Възход, промяна, завръщане към себе си и ценностите. Днес моделът Десислава Димитрова е здраво стъпила на земята – различна, дори неузнаваема.
Фотосесиите – онзи „пиперлив“ прякор, с който различни жълти медии спекулираха години наред – вече са част от миналото, към което родната красавица не възнамерява да се връща. Днес в живота ѝ властват мир, хармония и любов. А зад изящната красота се крие едно момиче, което оставя частица от душата си върху белите листове.
Творчество
„Последните години за мен бяха период на пренареждане. Не на кариерата, а на вътрешния свят. Занимавам се с неща, които може би не са толкова „видими“, но са много значими за мен.
Работя върху проекти, свързани със здравословен начин на живот, женско самочувствие и личностно развитие – теми, които винаги са ме вълнували, но сега имам време да им се посветя по-дълбоко. Не само като лице пред камера, а като човек със собствен опит и гледна точка.
Писането също остана част от живота ми. Харесва ми да изразявам мисли, които не винаги могат да се кажат на глас. Освен това се включвам и в по-задкулисни творчески проекти, където няма прожектори, но има смисъл и свобода“, споделя Десислава.
Днес тя е друг човек – отдаден на собствената си мисия: да остави следа, да провокира вдъхновение и да отключва мечти. Двигател в живота ѝ е любовта – най-силното чувство, което тя приема с отворено сърце.
„Любовта за мен вече не е драматична или шумна. Не е нещо, което трябва постоянно да се доказва. Днес я виждам като спокойствие. Като усещането, че можеш да мълчиш с някого и да не ти е неудобно. Като сигурност, а не напрежение“, казва Деси.
Промяна
Това, което хората виждат – хилядите последователи в социалните мрежи и онези, които познаваха Десислава преди – са визуалните промени. Тя вече няма огромни хиалуронови устни, нито натрапчив грим. Изкуствено дългите коси са отстъпили място на нежни руси кичури с елегантна дължина.
Но истинската промяна е невидима за очите.
„Най-голямата промяна съм самата аз. Ако трябва да го кажа честно – промених начина, по който гледам на живота, на успеха и на щастието. Преди измервах нещата с внимание, сцени, фотосесии, корици, присъствие. Днес ги измервам с вътрешно спокойствие. С това дали съм в мир със себе си в края на деня.
В последните пет години се научих да казвам „не“. Да се отдръпвам, когато нещо не ми носи смисъл. Да избирам хора, а не ситуации. И може би най-важното – да не бързам. Животът ми стана по-тих, но много по-истински. И това за мен е най-голямото развитие“, казва Димитрова.
Без етикет
Десислава е категорична, че отсъствието ѝ от сайтове, вестници и списания не е търсен ефект. Тя не бяга от прожекторите – просто животът ѝ се развива по този начин, и то за добро.
„Често хората използват думата „бягство“, но аз не я усещам като точната. Не съм бягала от нещо – по-скоро отидох към себе си. Светлините на прожекторите са красиви, но и много изискващи – постоянно внимание, очакване, присъствие.
В един момент просто усетих умора – не физическа, а вътрешна. И имах нужда да спра. Да не съм образ, да не съм етикет, да не съм „публичната Десислава Димитрова“, а просто човек. Да се събуждам сутрин без натиск как изглеждам в очите на другите.
Да, това беше осъзнат избор. Не импулсивно решение, а зряло разбиране, че ако не си дам тази пауза, ще изгубя връзка със себе си. А това за мен беше по-важно от всяка популярност“, завършва тя.
