Примата на българската сцена Лили Иванова издава книга със мемоари от персоналния си дневник. Тя се споделя „ Лили Иванова. Моят персонален дневник “ и ще бъде показана на 19 май в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където огромната певица ще изнесе бутиков концерт.
„ Могат да ми простят физическата мощ и младостта, която наподобява непреходна, само че не могат да ми простят силата на духа, тъй като моят дух ги смазва. А това е мотото на живота ми “, споделя тя в своята книга.
В изданието са събрани и част от интервютата на певицата от последното десетилетие. Показани са и всичките ѝ награди, измежду които двата наградата „ Златен Орфей “, десетки държавни и интернационалните музикални оценки, както и връчените ѝ пагони на полковник от Българската войска.
„ Лили Иванова. Моят персонален дневник “ разкрива още отношението на изпълнителката към модата. Публикувани са близо 270 фотоси, като за първи път са показани архивни фотографии на нейните родители, на сестра ѝ и на нейните племенници.
Ето някои от оповестените мисли на Лили Иванова в книгата:
- „ Пеенето не е олимпиада – то е магия. Или я имаш, или я нямаш. “
- „ Не се опасявам от живота, който ме чака – обич и ненавист. Винаги съм казвала: Не не помня! Не прощавам! И не отплащам! Нямам това право – това е правото на Господ Бог – той взема решение! “
- „ Битката с мен е авансово изгубена, в случай че някой си послужи с неистини. “
- „ Животът се обезсмисля, когато престанеш да си потребен за другите. Това се отнася и за политиците. “
- „ Ние сме в крах, не в рецесия. Живеем в режим на паника. “
- „ Мярката на живота е не по какъв начин сме живели, а какво сме оставили след себе си. “
- „ Аз пребивавам с бъдещето, с всичко, което е напред! “
- „ Градушката от измислици се разрушава в моето пренебрежение “
- „ Младостта е качество, което се придобива с възрастта! “
- „ Когато ме питат по какъв начин се оправям с толкоз любов и ненавист, аз им давам отговор: \" Живея единствено с обичта. \"
„ Аз съм огън и вода. “
- „ България е моята татковина, която не може да се размени с нищо. “
Книгата съдържа мисли на Лили Иванова за Бог, България и публиката, които естрадната прима е записвала през последните 15 години.
„ Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не позволява никого. Върху белите листове, изписани с хубав почерк, като че ли е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една мощна и одухотворена персона, която знае какво желае, измислила е по какъв начин да го реализира и е наясно с цената, която ще заплати за това. Приятелство и изменничество, обич и ненавист, истина и неистина, неточност и амнистия, политика и история, независимост и окови, минало и бъдеще, сцена и аудитория – това са дневниците на Лили Иванова. Те са равносметка на един прочувствен, взривяващ и заслужен живот, чиято серпантина се движи постоянно нагоре. С една задача – Лили живее, с цел да пее “, разяснява Валерия Велева, която е редактор на книгата.
