Последният останал жив министър на Тодор Живков - Георги Йорданов, си отиде вчера на 91 години.
Тъжната вест идва в деня на поклонението на друга голяма легенда - олимпийския шампион Боян Радев, който ни напусна на 18 декември. В този нелек момент „България Днес“ потърси емблематичната Йорданка Христова - една от приближените до министъра по време на соца. Нейният бивш съпруг Григор Стоичков бе дългогодишен съпартиец на Йорданов в БКП.
„Не знаех! О, боже, светла му памет! Познавам цялото му семейство, дъщеря му особено. Мир на праха му! Достоен, интелигентен и прекрасен човек“, заяви емоционално пред вестника естрадната прима. Скръбната новина Данчето научава от нас, трагедията още не бе стигнала до нея. „Отиват си един по един. Много, много хора - Иван Тенев, Боян Радев. Достойни представители на различни слоеве на културата и живота. Най-важното е да ги помним, защото има с какво“, категорична е жената глас.
Житейският път на Георги Йорданов започва на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Новозагорско. През 1956 г. завършва право в Софийския държавен университет. Получава висше образование - юрист. Племенник е на държавника от БЗНС Николай Иванов и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев. Първоначално работи като прокурор в Сливен. Там се заражда и политическата му кариера. През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен представител. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971-1979).
В държавническата си кариера заема много длъжности, сред които заместник-председател на МС (1979-1987 г.), председател на Съвета за духовно развитие (от 1986), министър на културата, науката и просветата (1987-1989 г.), кандидат-член на Политбюро (1979 до 1989 г.). Той е и народен представител, както и председател на Комитета за култура. След промените от 1989 г. на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков, но по-късно членството му в БСП е възстановено.
През 1992 г. е привлечен за обвиняем по дело номер 3 за подписани от него решения на Министерския съвет в периода 1982-89 г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии. Тези процеси се оказват фарс и обвиненията са снети. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков - Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков - оправдан. Редакционният екип на „България Днес“ изказва своите най-искрени съболезнования на цялото семейство на Йорданов. Бог да го прости!
