Христо Петков, който изигра убиеца Асен Чанов в хитовия сериал „Дяволското гърло”, не се плаши от самотата. Дори напротив – търси я, а в мълчанието си открива важни истини за себе си и света. „Обичам да съм сам... Още от много малък говоря на себе си, когато съм сам. Хващал съм се често, че си говоря и в множествено число, отивам на „ние”, а не на „ти”, призна наскоро актьорът, познат и с ролята си на Тодор Шумненеца в екранизацията на романа на Милен Русков „Възвишение”.
Христо е от Варна, но завършва гимназиалното си образование в международното училище в Хага, Холандия, където прекарва три години и половина, заради работата на родителите си. След завръщането си в България, той припознава актьорството като свое призвание и решава да кандидатства в НАТФИЗ. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова. В същия клас са Анастасия Лютова, Захари Бахаров, Явор Караиванов и Владо Карамазов, пише \"Уикенд\".
Още тогава Христо и Владо стават приятели, а после пренасят дружбата си и в живота. Христо завършва НАТФИЗ през 2002 г., а през 2003 г. става част от театралната работилница „Сфумато”. Играе в пиеси и в Сатиричния театър и в Театъра на Българската армия, в „Театър 199” и в хитови постановки на Народния театър, в чиято трупа е от 2012 г. И през цялото това време Владо Карамазов е сред приятелите му и любимите му колеги. Въпреки това двамата стават екранни братя едва в сериала „Дяволското гърло”. По време на снимките често обсъждат какво се случва с героите им и как се получават сцените. „Примерно той ми се обажда и ми казва: „Тук е много добре, обаче тук не ти се разбира или еди - какво си”. Или аз му се обаждам и му казвам: „Тук повече даде”, споделял е Христо. С Владо импровизирали култовата сцена, в която се бият. Нямало предварителна хореография. Нямало нужда от каскадьор, който да им показва какви движения да правят. Директно се нахвърлили един върху друг и им се получило от раз.
„Когато ми се е налагало да играя подобни неща и в киното, и в театъра, по-скоро намирам позитивите. Въпреки цялата чернота на този образ аз си тръгнах от целия процес вдъхновен и по-скоро пречистен, отколкото обременен. Това е хубавото на нашата професия - можеш да преживяваш неща, които в реалния живот не биха могли да ти се случат. Това е вдъхновяващо и пречистващо по някакъв начин. Затова и се занимавам с тая професия”, споделял е Христо за ролята на злодея в сериала „Дяволското гърло”.
В живота актьорът гледа философски. Той споделя мисълта на Фаус,че злото се ражда в доброто, което после среща и в „Майстора и Маргарита”: „Аз съм онази сила, която все добро желае, а все зло излиза”. Всичко е свързано по този начин, както Господа и Дявола, така са свързани доброто и злото, изтъква Христо. Той вярва, че във всеки човек има и от двете, независимо какви са намеренията му и как е бил научен. Няма безгрешен човек. Затова се движи светът. „Ако всички бяха добри, щеше да бъде един ад. Този баланс съществува у всеки. А аз къде съм? Където са всички. Имам своите страхове, предразсъдъци, проблеми и особености на характера”, споделя Христо.
Той се старае да е уравновесен в личния си живот. Да не се оставя на течението, да не приема нещата за даденост, да не забравя важните неща или да попада в капана на егото и желанията си. Но е трудно, подчертава актьорът, да устояваш себе си. Случвало се е да се обърка и да не действа по най-разумния начин, да се поддава на емоциите. Той е отворен към света и иска да открива нови неща, дори в лошите случки. И ясно си дава сметка, че всичко е въпрос на решение. Всеки ден човек прави избори. И е важно да е честен със себе си. Не е чудно, че Христо е достигнал до тези, а и всички други, важни прозрения, за които е споделял, тъй като често се обръща към себе си, наблюдава се, както наблюдава света около себе си. Може би затова самотата не го плаши. Нужна му е именно за тези цели, както мълчанието и разговорите със самия себе си. А той, признавал е, не избягва разговори със своето вътрешно Аз.
„И на кучето много му говоря. Често си мисля, докато го гледам, какъв плюс има то, че не говори. Няма за какво толкова да му се разсърдиш, защото е живо същество, което съществува, обича те безрезервно, но не могат да се получат конфликти. Много от проблемите при хората произлизат от това, че те говорят. Кучето не те занимава със себе си, така че му завиждам в това отношение”, споделял е Христо Петков.
Мълчанието е хубаво и в живота, и в театъра. И едни от най-важните моменти на сцената са, когато не се казва нищо, изтъквал е актьорът. Да си лаконичен е по-добре. „Дарба е умението да говориш, но човек се забравя и започва да приказва някакви глупости. Според мен 50% от нещата, изказвани през деня, са празнословия, от които няма нужда”, казва актьорът.
Асен от „Дяволското гърло” си говори сам
6342
