От хвърлени обвинения в социалните мрежи се създаде нова истина, но трябва да се чуе и другата страна
Хората правят много грешни коментари и интерпретации
След стабилизирането гледаме да не навредим с вътрешноболнична инфекция
Инсултите у нас годишно са около 45 000
Кой е той?
Д-р Филип Алексиев е невролог с повече от 20 години опит. Завършва медицина в Карловия университет Прага, Чешка република, през 2005 г., а през 2010 г. придобива специалност "Нервни болести". Специализирал е в Швейцария. От 2022 г. завежда Отделението за интензивно лечение на неврологични заболявания към Клиника по нервни болести на УМБАЛ "Св. Анна" - София. Председател е на Българското дружество по инсулт.
- Д-р Алексиев, за смъртта на вашата известна пациентка Янка Рупкина се отправиха различни обвинения в социалните мрежи. Какво може да се каже за този случай?
- Самият случай като лекар не мога да го коментирам в детайли, доколкото лекарската тайна не го позволява. Въпросът е, че в социалните мрежи излязоха коментари на хора, които нямат нищо общо с истината за изписването на жената от болницата. Със сигурност мога да кажа, че не е била изписана в кома. В кома човек не се изписва. Комата е дълбоко и тежко нарушение на нивото на съзнанието, което носи съответните рискове за пациента и за да изпишеш някой в кома, това е практически невъзможно. Състоянието беше преценено като стабилно. Когато стигнем до определено стабилно състояние, гледаме да не вредим повече, отколкото помагаме. При нас има голям риск от вътреболнични инфекции. Това означава, че ако един пациент лежи тук повече, отколкото може да направим нещо за него в рамките на активното лечение, се покачва рискът от вторични инфекции, което може да влоши общото състояние.
- Да разбирам, че сте я изписали в стабилизирано състояние и не в кома?
- Състоянието беше подобрено и определено стабилизирано. Беше в съзнание.
- С нея имало ли е придружители, защото попаднах на публикации на двама господа, които говорят за грубо и унизително отношение към нея?
- Такова отношение определено не е имало. Имаме определен протокол, по който даваме сведения на близките. Казваме какво е общото състояние на пациента по отношение на съзнанието, каква ни е работната диагноза и какви са очакванията ни. Казваме каква е диагнозата още при приемането на пациента. Разясняваме, ако е пациент с исхемичен инсулт, дали може да му бъде приложено специфично решение като тромболиза, което в този случай направихме, за да увеличим шанса за възстановяване. Дали възстановяването ще е добро, е въпрос на много обстоятелства, но някой да тръгне с грубо отношение - това не се случва.
- Имало ли е придружители, които могат да говорят от първо лице за това какво е било отношението към г-жа Рупкина?
- При постъпването един господин я е докарал. Не знам дали става дума за същите хора и на базата на какво са извадили такива заключения, защото не става ясно от това, което пишат. Тези писания са в обвинителен тон. Ако има нещо, се идва, говори се с началниците, които са отговорни - има такъв проблем с този човек от персонала. Всичко се случва бързо. Говорим за прием в условията на спешност.
- Вярно ли е, че е изписана набързо, защото е изтекла клиничната пътека?
- Пациентката лежа доста по-дълго от самата клинична пътека. Пътеката задава минимален болничен престой и никъде не е коментирано, че я изписваме заради пътеката. Изписваме пациенти с тежък неврологичен дефицит, като преценяваме дали може да им помогнем в рамките на болница за активно лечение или те са за долекуване и основно за рехабилитация.
- Този случай такъв ли е бил - за долекуване?
- Този случай беше за долекуване, защото нещата бяха стабилни и можехме да навредим повече, отколкото да помогнем.
- При изписването на г-жа Рупкина имаше ли някакви оплаквания от страна на близките й?
- Не, не е имало никакви забележки.
- Докато не се появиха такива в социалните мрежи. Как се почувствахте с колегите ви, когато попаднахте на тези обвинения?
- Няма как човек да се почувства добре. В момента, в който полагаш грижи 24/7 - не е само медицинската грижа, трябва да го захраниш човека, да го хигиенизираш. А това не е никак лесно, при положение че работим с малко персонал. И най-накрая някой да квалифицира всичкото това с такава вътрешна сигурност и с такъв обвинителен и отрицателен тон...
- Вие също реагирахте с пост. Видях, че десетки хора ви подкрепят и споделят как сте им спасили живота, описват ви като много всеотдаен лекар.
- Благодарен съм за подкрепата, в крайна сметка това е позитивното от нещото, с което се занимаваме. Идеята ми беше, че хората правят много грешни коментари и интерпретации, които, хвърлени в интернет пространството, се поемат изключително топло от някои медии. Това се разпространява и се създава нова истина. Не смятам, че всичко трябва да се толерира. Трябва да се чуе и другата страна. Можеше някой да дойде и да ме попита - вие сте изписали този пациент, какво се е случило, а не директно хората да го приемат като истина. Не казвам, че хората нямат негативния опит с болници, със сигурност има много проблеми, но тук говорим за един конкретен случай, който ни в клин, ни в ръкав беше абсолютно изопачен по начин, по който аз нямам думи. Реагирах на това обвинение, защото реакцията на човека, който от другата страна все пак има някакво значение и нека хората да си помислят дали е точно такава историята.
- Зачестиха ли инсултите напоследък, предвид и случилото се с Боби Михайлов?
- Инсултите в България годишно са около 45 000. От тях, ако 20% са тежките инсулти, говорим за повече от 8000 човека всяка година. Аз не познавам човек, който да няма директна или косвена история с инсулт на свой близък. Това, че има известни хора с инсулти, прави нещата малко по-видими, но инсулти се случват всеки ден. Затова основахме и Българското дружество по инсулт и се занимаваме с тези проблеми, за да говорим и да търсим решения. Разбираме притесненията на близките и това ни накара преди няколко години да създадем дружеството, където да се фокусираме само върху инсултите. Идеята ни е да търсим решение в ползата на хората. От 23 до 25 октомври т.г. ще се проведе националният ни конгрес. Опитваме да привлечем колеги от други специалности, за да ги включим в разговора за инсулта. А и не само лекари, но и неврорехабилитатори, логопеди, невропсихолози и хора, които се занимават с грижата за пациентите с инсулт. Ежемесечно организираме и практически специализирани симпозиуми, които са хибридни, колегите могат да дойдат на място или да се включат онлайн. Сътрудничим си и с пациентските организации. Това се случва в последните десетина години и е страхотно. Нещата имат и позитивно развитие, докато не дойде някой и не хвърли кал в социална мрежа.
- Наскоро в "Св. Анна" беше открит Строук център. Разкажете за него.
- Тук беше открит първият инсултен център от шестте, които са предвидени. Те са за най-тежко болните. В София ще са три, другите ще са Плевен, в Пловдив и във Варна. Трябва да направим всичко възможно да се лекуват адекватно пациентите и на по-периферни места, защото наистина може да променим съдбата на хората с инсулт.
При пациентите с исхемичен мозъчен инсулт имаме възможност в първите 4 часа и 30 минути да проведем т.нар. интравеноза тромболиза - вкарва се през вената лекарство, което разпуска съсирека, който е запушил мозъчния съд. Ако нещата не станат, може да се опитаме механично да го направим - т.нар. ендоваскуларно лечение, т.е. механично да достигнем до този съд и да го премахнем. За да сме обаче максимално точни, трябва да имаме достатъчно добра образна диагностика и екипна работа. И това е идеята - да се съчетаят технологиите с опита на специалистите.
