Десислава Стоева или Джина, е българска попфолк и фолклорна певица. Има стотици хитове. Родена е на 6 септември 1976 г. в Русе. Джина Стоева участва във втория сезон на предаването "Survivor" и се класира за финалите. През 2015 г. напуска "Ара Мюзик" и преминава към самопродуциране. На 28 февруари 2017 г. певицата ражда дъщеря си Ивая. Освен с музика, певицата е и инструктор по йога и пилатес.
- Изненада е да разберем, че Джина Стоева преподава йога и пилатес за деца и възрастни. Как започна с новото начинание?
- Всичко се случи по времето на ковид пандемията. Реших, че не мога да стоя вкъщи постоянно и попаднах на курс по йога за преподаватели. Усетих тръпката и си казах, че след като се развълнувах, това е моето нещо. Винаги съм се вълнувала от йога, но нямах възможност да я изучавам. Изкарах курса при Даниела Димчева - първо йога класическа, впоследствие се запалих и по йога за деца, а после и пилатес. Хората, които ме познават знаят, че съм спортна натура - завършила съм училище с лека атлетика и тя е част от моя живот. Не съм имала дълги периоди в живота си да не спортувам - или изкачвам върхове, разходки, танци, гимнастики.
- Изглеждаш перфектно, никой не би ти дал годините. Суетата ти е чужда, в смисъла на естестичните корекции.
- Да, успях да се запазя естествена. Принципно не съм против корекциите, ако има нужда да се направят. Аз също съм си слагала екстеншън в един период от певческата ми кариера, тогава продуцентите искаха да ме видят с дълга коса. Но хората по улиците ми казваха, че съм по-добре с късата и пак се върнах към моята визия.
Звездна кухня с Мила и Толик
- Дъщеря ти Ивая е втори клас, иска ли отсега да облича дрехите ти, да се гримира?
- Много млади хора виждам с желание да променят външността си. Тя се изкушава на този етап от токчетата ми, които нося само на участия, но само дотолкова. Заляга над уроците повече. Иначе се облича по неин си начин и това е част от порастването й. Адмирирам го. Всъщност, гледам да не съм много амбициозна майка. Спазвам и съвета на класния й ръководител - г-н Петров, който казва, че на този етап е по-добре детето да изгражда навици и да се учи на самостоятелност, а не какви са им бележките в училище. Като цяло обаче виждам тийнейджърки, които ходят с много грим на занятия, имат и дълги маникюри. Пак казвам - и ние сме искали да пораснем по-бързо, но нашите времена бяха различни, имаше повече дисциплина от родителското и учителско тяло. А аз съм "за" свободата на децата ни, но от време на време трябва и да "им дърпаме юздите", за тяхно добро е.
- Ивая има ли някакви таланти? Ти си озвучавала и "Пътешествие до Луната", анимационно филмче.
- Да, артистична е. А за мен това беше първият филм, в който ме поканиха да дублирам. Бях вещица, тъй като гласът ми е много подходящ. След това записвахме "Малката русалка" и пак имаше една магьосница, в която се превъплътих. В третия филм вече се включи и моята дъщеря и много й хареса актьорската работа. Аз всъщност съм се снимала като малка на 7 години бях с Тодор Колев в един сериал и помня, че много се вълнувах. За мен той беше голяма личност и актьор.
- Джина или Десислава си?
- Аз съм си Десислава Стоева, но през 2000 година, когато подписах договор с "Ара мюзик", продуцентите решиха да съм нещо различно, тъй като вече имаше Десислава, а и Деси, и така първоначално бях Дебора. Но нещо не се получи с това име и ми предложиха Джина. Хареса ми. По паспорт обаче съм Деси и така съм за приятелите.
- Понеже каза продуцентите, преди години имаше скандал с Тони Стораро и Алисия, тъй като "Ара" ти задържаха дует с Тони, а междувременно той записа с Алисия, т.е. един вид нечестно се е получило. Изгладихте ли тези неща?
- Тогава зад гърба ми продуцентите решиха да пуснат дуета на Алисия и Тони, а аз чаках да пуснат моята готова песен с Тони. Никъде не съм говорила затова и много ми стана обидно. Аз като цяло държа на коректността. Не мога да кажа, че всичко е изчистено в момента, но пък имаме топли отношение с Алисия и Стораро сега. Засичали сме се по участия и се поздравявахме. Не съм забравила скандала, но да кажем, че вече е зад гърба ми. Сега се продуцирам сама и се чувствам прекрасно. Известно време исках да се "излекувам". Знаете, това е като когато се разделяш с някаква любов. Изисква се време да ти мине болката. Сега не съжалявам. Разбира се, че "Ара" са направили не малко за мен, благодарение и на труда, който аз също съм влагала в общите ни неща. Но сега ми е добре сама, разполагам с времето си и решавам кога и какво да пусна на пазара.
- Сега записваш и народна музика, нали?
- В момента работим по една песен, която ще направим с две мои колежки - трио фолклорна песен и ще снимаме клип. Случвало ми се е и на мен да си пиша текстове за песни, когато ме удари вдъхновението. И не се водя от комерса, а искам аз да усетя думите, да има послание.
- Какво би казала за стария попфолк и сегашния?
