„Отиде си легендата на кукления театър – Слава Рачева!” Това изречение разби сърцата на хиляди хора преди дни, когато от Съюза на артистите в България съобщиха тъжната вест за загубата на най-популярната куклена актриса в страната ни. Тя ни напусна месец преди да отпразнува 88-ия си рожден ден. С повече от 80 роли зад гърба си, завинаги остава в сърцата на българите с емблематичния образ на Педя човек-лакът брада, който цели 40 години разказва приказки за лека нощ в осем без десет по телевизията.
„Отиде си нашето детство!”, въздъхнаха порасналите деца, които са израснали с любимия образ на Педя човек-лакът брада. С него Слава Рачева става звезда още съвсем млада и в продължение на десетки години влиза в домовете на хората всяка вечер, за да разказва приказки на децата. Дори когато отдавна се беше оттеглила от актьорската си професия, те не забравиха нито гласа, нито лицето й, нито любимата кукла. Много майки продължиха да отглеждат наследниците си с познатата песничка „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар” и, макар Педя човек да е вече на 66 години, за израсналите с него той все още е синоним на детството. А заедно с него тази титла носи е неговата създателка Слава Рачева. Дълги години тя пази в дома си в София първата кукла, с която разказва приказки по телевизията. Малко повече от година преди да си отиде, през декември 2024 г., я дарява на Къщата на куклите, където вярва, че е мястото й занапред.
Слава Рачева отдава практически целия си живот на изкуството за деца, което е нейна голяма любов. Започва още когато е 18-годишна – все още без специално образование, без опит, но с огромен ентусиазъм и готовност да учи. На 22 години създава образа на Педя човек-лакът брада, който остава нейна запазена марка до края на живота й. Изключително популярна и обичана до последните си дни, тя нито за миг не си позволява да се възгордее с успехите и уважението, които получава. Актрисата не пропуска случай да отбележи, че не тя е звездата, а куклата, с която е играла цели 4 десетилетия. Г-жа Рачева е една от последните представителки на златното поколение български актьори, които, освен с таланта и професионализма си, бяха известни и със своята човещина. Усмихната, любезна, сладкодумна – точно каквато я помнят децата, израсли с приказките й, тя не стана жертва на звездомания, въпреки наградите, ордените и нестихващия интерес към нея.
Родена е на 23 април 1938 г. в София в семейство на лекар. „Живеехме на площад „Журналист”. Баща ми работеше на много места и трябваше да се местим заедно с него. В началото беше военен лекар. След Втората световна война продължи като цивилен. Пет години живяхме в Ямбол, след това се върнахме в София. От 1951 г. станах ученичка в Първо училище. Много исках да следвам различни неща, имах право да запиша всичко, защото бях... прилична ученичка...”, спомня си актрисата приживе в интервю за сп. „Биограф”. Под „прилична ученичка” тя всъщност визира, че е била пълна отличничка. „Успехът ми беше „Отличен 5” при пълна матура по 8 предмета. При всичките тези възможности аз написах на първо място Висшето държавно театрално училище, което година след това стана ВИТИЗ. Не ме приеха”, разказва Слава Рачева.
Неуспехът е временен и не я отказва от мечтата за сцена. Тогавашната абитуриентка вече се изявява в Хора на девойките, така че не слиза от сцената само защото не е студентка по актьорско майсторство. В края на ноември 1955г. тя вижда обява във вестник, че в кукления театър в София има конкурс за стажанти. „Явих се и от 1 декември 1955 г. подписах първия си трудов договор за стажант артист. Бях на 18 години и половина. Рано-рано съм записана на училище, от 6-годишна, със специално разрешение”, разказва още обичаната актриса.
