На 28 май Развигор Попов – половинката на Мими Иванова, навърши 86 години. Самата Мими пък тази година ще закръгли 80-и юбилей, който ще бъде отпразнуван с пищен концерт.
Мими Иванова в живота и музиката, навършила осем десетилетия, не спира да се изявява на сцената и да радва верните си почитатели с нейните вечни хитове и много нови песни. Легендарната певица има почитатели от няколко поколения.
НАТАЛИ КРЪСТЕВА
– Г-жо Иванова, как отпразнувахте рождения ден на мъжа си Развигор Попов?
– Събрахме се близо 15 човека на първото от две празненства, както аз се шегувам – на първото народно увеселение, в този много динамичен мой график. Беше много хубаво и мисля, че Развигор е щастлив от това.
През следващите дни ще направим и второ празнуване, вече за по-голям кръг хора.
– Вашата любовна история е много емблематична. Бихте ли ни разказали как започна всичко?
– Дълго време не се забелязвахме по този, особения начин. Но работейки, в един момент между нас протекоха по-особени флуиди. И да, събрахме се, макар че и двамата бяхме семейни. Страдахме, защото знаехме, че ще оставим предишните си семейства и ще поемем този риск... Радвам се, че времето доказа, че е имало смисъл да създадем нашето семейство. Защото невинаги, когато някой се разделя със семейството си и двама души се събират в ново семейство, това е успешно, както при нас. Ние се извинявахме за болката, която причинихме на предишните си партньори.
– Казвате, че сте изпитвали голямо чувство за вина. Успяхте ли да го преборите през всичките тези години?
– Чувството за вина винаги съществува. Но когато има някакъв смисъл, когато се оказва, че не е било просто ей така, за да объркаме две семейства и след това нищо да не се получи... Сега, като гледам хората – всяко второ семейство се разделя, ми се струва, че чак пък толкова нещо страшно не сме направили, при положение че ние сме вече заедно неофициално някъде от 1974 г. Дълга, прекрасна връзка.
– Как приеха родителите ви навремето връзката ви с Развигор Попов?
– Не обичам да говоря по тази тема, защото тях вече ги няма. По принцип е шокиращо и неприятно, но близките ми го разбраха и приеха. Никой не се противопостави.
– Как разбрахте, че Развигор е любовта на живота ви?
– Тогава не го разбирах, но го чувствах. Аз съм си мислела и в предишната си връзка, че това е любовта на живота ми. Може би, ако първият ми съпруг не беше поляк и не пътуваше непрекъснато по целия свят, бракът ни щеше да съществува по-дълго. Той беше музикант в много по-популярна група и фактически нашият брак не се консумираше. Аз си бях в България, той пътуваше по целия свят и това беше много трудно за млади хора. Това е нещото, което може би ни раздели. С втория ми съпруг връзката ми се оказа много по-силна и усетих, че имаме бъдеще, защото ние сме в България, работим заедно.
– Предстои ви голям концерт тази есен по случай вашия 80-и юбилей. Какво да очакват почитателите ви?
– 80 години – още не мога да свикна с мисълта за този юбилей. Шокиращо е. Дори насловът на концерта – „Момиче на 80“. Плакатът също е с много провокативна визия. Това отново е идея на моя много находчив импресарио Евгени Боянов.
Мои колеги ще участват в концерта, но още пазим в тайна кои. Ще има много изненади. Няма да мине без старите хитове, защото толкова ги харесват хората. А ако знаете колко много нови песни съм направила и продължавам да правя, за мен това е много важно. Непрекъснато да се променяш, но не като стил – мой тип песни, със смислени текстове, с красива музика, която можеш да запееш и да ти излекува душата.
Иначе не обръщам внимание на годините. Много хора ми казват, че не е възможно да съм на 80, че има някаква грешка. Наистина не се усещам на осемдесет години. Само усещам красотата на тази възраст.
– А каква е тайната на вашата красота?
– Ще разочаровам доста хора, защото никога не съм си правила пластична операция. Разбира се, имам малки корекции, като всички, дори и младите момичета ги правят, но няма сериозна намеса по лицето ми.
Но аз съм много дисциплиниран човек. Гледам да спя достатъчно, да лягам навреме, колкото е възможно в моята професия. Много се грижа за лицето си, не си слагам тежък грим. Не пия, не пуша, опитвам се да живея здравословно. Ходя на масажи.
Не ходя на фитнес, но се шегувам, че у дома всеки ден е фитнес – живея в мезонет, това тичане нагоре-надолу по етажите ме държи във форма.
Но пък и знаете ли, добрите мисли също са важни. Опитвам се да контролирам чувствата си и да живея в хармония с всичко около мен. Дори и с хора, които може да не са доброжелатели. Когато излъчваш доброта, чисти мисли и чувства и хората усещат, че искаш да ги гушнеш и да им кажеш само хубави неща, това те прави много красив.
– Имали сте невероятно преживяване в Рупите в храма на Баба Ванга. Какво се случи там?
– Съвсем скоро мой познат отиде до Рупите и аз помолих да ми снима точно това място, за което ще говоря.
Преди години пътувахме за едно участие в Петрич с Луна и Иван Балсамаджиев, който много ми липсва – невероятен човек и приятел. Отбихме се до храма на леля Ванга, като това беше малко след като тя вече си беше отишла.
Влязохме в двора на църквата да разгледаме иконите на Светлин Русев, за които тогава много се говореше. Там беше една жена – Катя, която се грижеше за храма. Казах ѝ, че ще вляза за малко да се помоля. Другите останаха на двора.
Бях сама в храма, приближих се близо до картините. Започнах да се движа назад, за да ги виждам по-добре. Забравих, че има праг, като стъпало. Докато разглеждах иконите, съм стигнала с гръб до това стъпало, а бях с едни високи токове.
В един момент усетих как пропадам, политам назад и можех буквално да си пръсна главата в пода. Но изневиделица се хванах за някакъв висок свещник на стойка, който незнайно как видях наклонен над главата ми и отчаяно го сграбчих.
Горящите свещи ми заляха роклята, беше копринена, италианска, изгоря. Задържах се за свещника с две ръце и така се люляхме за няколко секунди, като на забавен каданс, докато успях да се изправя, без да падна по гръб. Пуснах го и чух как нещо щракна и той си отиде на два метра далеч от мен.
Невероятното е, че аз бях мярнала този свещник, преди да тръгна да падам, а той пак си беше на два метра встрани от мен – как се озова над главата ми, и до днес не мога да си обясня!
След изживяното приседнах, защото ми се зави свят от силната емоция и стрес. Мисля си, че леля Ванга ме спаси в този момент...
Разбирате ли, това е чудо, не мога да го обясня. Навремето някой ме беше питал срещала ли съм се някога с Ванга и когато казах „не“, той ми каза: „Ти ще се видиш с нея“.
Мисля, че може би точно това ми се е случило – по този начин да я „видя“ и много да благодаря за тази случка.
Вестник „Ретро“
