Тежка поредица от драми бележат живота на Дони Василева, която през 2015 г. стана „Мисис Баба”. Блондинката, която в миналото се е занимавала с различни бизнес дейности, а в музикалния бизнес е позната и като текстописец, отдавна говори открито за изпитанията си. Тя научава, че е осиновена в 7 клас, на 15 се омъжва, на 16 ражда първото си дете, а на 19 го губи, както и майка си.
След това Дони Василева преминава през серия любовни крушения, каквото й носи и връзката й със скандалния бивш шеф на столичната „Топлофикация” Валентин Димитров, известен с прякора Вальо Топлото. Преди дни, когато гостува в рубриката на Мариян Станков-Мон Дьо за предаването „Събуди се” по Нова тв, Дони заговори и за други болезнени признания, които направи първо в автобиографичните си книги. В миналото неин бивш възлюбен й направил магия за смърт, от която едва се спасила, а в разгара на 90-те години била изнасилена два пъти от известен човек от ъндърграунда.
Дони Василева, която зрителите на Би Ти Ви гледаха в първи сезон (2015 г.) в риалитито „Фермата”, винаги е искала да открие биологичните си родители. Осмелила се да ги търси едва, когато осиновителите й вече не били сред живите. Не искала да ги натъжава. Търсейки биологичните си родители, тя попаднала на фейсбук страница, в която десетки хора с нейната съдба също водели битки. Блондинката се запознала с адвокатка, която с отдаденост и професионализъм й помогнала да открие истината. Борбата й допринесла и за промени в законодателството, които улесняват осиновени деца да научат произхода си.
Дони открила биологичната си майка 35 години, след като в 7 клас научила, че е осиновена. Ако била подранила с две години, тя щяла да види и баща си жив. За жалост не било писано. Дони обаче се сдобила с две сестри и един брат, които веднага я приели. Всички те живеят във Варна. Когато Дони и биологичната й майка се срещнали, плакали, без да отделят поглед една от друга. „Аз съм нейно копие”, казвала е Дони. Тогава тя научила защо биологичните й родители са я изоставили. Бащата на Дони не искал още едно дете и настоял да го оставят друг да се грижи за него. „Като не предполагаше, че аз твърде рано след това ще реша да се разделя с него. Аз не можах да издържа”, сподели Татяна Маринова в предаването „Тази събота и неделя” по Би Ти Ви през 2022г. След това тя се омъжва повторно и всеки ден се моли дъщеря й, която е родена като Елена Петрова, да я открие.
Дони е осиновена от семейство от село Роза. Имала силна връзка с осиновителите си, които винаги е приемала за свои родители. Тя била на 15 години, когато срещнала любовта – мъж на 25 години. Дони родила на 16 години, а на 19 погребала детето си, скоро след това и майка си, развела се и започнала отначало. Тогава Дони вече имала дъщеря и била бременна с втора. Кошмарът за блондинката започнал, когато разбрала, че синът й Иван е изкарал вирусен менингит в първите 40 дни от живота си, като в резултат е развил хидроцефалия. За съжаление, в семейството научили твърде късно, че въобще е боледувал. Педиатърът, който идвал на домашни посещения в първите дни на Дони и сина и у дома, имал странен подход. Той не преглеждал детето, а питал от вратата майка му как е и дали има температура. Новороденият Иван правел гърчове, които Дони смятала за колики. Докторът й казвал да дава на бебето отвара от копър и анасон – тогава така се облекчавали колики. Това продължило, докато една сутрин Дони не завела сина си по спешност в болница. Лекарите не знаели какво се случва с него, нито тези във втората болница, в която отишли по-късно. Лекарите стабилизирали детето, след което Дони го прибирала вкъщи до следващата криза с гърчове и губене на съзнание. В една от епикризите, след поредното посещение в болница, младата майка прочела препоръката да бъде настанен в дом. Тя отказала категорично, но съпругът й и неговите родители настоявали. Дони е припомняла, че през 80-те думата инвалид не се изричала. Тя била свързана с една от темите табу по онова време. Синът й имал увреждания, но никой специалист не можел да каже точно какви. Баба му и дядо по бащина линия пък се срамували от състоянието му, от думата инвалид. „Един ден свекърът ми влезе и каза: „Махнете оттук този идиот”, за моя син, за първородния си внук”, сподели Дони пред Мон Дьо.
Когато синът й бил на 2 години, свекърите й я измамили и тайно го оставили в дом. Дони разбрала за това ден преди да пътува с мъжа си за СССР. Бабата и дядото взели детето, без нейно знание. Оправдали се, че нямало кой да се грижи за него, докато Дони и мъжът й са в чужбина. В дома пък детето щяло да е под медицински грижи. Дони дори не знаела в кой дом са оставили сина й. Нямало време да реагира, както тя обясни пред Мон Дьо, заминала за СССР, като решила, че, когато се върне, ще открие сина си и ще напусне съпруга си заедно с него и дъщеря си, която вече била на годинка. „По онова време бяхме послушни”, каза Дони защо не е отменила пътуването. Тогава тя била бременна с третата си дъщеря, чийто баща е вторият й мъж.
