Марешка Бардем: Мъжът ми стана джихадист,искаше да се бием за “Ал Кайда”

https://hotarena.net/laifstail/mareshka-bardem-majat-mi-stana-djihadistiskashe-da-se-biem-za-al-kaida HotArena.net
Марешка Бардем: Мъжът ми стана джихадист,искаше да се бием за “Ал Кайда”

Марешка Бардем е родена е на 13 февруари 1996 г. във Варна в чеченско семейство. Само на 15 се омъжва, а на 18 ражда сина си Амир. Става трета подгласничка на еротичния конкурс \"Мис Плеймейт\" през 2017-а, а година по-късно печели титлата \"Секссимвол на годината\". През 2019 г. е избрана за \"Знаменитост на годината\", като през същата година участва в риалити формата \"Игри на волята\".

- Марешка, какви спомени пазиш от родната Чечня?

- Ето я моята подробна история, за която никога не съм имала толкова дълго време да разкажа толкова детайлно. Аз съм чистокръвна чеченка - първата, която не я е страх да си покаже лицето и да бъде заплашвана от сънародниците си. Имам дете на 8 годинки, което е все още в Чечня. Никога не съм спирала да го мисля и да вярвам, че ще се срещна с него и че ще го намеря. Бях изгубила следата, тъй като никой не поддържаше връзка и нямаха изгода в Чечня да държат комуникация с мен. Станах известна преди 3 години. Тогава бях пуснала запис, говорейки на чеченски. Разпространиха го в цяла Чечня и започнаха да ме заплашват и да ми желаят смъртта.

- Как реагира?

- Тогава наистина се притесних за живота си. Реших да се покрия и да си затворя инстаграма, да изчакам синът ми малко да порасне и да почне да разбира. За това време събирах пари, за да му купя апартамент и оставя наследство, да не повтаря съдбата си на просяка баща му. Аз се ожених за беден чеченец без къща, без пари, без работа, без даже респект от чеченците към него, защото той беше детето на втора жена, която никога не се счита за респектираща, щом се жени за мъж, който има вече деца и семейство. Майката на мъжа ми се славеше с лоша репутация и не мога да кажа, че е била добър човек, защото постоянно ме унижаваше заради кавгата в миналото с леля ми, която живее в Германия. Постоянно ме критикуваше и казваше, че нямам висше и не ставам за жена. Съпругът ми се ожени за мен, без да знаят и неговите родители, заради което явно неговата рода бяха със снизходително отношение към мен. Въпреки всичко и бедността аз го обичах и му бях вярна, докато той не се срещна с човек, който беше дошъл от войната в Сирия прострелян, и не започна да го мотивира и той да ходи на джихад. Това е истинската причина, поради която избягах от Чечня.

- Какво се случи?

- Мъжът ми ме накара да сложа хиджаб и наистина аз спазвах всички неща, писани в Корана, защото ми се искаше да попадна в рая. От малка съм третирана като животно и родителите ми ме караха да се чувствам грешна, защото съм родена във Варна, исках да живея като българка и да влизам в църква. Мечтаех си за този рай, защото животът за мене винаги е бил по-зле от ада. Да живееш живот и да следваш неща, в които не вярваш, не искаш и не си избирал самия ти да следваш. Това е една от причините да имам 3 опита за самоубийство. Не исках да живея живота, който ми се налагаше да водя. Моята първа мечта от 14-годишна е да имам семейство и причина за кого да живея.

- Какво направи тогава?

- Аз тогава правих намаз. Молех се на Господ през сълзи да ме дари с чадо, поне да има смисъл от тази грешка, която сътворих, да се оженя за мъжа си. След месец пих енергийна напитка и цяла нощ се гърчех от болки в корема. На други ден ядох странни неща и рецепторите ми се промениха. Пуснах тест за бременност и ми излезе положителен. Това беше като целувка от Господ за мене, че ме е чул и ми сбъдна мечтата. Това стана след 1 година и 6 месеца брака с мъжа ми. Забременях точно когато с него се карахме и ме заплашваше, че ще ме прати при родителите ми. А това в нашите традиции е най-унизителното нещо.

