“Имах 45 коли до 1989 г.“ Това сензационно признание излезе публично от устата на Милко Калайджиев наскоро. Попфолк ветеранът е направил и малък клип, в който прозвучава разкритието му за персоналния му автомобилен парк, докато шофира поредното си возило - разбира се, западно и лъскаво. До 10 ноември обаче по думите му всички негови возила са били само „разновидности на „Жигули“ и „Лада“.
С огромния брой съветски коли изпълнителят на “Къде си, батко“ се сдобил по схема, за която не казва дали е негово изобретение, или „творческа заемка“. По соца бъдещият откривател №1 на певици за „Пайнер“ се обръщал към свои клиенти със следния въпрос - „Имаш ли вноска? „Ох, имам. Ама имам и двама студенти.“
„Ето ти две хиляди лева, купувам вноската“, издава за сефте хватката оправният свиленградчанин, пише Българияѝднес. Тогава, уточнява 72-годишният певец той е работил като таксиметров шофьор, но и като музикант. Нямало събота, нямало неделя - в тези дни Милко се скъсвал от участия. „И си събирам паричките“, обяснява, натрупването на необходимите средства за автомобилния парк Калайджиев. Той доверява още, че и тогава, и сега неговата „единствена страст са колите“.
„И така, втора, трета, пета вноска... И получавам телеграма: „Елате да си получите леката кола“, спомня си певецът. Милко Калайджиев връща лентата назад и към любопитни случки от времето, когато е въртял волана. „Имах една ладичка, нова, много си я пазех. И на Бисер има едно изкачване и леки завои, ама и вираж има, и страшен дъжд вали, а аз съм с четирима пътници в таксито и съм надул здраво музиката в колата, и в един момент излетяхме. Излетяхме! И така, както пътуваме, бам в борчетата, забих се и паднах на четирите гуми“, не може да забрави и досега „полета“ изпълнителят на „Хей, малката“.
Той си спомня, че тогава на мястото на „приземяването" имало павилион, тип „гъбка“. „Едни хора се криеха там от дъжда и дойдоха да ни помагат. „Какво стана? Как сте?“, питат, а ние сме читави, здрави. Момчето до мен държеше цигара, остана така, с цигарата между пръстите, виждам на лицето му - страшно изумление. А на нас нищо ни няма. Приземихме се на мекичко. После младежът отишъл в ДАП-а и казал. „Милко катастрофира!“. Идва шефът на предприятието, Боро директорът. „Къде си катастрофирал бе?" Викам: „Никъде“. „Как така никъде? Ти си бил обърнат. Къде?“ И накрая вика: „Ей, тия шофьори са ме излъгали!”, описва със завидно чувство за хумор ПТП - то Калайджиев
