Когато интервюираш Драгомир Драганов, неминуемо му задаваш въпроси за свалени килограми и Лили Иванова. И няма как да е иначе – водещият на „Чай”, „Евровизия”, „БНТ на 60” и „С БНТ завинаги” е сред знаменитостите, постигнали най-значими успехи в борбата с наднорменото тегло, а с примата на българската естрада бяха неразделни години наред.
Разбира се, изредените по-горе теми не са единствените, по които Драго може да разказва интересни неща. Любопитни са и преживяванията му на интимния фронт – ще се убедите в това, ако прочетете внимателно настоящата му изповед, излизаща навръх 55-ия му рожден ден.Интервю за в. "Уикенд".
- Драго, на 22 януари ставате на 55. Променяте ли се с възрастта?
- Усещам се на 30, а не на 55. Свалих от себе си не просто килограми, а и товара на чуждото мнение. Отърсих се от това да се съобразявам с коментарите на напълно непознати, както и с препоръките на хора, които съм чувствал за близки. Някак си се изградих, скулпторирах и създадох отново.
- Преди година се подложихте на операция в Турция за стесняване на стомаха. Дълго ли мислихте, преди да се решите на интервенцията?
- Реших се на операцията мълниеносно, без много да го мисля. Странно е, но исках да се подложа на интервенцията точно на рождения си ден. Имаше две причини за това. Едната, да мога да спазя срока от 1 година за пълното възстановяване и задържане на килограмите, в което ме уверяваше професорът. Втората, да мога да се открия, да намеря себе си телом и духом. Преброих и приятелите си - Марина Вълканова, съпругът й Мустафа, Катя и Здравко от „Ритон”, Тони Димитрова, Бони, Енчо Керязов и Светла.
- Вярно ли е, че след операцията на 22 януари 2025-а получавате кръвоизлив и ви оперират втори път?
- Няколко часа след като излязох от пълната упойка, колабирах два пъти. Наложи се и втора перфорация на стомаха, за да се изчистят съмненията и да се разбере откъде идва кръвоизливът.
- Преди сте тежал 130 килограма. Злите езици твърдят, че сте се оперирал заради здравословни проблеми от наднорменото тегло...
- При едно от първите ми посещения в болницата в Турция, където ме оперираха впоследствие, ми направиха кръвни изследвания. Резултатите ми озадачиха професора. Той дори поиска да бъдат повторени изследванията. След няколко часа сподели, че не може да повярва, че вижда 54-годишен мъж с моето телосложение и моите килограми, който да има здравна картина с каквато спокойно може да се постъпи в армията. Лекарят е очаквал да бъда в преддиабетно състояние, а не изследванията ми да са добри.
- Свалянето на 50 килограма отрази ли се на здравето ви?
- От клиниката следяха здравословното ми състояние месеци преди операцията, а и след това. След интервенцията в продължение на 6 месеца всеки понеделник в 8 часа получавах съобщение по уотсап, в което беше разписано по часове хранителното ми меню, какво и по колко грама да ям в предстоящите 7 дни. За една година съм направил 4 пъти пълни кръвни изследвания, които професорът разчиташе и на базата на резултатите в тях препоръчваше какви минерали и витамини да добавям при вливанията. Дни преди новата 2026-а пак се изследвах и професорът отново се пошегува, че е време да постъпя в армията.
- Не ви ли притесняват коментарите, че имате нездрав вид?
- Теглото от 80 килограма е абсолютно нормално за 55-годишен мъж. Много моля всички, които плачат на чужди гробове, да си избършат сълзите и да не се стараят да ми показват колко са загрижени за моя т.нар. от тях болезнен вид. От години съм искал да изглеждам по начина, по който изглеждам днес. Чувствам се страхотно, като прероден съм.
- Спортувате ли?
- Движа се активно. Преминах през период, в който всеки ден бях задължен да навъртам по 5 километра на пътека. Сега освен ходенето правя и упражнения.
- Страх ли ви е да не остане отпусната кожата ви заради отслабването?