- Как се развиха събитията?

- След като родих сина ми Амир, мъжът ми се сети за този човек от Сирия и полудя, искайки да ни води със сина ни там на война. Имаше връзка с групировката от \"Ал Кайда\" и се уговаряше с тях за пътуването ни. Споделих на семейството ми и те ми казаха да се оправям. Не ми помогнаха, не ме подкрепиха. Нямаше как да оставя мъжът ми да закара сина ми в Сирия и не исках да ми убива мечтата Амир. Не исках да ни погубва.

- Какво направи тогава?

- Избягах! Излъгах мъжа ми, че пътувам за болница, а родителите ми нищо не знаеха. Моя най-добра приятелка от Варна, с която учихме в частно училище, беше принудена да открадне от сейфа на родителите си, за да ми прати пари и да ме спаси. Така се върнах в България без сина ми, но с документите му, за да не може съпругът ми да го изкара от границата на Руската федерация. Нямаше как да взема детето с мен, защото на границата щяха да искат разрешително от бащата за извеждане на детето (пълномощно) и ако ме бяха хванали, че го правя, щяха да ме арестуват.

- В България как ти се разви животът?

- Нямах пукнат лев, нито връзки, нито хора, на които наистина да разчитам, защото, след като ме спасиха, ме пратиха да се крия някъде, където почнаха да ме изнудват, заплашвайки, че ще ме издадат на баща ми. А баща ми цял живот ме е заплашвал, че ако не го слушам, ще ме заколи и ще ме погребе в село Осеново и никой даже няма да разбере, че съм съществувала. Беше тежко и не мога да си побера в ума как щях при моето положение и дете да гледам. Когато избягах, първите дни бях в шок. Истински шок. Три дни подред ставах в 3 ч. през нощта от навик, че синът ми плаче, с майчиния инстинкт, че трябва да го нахраня. Оглеждайки се, че го няма, в сълзи отново заспивах. Тогава бях едва на 19 години. Представяте ли си какво ми се наложи да преживея от толкова ранна възраст?

Също така мъжът ми ме насилваше. Да, казват - как така, щом ти е мъж, те е насилвал? Ще ви кажа как и не ме е срам! Мъжът ми често гледаше порно и беше зарибен по аналния секс. Той ми се сърдеше като не му давах, а аз бях едва на 16 години. Хващаше ме за ръцете и ме насилваше отзад без лубриканти и без да ме възбуди, докато аз плачех. Тогава бях станала кожа и кости, защото ме беше страх да ям, за да не ходя в тоалетна по голяма нужда, защото беше болезнено и кървях. Беше ме страх да ям, за да не изпитам болка от нормален човешки процес, при който винаги кървях.

Казах това на майка ми, но тя с нищо не ми помогна. Най-вероятно даже не го е споделила на баща ми. При чеченските традиции на бащата не се споделят подробности за интимния живот и най-вероятно и баща ми не го е знаел, защото майка ми искаше да си седя при мъжа ми и нямаше търпение цял живот да ме разкара от семейството ни. Тя не искаше да се връщам при тях.

- Защо не искаше?

- Защото я беше страх от мен. Когато баща ми влезе в затвора и сестра ми беше със счупена ключица - майка ми й посегна и видях как плаче сестра ми. В опит да я защитя се сбихме с нея толкова жестоко, че тя попадна в болница с разбита глава от мен. Не се гордея с това, но тогава и аз не бях психически стабилна. Разбира се, исках да защитя сестрите ми от омразата, която изпитвах аз към майка си, и от физическия тормоз, който на мен ми е прилагала от детските години. До ден днешен помня как ме биеше и аз и се молех: \"Мамо, моля те, престани, боли ме\". През сълзи я молех да спре, докато не пораснах и боят беше като част от традиция всеки ден. Тази история се случи, след като се роди синът ми.

Общо взето, не знам какво е да бъда майка, тъй като аз не съм имала такава, пък камо ли да говорим за майчинска любов. Може би затова съм повече мъжкарана, отколкото жена. Винаги съм била воин и знам, че синът ми ще наследи моята воля и моята сила, тъй като ми пратиха наскоро видео как изглежда и наистина е мое копие. Прилича точно на мен.