Когато се върнала, след по-малко от две седмици, Дони научила, че синът й е починал. Тя допуска неглижиране, защото детето приемало лекарства по схема. Освен това хапчета му се давали по специален начин, заради нарушения в гълтателния апарат. Майката на Дони си отишла месец по-късно от мъка по внучето. И тя чувствала вина, че ако момчето било при нея, щяло да живее. Не могла да се съвземе от загубата, въпреки молбите на дъщеря й.
След развода си, Дони заживява с втория си мъж, който е от Шумен. Тя изневерила с него на първия си съпруг. Макар грехът да й тежал, тази връзка, признавала е Дони, я спасила, след като загубила майка си и сина си. Тогава Дони била на 19 години. Тя родила втората си дъщеря и заживяла в турската общност, към която принадлежал вторият й съпруг. Била приета и уважавана. Всичко било наред с изключение на това, че мъжът й не одобрявал желанието й да учи и да се развива. Това в крайна сметка довело до края на брака им. Дони пък не отстъпила от мечтите си. Тя говори пет езика и е учила приложна лингвистика, политология и дипломация. През годините се е занимавала с различни бизнес дейности – продавала автомобили, правила застраховки, търгувала е с козметика, изнасяла е хартия за Гърция, имала е магазин за дрехи и детски клуб.
Голяма роля в живота на Дони изиграва и Валентин Димитров, някогашният скандален шеф на „Топлофикация”, станал известен като Вальо Топлото. Блондинката го срещнала, когато работела във фирма, занимаваща се с продажба на автомобили. Той тъкмо бил назначен за шеф на „Топлофикация”. Запознали се покрай клиент на фирмата, в която Дони работела. Първоначално блондинката и младият директор се виждали по работа – обсъждали покупката на автомобили. Любовта им възникнала покрай тези срещи. Дони напуснала работата си и се отдала на връзката им. Валентин Димитров купил къща, която блондинката се заела да превърне в уютен дом. Един ден приятел на Вальо Топлото се срещнал с Дони и й разкрил болезнена истина. Предната вечер двамата се напили и Вальо Топлото признал, че блондинката е жената на живота му, но никога няма да приеме дъщерите й. Дони не била шокирана, понеже го усещала по отношението. Тя сложила край на връзката им още тогава, но никога не го е обвинявала.
Тя преживя и предателство, макар и не за първи път, от третия си съпруг Стойно Чачов, който е бивш кмет на Стрелча. Дони обяви за изневярата му, всъщност намекна за системни такива, и задаващия се развод във фейсбук в първите дни на януари 2021 г. Тя усещала, че Чачов й изневерява, само чакала момента, в който всичко щяло да излезе наяве. Това се случило, когато отворила чатове, които Чачов водел паралелно, с няколко жени. Всяка от тях мислела, че е единствена и специална. „Можете да си го вземете, дами. Само не знам как ще си го разделите, че сте доста. Някои от вас ми се водят приятелки. Каква наглост!”, коментира Дони.
След това разочарование, блондинката имала чудесна връзка с друг мъж. Впоследствие се разделили, но поне без подобни драми. Днес Дони Василева има нова любов. Появила се от нищото и е всичко, от което блондинката има нужда. На първата им среща, за която се видели на обяд, подходила директно. Заявила на господина, че е много заета и няма време за безброй срещи, при които да се обясняват. За да спести време и енергия и за двамата, Дони му връчила двете си биографични книги. Помолила го да ги прочете, а ако след това все още има интерес, да й се обади. „И той се обади”, сияе Дони Василева.
Блондинката сподели с читателите си целия си живот, като не спести нищо. След премиерата на втората си автобиографична книга, Дони коментира и новите две разкрития, които е описала. Тя била жертва на смъртоносна магия, която й направил бивш любовник, след като отказала да се върне при него. „Гаснех, нямах сили да отида до тоалетната, краката ми се огъваха. Стопявах се и нямаше физическа причина за това”, сподели колоритната дама. След като лекари не успели да й поставят диагноза, по съвет на приятелка блондинката се обърнала към мъж, който преди време й помогнал чрез сеанси да избегне операция. „Това не е във възможностите ми”, казал специалистът, когато видял Дони. Дни по-късно той я придружил до възрастен мъж, който, при вида й, възкликнал: „Много си закъсала. Кой е този, който иска да умреш?”. Тогава Дони повярвала, че действително бивше гадже й е направило магия. „Аз ще се справя, доброто винаги побеждава. Какво да направим с този мъж?”, попитал старецът. Дони отвърнала, че иска въпросният да я забрави. Така и станало. Повече не се появил в живота й, а самата тя била на крака само след седмица.
Другото й болезнено откровение е това, че е станала жертва на изнасилване в разгара на 90-те години. Тогава продавала коли и тъкмо покрай работата си се срещнала с насилника. Той бил клиент на фирмата, която блондинката представлявала. Мъжът я нападнал в офиса си. И това се случило два пъти, в които Дони отивала, за да продава коли. Насилникът бил известен човек от ъндърграунда. „Тогава нямаше наказвани за тези неща”, въздъхва Дони. Тя решила да напише се случилото се и да говори открито, за да помогне на многото жени, преминали през същото, във времето, в което вместо да получат възмездие, били принудени да си наложат мълчание. Дони вярва в Бог и смята, че той се грижи всеки да получи заслуженото си. Така и ставало. Хора, които са я наранявали, или фалирали, или умирали, или най-близките им се разболявали тежко. „Никоя жена, претърпяла насилие, не трябва да чувства вина”, казва тя.