- Рязкото отслабване е свързано и с невероятно отпускане на кожата. Аз обаче не съм модел на бански костюми и нямам никакво намерение да се събличам на общодостъпни плажове, където да ме снимат с мобилните си телефони непознати хора. Ходя на закрити плажове, на частни басейни или в чужбина, където никой не ме познава. Искам да се чувствам комфортно. Месеци наред спортувам и вече забелязвам резултатите. Знам, че след година, година и половина ще съм още по-добре. Нямам никакво намерение да се подлагам на хирургична интервенция. Чувствам се прекрасно с тялото и килограмите си.
- Връщайки се назад в миналото си, съжалявате ли за нещо?
- За нищо, въпреки че преди 2 години се разминах с една много голяма любов. И това, че останах без дете, на което да посветя грижите и старанието си, да го изградя като дух и личност, не е причина да използвам думата „съжалявам”. Колкото и да се вторачвам в изборите, които съм правил в живота си, все стигам до извода, че са били правилни, щом са ме довели дотук - жив и здрав, стъпил здраво на земята, опазил се от главозамайване в миговете, когато съм летял на крилете на национална слава. Аз съм един от малцината, излизали в продължение на 7 години на сцена с най-голямата българска звезда в цялата история на шоубизнеса ни – Лили Иванова. Бил съм неразделна част от нейния живот. Имал съм едно от най-популярните телевизионни предавания за всички времена, което е във вечната класация на БНТ. Успял съм да запазя прякора си Чая, свързан с легендарното ми предаване, което толкова много години не е на екран. Не съжалявам дори за дребни измами и предателства. Обърнал съм им гръб, никога не се обръщам към тях. Така е трябвало да стане. Господ знае защо ме е създал и защо съм преминал през изпитанията.
- Казахте, че преди 2 години сте се разминал с много голяма любов. Намерихте ли нова след това?
- Няма какво да крия, и в момента съм влюбен. Щастлив съм. След 2 месеца ще стане година, откакто съм така. Няма да разказвам повече, защото щастието обича тишината. Никога в живота си не съм парадирал със своите лични и интимни връзки. Не защото съм крил сексуалността си, а защото съм дълбоко убеден, че тя и моят интимен свят не засягат никой друг освен мен. Ще продължавам да се държа по същия начин. Няма да докладвам с кого мачкам чаршафите, с кого се събуждам и къде смятам да осъмна след 5, 10 или 20 години.
- Как страдате, когато сте предаден?
- Тогава се свивам на кълбо. Затварям се и се превръщам в една рана. От хората съм, които сякаш се наслаждават на страданието. Колкото и да е парадоксално, потъвам в него и му се отдавам изцяло. Забелязвам, че с годините съм изградил една лоша черта - когато ми е най-хубаво и ми се плаче от щастие, започвам да се съмнявам дали заслужавам това щастие и дали наистина толкова хубаво е на хубаво. Сега се старая да променя това с помощта на най-близкото обкръжение.
- Родителите ви как са? Има ли още напрежение между вас и тях?
- Живи и здрави да са ми родителите! Те също натрупаха години. Няма какво да крия, ние с тях преминахме през много трудни периоди. Имало е месеци и години, в които не сме си проговаряли. С напредването на възрастта при тях, а и най-вече при мен, осъзнахме, че сме единствени едни за други. Аз имам една майка и един баща, а те един син. Първата крачка към сдобряването ни направих аз. Не съжалявам за пропуснатите години, давам си сметка, че е трябвало да стане точно така. Днес в очи на родителите ми чета единствено и само уважение за онова, което съм постигнал сам, за всичко, което съм изградил.
- Кога станахте черна овца в семейството?
- С навлизането в пубертета започнах да се усещам така. Четях го и в укорите. Започнах да осъзнавам, че съм много различен от всички онези тийнейджъри, които заобикаляха семейството ми в огромния ни 18-етажен блок. Мечтаех за сцена, за светлините на прожекторите и публичност, което не беше характерно за общността, в която живеех. Близките ми чакаха мига, в който ще се върна към тяхната нормалност, но тъй като поех по своя път, между нас започнаха да се трупат недоизречени оценки, а и изречени мнения и коментари, на които реагирах по-остро.
