За сериозни проблеми с алкохола в близкото минало призна продецунтът Иван Христов. Той отговаря на въпросите на Деси Банова в рубриката й "Тук и сега" в сутрешния блок на NOVA "Събуди се". Ето какво сподели добилият слава като водещ на предаването "Сблъсък" заедно с партньора си Андрей.
"От малък съм много палав. Сега даже съм кротък. После като голям пак имах един палав период. Но от малки ние с Андрей бяхме щастливците от последните деца, които живеехме в един аналогов свят. Бях палав, правих много, много, бели. А, слава Богу, и на Андрей майка му, и моята майка бяха много и продължават да са толерантни, интелигентни жени, които знаеха, че с такива като нас има специфичен начин човек да се оправя", започна Иван.
"Ако ще ме питаш за цената и отговорността, по-важно е като осъзнаеш тая цена и тази отговорност, да не ставаш със стъклен поглед и да не се вземеш много на сериозно, защото тогава става страшно, аз познавам много такива хора. А от друга страна пък, ако не се взимаш прекалено на сериозно, стои като все едно не си осъзнал отговорността и популярността."
"Имаше кастинг в Националната телевизия. Майка ми ме попита, ще ти бъде интересно. Аз съм бил на четири години, кой знае какво съм казал. Те пък са ме харесали и имаше едно филмче за "Лека нощ, деца". Имам такива много сладки кадри, в които играя Вълшебната чашка и това е голям смях, защото после имах с чашката проблеми", разкри Иван.
"Имам едно много черно клеймо в своята биография. И то е, че преди може би вече станали 20-тина години направих пътно-транспортно произшествие в Стара Загора. За съжаление, бях под влиянието на алкохол тогава. Слава Богу, нямаше ранени, нямаше нищо нямаше, освен разбити ламарини. Но тогава на другия ден ме изтъпанчиха по новините и то като водеща новина. И в началото агресирах. Виках си: "Що пък телевизията, в която работя, ще ме удари по новините". Обаче после започнах да се замислям. Ти си човек, който от една страна наистина има достъп до всички останали хора, тоест трябва да бъдеш за пример. От друга страна, ти си идеалният човек да те посочат с пръст и да кажат: "Щом той може, значи и аз мога." И това мисля, че спокойно може да бъде наречено личен провал. Аз обичам провалите повече от успехите, защото успехите биха могли да ме направят високомерен, а пък провалите ми показват как да наместя нещата. Тогава просто си дадох сметка, че има нещо в живота си, което трябва да променя и няколко години по-късно, слава Богу, промяната ѝ дойде. Тогава аз просто излязох и казах на съдията, просто си признавам и направих наистина гаф. Осъдиха си ме хората, имам си условна присъда. Тя ми мина вече, реабилитиран съм. Така че минало заминало", разказа Иван.
"С Андрей се познаваме от близо четири деситилетия. Като имаш предвид колко малко са двойките, които не са се под някаква форма разкарали, разделили и да се е разпаднала тяхната тяхната връзка. Аз дори май не се сещам дали има други такива. Би трябвало да е трудно. Аз не смятам, че за мен или за него е трудно. Да, имали сме всякакви етапи. Ние сме буквално лятото преди да станем първи клас се засякахме в градската градинка и се сприятелихме. Оттам целият ни път житейски, включително професионален, личен и така, ние сме през цялото време заедно. Минали сме през всякакви неща. Минали сме през етапи, в които може би сме били близко до това да се изкараме, но винаги някак си надделява едно вродено единомислие.
"Филмът "Гунди - легенда за любовта" е голям успех и голяма гордост моя, защото колко пъти човек в живота си може да каже, че е бил номер едно в нещо. Когато направиш такъв филм и се докаже, че ставаш най-гледаният филм в България, не най-гледаният български, а най-гледаният филм в България, това остава в историята и това е много приятно. Но по-важното, доказахме, въпреки че идваме от друг жанр, доказахме, че може да се направи българско кино такова, че хората да го гледат и не да кажат: "Абе хубав е, ама като за български", а да кажат: "Този филм ни докосна, разсмя ни, разплака ни, бръкна ни в душите". Разбирачите казваха, че ни е много дълъг филмът", добави Иван Христов.
Сега му предстои да направи биографичен филм за голямата прима на поп музиката Лили Иванова.
"Отговорността е огромна и ние ще направим всичко възможно да се отплатим и да направим един филм, какъвто този изключителен артист заслужава. А самият факт, че от фондация Лили Иванова ни се обадиха, за да ни поканят на среща и за да кажат, че според тях ние сме правилните продуценти, които да направят този филм за живота и делото на Лили Иванова, показва, че в България има хора, които са на много над българско ниво. Порасвайки, с Андрей сме правили какво ли не, всякакви маймунджилъци, глупости. Имаше един момент, в който беше много модерно, Лили Иванова беше една от звездите, които бяха много лесни, достъпни за публичен майтап. Това цялото нещо го започна Слави Трифонов, включително и ние. И един ден преди няколко месеца ми се обажда Николай Недеков, който е мениджър на г-жа Иванова. Казва: "Здравейте, аз се обаждам от фондация Лили Иванова. Вие сте точните хора да направите филм за нас." И аз щях да катастрофирам: "Ама вие сигурни ли сте? Вие дали знаете, че аз съм Иван от Андрей и всичките неща". Аз направо се просълзих. Весела история, един единствен път щях да припадна в живота си и това е, като се запознах с Лили Иванова", добави Иван. Накрая той разказа малко повече за съпругата си Ирина Тенчева и техните деца.
"Аз физически нямаше да съм жив, ако Ирина не беше дошла в моя живот. И самият факт, че тя ми се довери, че тя избра да живее с мен и всъщност какъв човек е тя, ме задължиха да се променя. Когато някой ми даде толкова доверие и толкова обич, това е много задължаващо. Още повече, ако е човек като нея. Така че физически, както се бях подкарал, нямаше въобще да мине. Аз често ѝ го казвам и на нея, да не се сърди Андрей, но аз дължа абсолютно всичко на нея. Нямам никакъв проблем да го кажа. Даже ми е приятно да го кажа. Децата ни са уникални - четирите конника на Апокалипсис. Всеки е по свое му ненормален. Улавям всеки път, че моят мозък е детски. Аз чувствам моите деца като все едно са ми братчета и сестричета. И ме научават на това, че независимо какъв си в йерархията, уважението и респектът трябва да си го заслужиш", завършва Иван Христов.
