Чаровната оперна певица Мария Славова беше гост в студиото на „Преди обед“, а водещият Петър Дочев я посрещна по изключително оригинален начин. Интервюто премина под формата на романтична среща на свещи, с жива музика от цигулка в началото, малка маса с бяла покривка и чаши за шампанско. Появата ѝ на екрана показва една по-различна страна на оперния свят – честна, човешка и далеч от клишетата.
Мария говори открито за това, че добрата визия в изкуството понякога може да бъде нож с две остриета. В среда с безкомпромисна конкуренция външният вид често води до подценяване, но за нея това е просто още едно предизвикателство, което трябва да бъде надградено с работа, дисциплина и резултати.
Славова споделя, че баба ѝ е активен спортист до днес и цял живот тренира усилено. Въпреки спортната жилка, внучката поема по елегантния път на музиката. Пеещата не крие, че детството ѝ е преминало под строг хранителен режим, но днес обича да си похапва всичко, включително и халва. Външният ѝ вид говори точно обратното – Мария е ефирна и стройна. В свят, в който операта отдавна не е затворена територия само за „избрани“, Славова е от онези млади артисти, които доказват, че класическата музика може да бъде едновременно високо изкуство и модерно присъствие. Солистката привлича вниманието не само с гласа си, но и с ясна позиция, сценично самочувствие и усещане за баланс между традиция и съвременност.
Любопитен детайл от образа на примата е отношението ѝ към музиката извън операта. Мария не крие, че слуша разнообразни жанрове, включително попфолк, и че за нея музиката е емоция, а не етикет. Това обаче не размива фокуса ѝ – в професионален план тя остава напълно отдадена на класическата сцена и ясно заявява, че експериментите остават извън нея. С усмивка споделя, че различната музика е за повдигане на настроението, но че няма толкова време да слуша жанрове извън тези, с които се занимава професионално.
Извън музиката оперното чудо разпуска, докато шофира, и шеговито добавя, че има фишове, но всички са платени. Славова определя себе си като човек, който прави много неща в последния момент, но работи върху този навик. „Когато излезеш на сцената, никой не се интересува за колко време си се подготвил... Въпросът е, че се изисква максимумът от теб“, допълва тя. Младата красавица е категорична, че обича дисциплината, но като характер е свободолюбива.
Често Славова може да бъде видяна сама в ресторант, защото пътува много, а в свободното време между репетициите задължително отива да хапне. Мария е напълно съгласна с старата поговорка, че „гладната мечка хоро не играе“. Професията я отвежда из целия свят – тя е многократно посещавала всички държави в Европа, Италия като „меката на операта“, Китай и скоро Япония. Въпреки че често прекарва време сама, оперната прима не се чувства самотно. Близките ѝ я подкрепят безусловно и се съобразяват с натоварения ѝ график.
Мария е едва на три години, когато прави първите си стъпки на сцена като част от популярната вокална група „Бон-Бон“. Само няколко години по-късно майка ѝ я записва в Детския радиохор на Българското национално радио, без да ѝ оставя друг избор. Там се заявява нейният потенциал и голямата сцена. На 18-годишна възраст Мария е приета в майсторския клас на Райна Кабаиванска – школа, която бележи живота ѝ за повече от десетилетие. В периода 2004–2017 г. тя е хорист и солист на хора, израствайки в среда на високи музикални изисквания, професионализъм и сцена от световна класа. Именно там Мария оформя своята вокална дисциплина и сценична увереност, а участието ѝ в едни от най-известните концертни зали по света ѝ дава опит, който малцина натрупват на такава възраст. Радиохорът не е просто старт, а истинска школа за живота и музиката.
Паралелно с концертната си дейност младото сопрано започва да привлича внимание и извън класическите среди. През 2015 г. тя се изявява на Детската Евровизия, а през 2016 г. изпълнява солото на Националния химн на България по време на бенефиса на Христо Стоичков. Това засилва интереса на публиката към певческите ѝ умения. Само година след това Мария Славова печели Голямата награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“ – отличие, което се превръща в повратна точка в кариерата ѝ и ясно очертава пътя ѝ в професионалното развитие.
Професионалният ѝ път е тясно свързан с оперната прима Дарина Такова, която е неин дългогодишен ментор и преподавател. Под нейно ръководство талантливата певица завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, а след това продължава обучението си като стипендиант на Академия „Борис Христов“ в Рим.
Оперната сцена постепенно се превръща в нейния дом. Сред акцентите в репертоара ѝ са дебютът като Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети, участия в „Дон Жуан“ на сцените на Държавна опера Бургас, Варна и Стара Загора, както и ролята на Фраскита в „Кармен“. Тези превъплъщения ѝ носят признание както от публиката, така и от професионалните среди.
