Ник Щайн е планувал да кани много гости, като разговорите ще бъдат преведени със субтитри на немски език; да прави съпоставка на цените на стоките от първа необходимост в Германия и у нас, както и да коментира качеството на продуктите в двете държави. Под критичния му мироглед щяло да попада и поведението на политиците у нас и по света.В първото предаване под прицел попада премиера Николай Денков, който според германеца имал двоен аршин към хората. Когато изнасял реч в Европейския парламент спазвал стриктно протокола, не изпускал неволни реплики. Когато трябвало да се изказва пред българските парламентаристи и българския народ, минавал на „бе”. Ник Щайн критикува и Ангела Меркел, която тичала да се целува и прегръща с престъпник като Владимир Путин. Искал публично да я попита как се чувства след тази целувка!
Ник признава, че освен заради любовта си към журналистиката, се е върнал в България и заради съпругата си, която е българка. Той вярва в максимата, че откъдето е жената, от там е и родата. Двамата се запознали чрез приятел. Симона била почитателка на Ник Щайн. Гледала го на малкия екран и се влюбила в него. После започнала да търси контакт и намерила посредник, който ги свързал. Излезли на кафе, разприказвали се и не след дълго влюбили. Ник Щайн харесал в нея най-вече това, че Симона е жена, която се грижи за него и за бъдещето им. Тя била твърдо против журналистическите му разследвания, но той решил, че това е единственото нещо, за което няма да отстъпи поне на този етап от живота си. Женени са два пъти – един път в България, втори път в Германия.
„Симона Щайн е на 37 години. Родена е на 24 октомври под знака „Скорпион”, занимава се с моден дизайн, стои далеч от политиката. Любимият й певец е Сто кила. От почти 11 години живеем на остров Крит, където имам собствен бизнес и радиостанция „Никита”, която е изключително популярна в Гърция. Пускаме основно музика. В 12 на обяд има новинарска емисия на английски и немски. Избрахме да живеем на острова, защото и двамата не харесваме Германия. Българите казват, че германците са студени хора и са абсолютно прави. Потвърждавам го, имайки предвид моите наблюдения и в Гърция.
Да, българите живеят с много по-малко пари от немците, но вечер си сядат със съседите под асмата, пият си ракията, хапват си салатата и си говорят. В Германия няма такова нещо. Работи се цяла седмица, понякога на 10-часов работен ден. Прибират се после по домовете си, спят и на следващия ден пак на работа. Ужасна монотонност и еснафщина.
И още един пример, пак във ваша полза. В България може да направиш нарушение, да те спре полицията, да обясниш, че си сбъркал и да те пусне без глоба. В Германия е абсурд да се води разговор, директно те глобяват. Полицията там работи стриктно по закона и не се интересува нарушителят какви емоции има, защо е бил разсеян и не е пуснал фаровете, например. Човещина няма! Немският режим е отвратителен, напълно монотонен.
В градовете можеш да влизаш с хубава кола, която отговаря на 5 условия за еко движение. Да, но младите хора не могат да си я позволят. И какво става, теглят кредит. Банките щедро финансират. Но в крайна сметка момчето на 18 или 20 години става изцяло зависимо от банката и изплаща кредита поне 15 години. Младостта му минава в погасяване на лихви. Живот на кредити, а в страната ви все още не е така, въпреки че и тук започва да се налага тези практики”, разказва пред репортер на „Уикенд” Ник Щайн.
Немецът пояснява, че няма идея колко време ще стои в страната, нито как ще се развие кариерата му. Бизнесът му на остров Крит бил движен от негови хора и управител, комуто имал пълно доверие.
Като най-голяма своя грешка в живота той определя първият си брак, който пак бил с нашенка. Бил млад и зелен, едва на 18 години, неподготвен за живота, нито за любовта, още по-малко за семейство. Бракосъчетанието било прибързано и необмислено. От тогава минали повече от 30 години и той напълно забравил за първата си невеста. Не желае да я среща никога повече.
Ник пристигнал в България като кадър на „Дойче Веле” по програма за обмяна на опит. Харесало му в София и започнал работа в някогашната телевизия „Ден” при Бойко Станкушев. Било след 2000-ата година. На Щайн му била дадена възможност да прави предаването от „Телефон до микрофон” с жива телефонна връзка със зрителите. Настанали славни времена. За първи път в български ефир звънели зрители. Хората още се страхували да говорят, да казват истинските си имена и градовете, от където звънят.
„Предаването стана страшно популярно, по 650 000 зрители събираше, въпреки че се излъчваше по кабеларка. Започна да не се харесва на политиците и служители на ДС започнаха да се интересуват от Ник Щайн. И правилно, тази служба съществува, за да пази държавата. Искаха да разберат какво целя с тези предавания, какво искам в крайна сметка, да има кажа истината... За това бях свален от ефир и закриха цялата телевизия.
Истината е, че обичам България. Нищо, че израснах в Западна Германия. Детството ми мина близо до Бон. След това семейството ми заживя на 30 километра от Хамбург. Ходехме на палатки, ловяхме риба с другите деца. Майките ни правеха тесто, което ние печахме на жар, заравяхме и картофи в жарта.
Имах хубаво детство под ръководството на канцлера Хелмут Кол. Срещу 50 марки можеше да напълниш една пазарска кошница с хранителни продукти до горе. После дойде еврото и развали немската нация, икономиката също. Еврото съсипа Германия, сигурен съм, че ще съсипе и България.
Последните няколко години не съм стъпвал в София, но сега съм шокиран от видяното. Младите хора са почнали да се друсат и дрогират публично като в Германия и други европейски страни. Наркотици има из цяла София, а не беше така допреди 10-ина години, поне не и толкова масово. Болно ми стана. Аз милея за страната ви. 12 години съм бил в българския ефир, дължа много на зрителите.
Винаги ще помня една баба, която ме спаси, още преди да стана журналист и да ме дават в ефир. Закъсах с колата на пътя. Мръкваше, валеше, огромни светкавици, колата строшена, мобилен телефон нямаше. С мъжа й ме приютиха и нахраниха с яйца и зеленчуци от градината. На сутринта ми подариха и бутилка вино, докато чаках да оправят колата. Това са българските корени – човечността. Искрено ми се иска българският народ да не се провали като германският, да не стане студен и отчужден. Но еврото, еврото проваля всичко. Ние добре си живеехме с марката на Кол”, обяснява Ник Щайн, като уточнява, че е просто човек, а не комунист или либерал.
И като човек изпитвал различни чувства, дори на носталгия по времето на Тодор Живков, което познавал от черно-белите филми и цветните ленти преди 1989 г. Там забелязвал нови блокови и градинки с деца – нещо, което в България вече нямало. Площадките били застроени, а хлапетата - събрани около пясъчници и катерушки.
Ник допълва, че винаги е обичал България със сърцето си. От зор да бъде в родината ни научил българския език само за три месеца и половина. Днес от сърце се забавлявал на първите си тв предавания, в които си личало, че още не владее езика ни, но има желание да говори. Особено трудно му било да се научи да казва „ъ”, „щ” и „й”. На четене задобрял в Народната библиотека, където редовно си избирал исторически книги.
