паникатаки, които се появяваха ежедневно, осъзнах, че именно себе си трябва да спася, така ще поема отговорност и за детето ми. Осъзнах също, че можеш да покажеш правилния път на човека до теб, но не можеш да го накараш да върви по него.

След 4 години вътрешна борба със себе си, преминавайки през болка, гняв, тъга, намерих моя психотерапевт. Още след първата ни среща разбрах, че депресията ми се дължи на средата, в която живея, и че трябва да направя промяна. Аз усещах безобичност, именно затова и тялото ми реагираше, като ме връхлитаха паникатаки, но след осъзнаването на всичко реших да си взема детето и да си тръгна, защото животът е само един и от мен основно зависи моето щастие, а заедно с това и на прекрасната ми дъщеря .

Благодарна съм, че я имам. Благодаря и на баща й, защото всеки човек, когото срещаме в този живот, е наш учител. А той ме научи на най-големия урок - да прегърна уязвимостта си и да заобичам себе си. Разделихме се все пак с уважение. За мен това беше важно, тъй като двамата сме родители на прекрасно дете.

За съжаление много хора изживяват живота си нещастно, замръзнали в нездравословни взаимоотношения, там, където няма топлина, разбиране, споделяне. Живеят не в любов, а в зависимости (психически и материални) и страхове, да не са сами, децата им да не страдат от раздялата и т.н. Но с къщи, пари и коли не се живее, с тези материални неща не си споделяш, не се прегръщаш! За щастлив и стойностен живот ти е нужен човек с отворено сърце, човек, с когото да покажеш на детето си какво е любов.

- Разкажете ни за паникатаките. Кога ви връхлитаха, как ги изживявахте, какво ви спасяваше?

Паникатаките ме връхлитаха всеки ден, защото чувствах несигурност във връзката. Когато всекидневно в продължение на по-дълъг период от време има напрежение в дома ти, спорове, неуважение - това определено повлия на психиката ми. Но засилено с психотерапия започнах да практикувам йога и медитации, които ми помогнаха да се справя, и, разбира се, с промяна в начина си на живот, която беше задължителна, симптомите изчезнаха и сега вече всичко е зад гърба ми. Имах смелостта да избера себе си, затова се справих с депресията без медикаменти.

- Дъщеричката Ванеса как приемаше всичко това?

- Децата са като попивателна кърпа. Те усещат дали има хармония, щастие, любов или не. Имало е случаи, в които напрежението в съвместното ни съжителство определено й е повлиявало негативно и именно затова най-доброто решение беше промяната.

- Сама с дете в условията на инфлация и криза как се справяте?

- Справям се, за щастие, с баща й се разделихме интелигентно, като и той осъзна, че най-добре е всеки да поеме по своя собствен път и да намери своето лично удовлетворение и щастие, като не се отказа от отговорностите си, свързани с нея.

- В същото време в новата ви песен Love in Sofia се пее, че сега е моментът за ново влюбване и силни чувства. Има ли нов човек в живота ви?

- Да, пее се за любовта. Аз намирам повод да съм влюбена в живота, близките ми, музиката, театъра, но на този етап нямам човек до себе си. Не допускам много лесно хора в личното си пространство, имам своите критерии и лична преценка и най-важното зная какво искам. За да стигне някой до сърцето ми, трябва на първо място да има сърце, да бъде лоялен и да държи на мъжката си дума.

- Вярно ли е, че подготвяте собствен мюзикъл? Какъв е замисълът?

- Да, подготвям мой мюзикъл. Ще се превъплъщавам в различни български и чуждестранни певци. Идеята ми хрумна преди година. Ще бъде предизвикателство за мен да покажа певческите си възможности заедно с артистичните си качества. Смятам, че животът ни е даден да развиваме максимално своите дарби, умения и таланти и щом сме артисти, да правим хората щастливи с изкуството си.

- Какво готвите най-често вкъщи? Направихте запомнящо се представяне в кулинарното риалити.

- "Черешката на тортата" беше страхотно преживяване. Там сготвих неща, някои от които обичам да приготвям и у дома. Вкъщи често правя салати, задушени зеленчуци, аламинути, риба. Залагам на здравословна храна, предимно плодове, зеленчуци, ядки, риба, които много обича и дъщеря ми Ванеса.




Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*
Подкрепа за коментара под мен
преди месец
0
И аз съм от преживелите същото. Явно в БГ нещо доста куца във възпитанието на момчетата. Учат ги да са мачовци за които е нормално да унижават жените! След раждане на дете се променят към зле към половинките си и го смятат за нормално! На мен ми костваше много повече време да успея буквално да избягам и то на друг континент, толкова далече! И не съжалявам! Най-правилното ми решение. Открих страхотен и подкрепящ човек с който също имаме свои деца и вече 6-та година той не се е променил откъм характер и отношение към мен, българин, но израснал в чужбина, т.е. виждащ и възприел правилното поведение мъж - жена! После БГ мъжете се чудят защо жените ги изоставят или се хващат с чужденци!!! Ами, ето, именно заради отношение, уважение, разбирателство, подкрепа и грижа, разбира се - взаимни! Без псувни, унижения, никаква подкрепа в нищо и тъпчене!!!!
Напиши отговор
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*
Браво!
преди месец
0
Първо- браво за първата с искена статия, в този сайт! Второ- браво на Цвети!!! Трето- и аз съм от жените, които е преживяла тежка следродилна депресия, дължаща се на на 23 качени колограми и липсата на подкрепа от бившия ми мъж! Той никога не ме подкрепи, в нито едно отношение! Живях с него 9 години, с надеждата за промяна! Ставаше все по-зле с годините! Накрая се реших и го напуснах!!! Най-най- правилното ми решение в живота! Докато бяхме заедно детето ни беше непрестанно болно и си вадеше костиците на лактите, беше и 2 пъти в гипс до 3 годинки! Скъпи, жени, не отлагайте раздялата! Усетите ли се нещастни и неподкрепяни- тръгнете си!!! Не се страхувайте!!!
Напиши отговор
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*


HOTARENA.NET ВЪВ FACEBOOK
HOTARENA.NET ВЪВ GOOGLE+
Google+
© 2010 - 2022. HotArena | Всички права запазени