- Колежките от моето време, всички са учили фолклорна музика, инструменти, то е част от творечството и пътя ни. Но едно време, освен, че песните се открояваха, различни бяха, и певиците имахме индивидуалност. Сега всичко е калъп - пластичните операции, дрехите, визията на певиците. Особено и като един гримьор ги гримира, съвсем еднакви стават всички. Освен това, тогава се даваше шанс и на хубавите балади, сега всичко е туп-туп, денс ритъм. Аз все пак се радвам, че и младите ми фенове знаят песните ми. Но преди се залагаше повече и на посланията. В естрадата също беше така, сега не съм сигурна точно дали е така.
- Завършила си и административен мениджмънт, можеш да управляваш фирма, защо не започна с това?
- Да, благодарна съм на родителите ми, че след като завърших спортно училище ме накараха да запиша висше образование. Не ми се е случвало да работя по специалността. Преди три години, приятелката ми - лекоатлетката Светла Димитрова, с която бяхме заедно в "Сървайвър" и станахме близки, отправи към мен една покана. Тя е освен треньор и преподавател по физическо и един ден ми каза, че има конкурс за зам.-директор в училището й. Моята специалност покриваше изискванията. И ме позамисли доста, тъй като се случваше точно по ковид време, а аз не знаех дали ще отворят пак заведенията и какво ще се случва по-нататък с нас. Подадох си документите, а след това разговарях и с директорката. Тя обаче ми сподели, че й трябва човек с опит и ако искам да преподавам музика, веднага би ме взела. Не съжлявам, че опитах, щях да се справя, но после се замислих, че на мен ми харесва тази динамика в моята професия, както и пътуванията. А там щях да съм на бюро по цял ден.
- Да, а ти си екстремен човек.
- Точно така. Екстремното е било винаги част от моята същност - карала съм мотори, от парашути съм скачала, бънджи, рафтинг, парапланери, всичко каквото е екстремно, съм опитвала. Но когато се появи Ивая, станах по-обрана - и като вътрешно усещане за живота, и като действия. Озаптих се.
- "Сървайвър" като приключение какво ти даде, стигна почти до финала?
- Невероятно изживяване за мен беше предаването. Три дни преди да тръгнем обаче, малко ме хвана шубето. Подписваш договори, в които все пак се усещаш, че може и да не се върнеш в родината си. Имаше такъв случай на следващата година след мен. Освен всичко, на острова има змии, отровни животни, носиш си отговорността сам. Но се впуснах в приключението и не съжалявам, голям урок взех тогава. Много е наситено откъм емоции всичко там. За 52 дни освен, че живееш в глад и мизерия, можеш да бъдеш предаден от приятели, да си болен, да си зле психически, но всичко се преминава бързо. Нямаш време да се осъзнаваш. И когато се върнах, изведнъж оцених живота си с пълна сила тук. Радвах се на белите чисти чаршафи, на меката възглавница, спокойствието, наличието на различна храна. А там нямахме нито четка за зъби, нищо. Хигиената ни беше соленото море. Оттогава не хвърлям храна никаква. Префасонирам я някак, но я изждаме. Не обичам да хвърлям храна, защото знам какво е глад.
- Но ти беше шампионка и в "Черешката на тортата"? Кой те е учил да готвиш?
- Учила съм се от родителите ми. Майка ми в момента живее при нас и ми помага за дъщеря ми. Сега кухнята е нейна територия. Но аз помня първото ми участие в Черешката, че не ми се получи десерта. След това като ме поканиха пак, се амбицирах и направих страхотен такъв, дори шеф Манчев беше много доволен.
- Не мога да не те попитам и за мъжете в живота ти. В "Сървайвър" тогава Евтим Милошев и Владо Карамазов искаха да обявят кастинг за твое гадже. Кой може да е този мъж да застане зад жена воин като теб? А четох и едно интервю, в което споделяш, че имаш вибратор....?
- Моят вибратор сега тъне в прах, ха-ха. Водя много динамичен живот в момента, не само покрай дъщеря ми, но и моите ангажименти. С бащата на Ивая се разделихме преди години. Но с последното ми гадже беше много силна любов. Един мъж, с когото се видяхме след 21 години отново и пак започнахме връзка. Имаше недовършени неща сякаш, нещо теглещо между нас съществуваше. И двамата бяхме свободни в този момент и решихме да се отдадем и да довършим историята, т.е. да пробваме да сме заедно. Опитахме и беше една прекрасна година заедно. В един момент обаче се разделихме, защото той ми каза: "Аз всъщност не съм ти нужен, ти си станала като мъж". И аз го разбирам, защото не можех да му обръщам толкова много време, колкото му трябваше, а да се разкъсам също нямаше как да се случи. Като се замисля, обстоятелствата, в които ме е поставял животът досега са ме направили такава, каквато съм - и баща, и майка, и всичко. И в момента с този мъж сме в добри отношения, но "замразени" интимни такива. Но ето пък, йогата, с която в момента се занимавам, развива женската енергия. Така, че никой не знае какво го чака в бъдещето.
- Чудо има ли в живота ти, Джина?
- Има, това е Ивая. Аз много бързо се осъзнах като майка. И когато я родих, години след това всеки ден се събуждах с щастливата мисъл: "Господи, благодаря, аз съм майка!", струваше ми се нещо изключително, това събитие.
- Мечтаеш ли за нещо?
- Да, дъщеря ми да е жива и здрава и цялото ми семейство. Искам и да продължавам да работя това, което ме радва, защото отдавна съм загърбила материалното. Сега ме правят щастлива подарените емоции и преживявания. Затова си пожелавам и да обиколим света, пък дай Боже и това да се случи.