Оказа се, че синът на жената, която ми прати видеото, е в един клас с моя син. Вече знам къде да търся моето дете, в кое училище е и в кой град. Тъй като водя инстаграма ми на чеченски и руски, се сдобих с фенове от чеченска аудитория и чакам още малко синът ми да порасне, за да мога да се свържа с него и да сбъдна най-голямото ми желание и причина да се боря. Не се отказвам да видя моя принц отново и да го прегърна силно. Нещо, което ме държи жива, тъй като, знаете, много пъти съм била на косъм от смъртта. Обаче знайте - няма случайни неща на този свят! Всичко се случва с причина.

Трудностите ме направиха по-силна и животът ме научи на най-важния урок - никога да не спирам да вярвам. Едната ми татуировка на крака е в чест на това. Повярвах и съм близо до целта!

7 Коментара

абе,

преди 1 година

Никого не интересува чеченското кОрве,стига сте го натрапвали.

Коментирай

Грозен

преди 1 година

чеченски парцал с измислено име и цялата фалшива

Коментирай

е

преди 1 година

Успех мило момиче! Трудностите които са ти причинили всички досега, са те направили по-силна и борбена! Това са истинските битки в живота! Това е хъса за борба! Борба срещу злото! Надавам се ходиш на курсове по борба, стрелба и подобни за повдигане за личното ти усещане за хъс! Жалко за всички беззащитни дечица и млади жени в Чечня! Както и във всички мюсюлмански, арабски и африкански страни! Това е ад на земята! Пожелавам ти да си намериш половинка, който да е много добър с теб и да приеме твоята кауза и за своя, да се борите заедно и да победите като вземеш сина си при теб и не го оставиш да стане поредния джихадист с безсмислен живот изпълнен с насилие и смърт! А всички злобни коментари тук са напълно излишни бе хора! Как няма градивни коментари, само ненужна и безсмислена злоба!

Коментирай

е

преди 1 година

Също така, можеше досега да се обърнеш към Държата България и да ти се помогне по официален път да се заведе дело и да си вземеш детето. Ти имаш права като майка на детето! Може и да си пробвала, но да не е станало. Е, каквото и да си пробвала, ако продължаваш да живееш в България 1. Не очаквай помощ от държавата, 2. Българските мъже гледат на дребно и гледат да не се месят в проблем, още повече такива страшни. Затова моят съвет: насочи се към Америка. 1. Страната много защитава правата на своите граждани 2. Мъжете са по-смели, гледат по-глобално и би намерила такъв, който да ти помогне заедно да спечелите! Звучи нереално но само ако си вътре България. Не е невъзможно ако живееш в Америка! Наистина! Има си правила, знаеш си стъпките към постигане на каквато и да е желана цел, следваш си ги и не зависиш от случайности или благоволение на познати и непознати. Освен това самите хора са много уважителни и помагащи! Американско гражданство се взема за 3 години чрез брак или 5 години със зелена карта. Ако се случи така, че сина ти стане на 18 и чак тогава можете да се видите и да му предложиш това което имаш и искаш за него, може да е вече късно, да е с промит мозък и самия той да не иска да се срещнете или чуете изобщо, но ти знаеш това, не се съмнявам. Идвай в Америка и си постигни целите. В БГ може само да се оцелява поединично и се живее в заблудата от национализъм.

Коментирай

......па

преди 1 година

Тази всеки път си доизмисля историята.Синът и няма да я погледне като порасне и разбере какъв парцал е станала.

Коментирай

Ани

преди 1 година

Тежка съдба, увредена психика със жестоки хора. Само не разбирам защо вместо да живее по скромен живот, да се образова и помага на други като нея е започнала с конкурси за боклуци, плейпростотии и гнусни предавания. Нито е някаква красавица, нито интелелект. След като си преживял такива гаври поне да се смири, не да се буташ пак в клоаката на обществото.

Коментирай

нито интелект

преди 1 година

за да се смириш трябва да имаш мозък

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.