- Родителите ви с какво искаха да се занимавате?
- О, не знам. Баща ми беше геолог, а майка ми - картограф. Вероятно са мечтаели да стана инженер. Дядо ми все страдаше, че съм кръгла нула по математика. Той беше експерт към Министерството на образованието и ходеше да прави проверки на преподавателите по математика в софийските училища дори и след пенсионирането си. Явно бях издънката в семейството ми, където всички се бяха отдали на точните науки. Знам обаче, че близките ми са искали да бъда добър човек и че станах такъв. Не съм лош въпреки недостатъците си. Мога да казвам думи като „благодаря” и „извинявай”, които са най-важните в общуването.
- Миналата година се сдобрихте с Лили Иванова. Как стана това?
- Миналата година получих много любезна и мила покана за концерта на Лили Иванова в Народния театър. Поканен бях настойчиво и да остана след концерта на коктейла, на който тя щеше да се види със специалните си гости. Честно казано, не знаех какво да очаквам от тази среща, тъй като не си бяхме говорили и не се бяхме виждали с Лили от много дълго време. Когато се срещнаха погледите ни, когато се прегърнахме и целунахме, тя каза: „Много ти е хубаво предаването”. С изреченото от нея сякаш изтри със замах годините, в които от най-близки се бяхме превърнали в хора, които живеят сами за себе си, дистанцирани и неискащи да коментират отношенията си. През лятото на 2025-а бях на концерта на Лили във Варна, както и на спектакъла в зала 1 на НДК, който нейната фондация организира в памет на Георги Парцалев. Надявам се да се видим и в Париж на 24 май в зала „Олимпия”.
- Ако Лили Иванова не беше направила крачката към вас, вие щяхте ли да потърсите начин да се сдобрите?
- Не смятам, че самата Лили Иванова е направила крачката към мен. В момента тя има изключителен екип в лицето на фондацията й, който се отнася с изключителна отговорност към ежедневните и професионалните й ангажименти, към развитието на творчеството й и съхраняването му във времето. Смятам, че те са хора, които искат да изградят около Лили един прекрасен климат. Климат, в който тя да се чувства не само обичана от многомилионната си аудитория, но и от онези, които са били особено близки с нея във времето. Много съм радостен да видя в обкръжението й хора, които тя е наричала приятели и такива, които се надавам дълги години да нарича така. Да е жива и здрава!
- От 34 г. работите в БНТ. Кой е най-трудният ви момент там?
- Най-трудният ми момент беше свалянето ми от екран като водещ на предаването „БНТ на 60”. Това бе плод на абсолютна несправедливост и интрига, на коварно предателство от страна на колежка, която смятах за много близка. Случилото се се оказа пореден урок за мен, но и за Емил Кошлуков, който изключително добронамерено няколко месеца по-късно ме покани в кабинета си и ми каза, гледайки ме в очите: „Извинявай!”. Много високо ценя тази дума, както и това, че почти веднага се върнах на екран със самостоятелен проект – предаването „С БНТ завинаги”. То и в момента се ползва със завиден рейтинг, въпреки че се излъчва на гърба на централните новини на Би Ти Ви и Нова.
- Това, че ви отстраниха като водещ на „БНТ на 60”, поболя ли ви?
- Отключих заболяване без изяснена имунология, но с много тежки последици. Имах себореен дерматит, който лекувах с кортикостероиди. Загубих контрол над организма си и съответно започнах да се раздувам - в най-буквалния смисъл на думата. Не искам обаче да се връщам назад, няма смисъл.
- Как се виждате на 60 и 65 години?
- Не си представям себе си като някакво злобно старче, което гледа към по-младите със завист. Напротив, виждам се обграден с още млади приятели. На 55 се усещам като на 30 години, значи на 60 ще се чувствам като на 35.