Тя всъщност сама се записва да учи. „Отидох и се записах. И то на много хубава дата – 8 септември 1944 г. На следващия ден – 9 септември, отидохме да посрещаме Съветските войски на моста на Тунджа...” Актрисата си спомня детството с много игри и приятели. Приживе споделя, че е забравяла да се прибира вечер вкъщи. Изпитва съжаление към днешните родители. „Децата, прибрани по домовете си, дори не подозират какво изпускат, но родителите сигурно страдат, че не могат да им създадат условия за истински игри и удоволствие. Непрекъснато да се бориш къде да заведеш това дете, в коя градинка да го оставиш, какво да направиш с него – това е голямо натоварване!”, разсъждава г-жа Рачева.
Самата тя е отглеждала трудно двете си дъщери. Докато децата на България растат с приказките на Педя човек, нейните собствени деца рядко имат случай да слушат приказки от устата на своята майка. Нямала време, все била на работа – театър, телевизия, турнета... „Моите деца ходеха на ясла, на детска градина, разчитахме на баби, дядовци – който можеше... Отгледахме ги. С внуците си винаги съм имала чудесна комуникации, но и на тях не съм разказвала много приказки”, спомня си актрисата приживе.
Макар да признава, че изпитва вина като родител, че не е имала достатъчно време с момичетата си, тя все пак е удовлетворена от тяхната реализация като възрастни хора. И двете й дъщери са успешни в професионалния си живот, като успоредно с това създават семейства и свои деца. Голямата е лекар, от години се радва не само на децата, но и на внуците си, а по-малката развива бизнес във Виена.
До последния си ден Слава Рачева е убедена, че Българската национална телевизия не е направила услуга на малките си зрители, спирайки предаването „Лека нощ, деца”. „Единственото, което тогава казах, беше: „Вашето дете може и да не гледа „Лека нощ, деца”, но с това предаване в осем без десет се дава знак, че приключва времето за неговото гледане на телевизия”. Дали след това ще спи, дали ще му четете приказки, дали ще играе, е друг въпрос. Но неговото време за телевизия за този ден е приключило. Не е полезно да се гледа прекалено дълго и до късно. Сънчо и Педя човек беше естествен момент, след който децата вече знаеха, че програмата за тях е свършила”, категорична беше актрисата. Може ли някой да й противоречи?!
Тя не криеше, че цял живот е имала чувството, че е длъжна да работи много и да върши всичко сама: „Винаги се е налагало да действам като мъж. Не съм търсила помощ. Майка ми казваше: „Научи се да бъдеш жена!”. Но аз винаги съм поемала отговорност за всичко – такъв ми е характерът, чувствам се добре по този начин, не ми тежи, смятам, че е във възможностите ми.” Не че не е имало моменти, в които натоварването й е тежало, просто е избягвала да занимава други хора с умората, която е изпитвала. „Винаги е имало и тежести, и неприятности, и грижи, имало е и нужда някой да ми помогне, но гледам по-малко да досаждам на хората за помощ”, твърдеше тя.
И наистина рядко говореше за проблемите си. А те не бяха никак малко. Остава вдовица повече от четвърт век преди самата тя да си отиде. Със съпруга си се запознава още като ученичка, не се омъжва отново след неговата загуба. Не е привърженица и на серийните бракове и разводи, които в днешно време са доста масова практика. „Който повтори или потрети, бърка, защото намира същото, от което е решил, че трябва да се откаже. То е неминуемо, опира да натюрела на човека. Всеки търси това, което е търсил и първия път”, убедена беше г-жа Рачева.
Дълго преди смъртта си тя има сериозни заболявания – астма, проблеми със сърцето и очите, слаб имунитет, заради който често я засягат вируси и инфекции. Но и за тези неща избягваше да се оплаква. Така и си отива от този свят – тихо, без суета, без да занимава обществото с проблемите си –достойно, както живя.
Какво за нея беше важно, за да си артист? „Трябва да си приличен, да се държиш нормално. Като ти се усмихне някой, и ти да се усмихнеш, като ти каже: „Добър ден! Ама вие не бяхте ли...?”, да кажеш: „Да, аз съм, благодаря!”, беше веруюто на най-обичаната куклена актриса в страната ни.
