Димитър Рачков е от хората, без които трудно можем да си представим телевизионния пейзаж. Нещо повече, той е безспорният шоумен №1 в ефира – титла, която някога принадлежеше на Слави. 53-годишният бургазлия спечели популярност още в началото на века с „Клуб НЛО”, утвърди се като топ водещ с „Господарите” и стана недостижима мегазвезда с бляскави формати като „Капките”, „Маскираният певец” и „Пееш или лъжеш”.
През пролетния тв сезон графикът му е запълнен до последната минута, но въпреки това славният актьор намери време да разговаря с репортер на „Уикенд”. В интервюто отговори изчерпателно на повечето ни въпроси, разказа ни дори как е поръчал годежния пръстен за любимата си Вики.
- Г-н Рачков, какво е чувството да сте за 13-и път водещ на култовото шоу за имитации „Като две капки вода”?
- „Като две капки вода” е феномен в българския ефир от самия си старт. 14 години е номер едно и е с най-високия рейтинг. Шоуто за имитации тръгна, когато бях младеж, а сега вече съм на една друга възраст (смее се).
- Очаквахте ли такова дълголетие на „Капките”?
- И за мен е изненада дълголетието на предаването. В началото си мислех, че с всяка следваща година зрителите му ще намаляват. Съвсем нормално е, когато нещо е дълго време на екран, постепенно интересът към него да спада. В „Като две капки вода” обаче става точно обратното. И сега, на 14-ата година, имаме най-високия рейтинг в сравнение с предишните сезони. Самият аз от 21 години работя във фирмата на Маги и Джуди Халваджиян и за това време сме минали през какво ли не. Чувствам, че това е моето място. Радвам се, че животът ме срещна с тези хора. Не случайно казвам животът, защото, освен че работим заедно, ние сме и приятели. Добрите резултати, които постигаме, осмислят професионалния ни път. Екипът е изключително голям. Всяка година има нови участници в „Капките”, които са като свежа кръв в шоуто. В последните два сезона се залага и на популярни, и на не толкова популярни, но много талантливи личности. Дава се възможност за изява на дарования, които благодарение на нашата сцена стават известни. Радвам се, че предаването „Като две капки вода” има толкова дълъг живот, но все пак се надявам да не се пенсионирам с него (смее се).
- Като водещ не прекалявате ли понякога с хумора и шегите?
- Това е моят хумор, стил и виждане за шоу. Ако все още се провеждаше „Златният Орфей”, сигурно никога нямаше да ме повикат да го водя, защото не ми е в стила. Убеден съм, че има много хора, на които не се харесват шегите ми, и такива, на които допадат. Смятам, че българинът е интелигентен зрител. Ясно си дава сметка, че за да бъде нещо интересно и гледаемо, трябва да има конфликт, както е в световната драматургия. Ако всичко върви гладко, то ще е безинтересно и скучно. Аз стъпвам на тази основа. В този смисъл зрителят е достатъчно прозорлив, за да прецени дали в „Капките” враждуваме наистина, или сме приятели, които се забавляват. Истината е, че ни е хубаво. Щом приключи предаването, се прегръщаме и целуваме с всеки от екипа. Храня изключително добри чувства към участниците и журито, както и към хората зад кадър.
- Значи Веско Маринов и Азис не се засягат...
- Сигурно понякога преминавам някои граници, защото импровизацията е нож с две остриета. Това, което става в „Капките”, не е предварително репетирано –случва се на момента. Но щом хвърлям ръкавицата към другите, съм готов и на самоирония към себе си. Не съм нарцис. В България се търси скандал и сензация, но уверявам ви, няма да бъдат намерени в моите отношения с Азис и Веско. С Веселин Маринов дори си говорим на „бат”. Всеки път, когато има концерт близо до родителите ми, той се обажда и казва: „Бат Митко, искам да поканя майка ти и баща ти.”. И те с удоволствие ходят, защото са му фенове. Същите са отношенията ми и с Азис. И той, и Веско са ми протягали ръка, когато не бях толкова популярен. Преди десетина години направих две премиери на „Забраненото шоу на Рачков” във Варна. На първата гост ми беше Азис, който дойде без абсолютно никакъв хонорар. На втората - Веско Маринов. Това са жестове, които няма как да забравя.
- Продуцентите на „Като две капки вода” одобряват ли импровизациите ви, или понякога ви правят и забележки за тях?
- Когато преди 14 години Магърдич Халваджиян предложи да правим „Като две капки вода”, той сподели, че според библията на формата на първо място са участниците, на второ – журито, а на трето - водещите. В две-три живи предавания със Зуека спазвахме стриктно йерархията на шоуто, но усетихме, че това не е нашето. И си „побългарихме” воденето в „Капките”. След това на мястото на Зуека дойде Геро, с когото продължихме в същата посока и много се забавляваме. Между другото, аз съм свикнал хейтът първо да е към мен, а след това и към другите. Това си е като национален спорт в България.
- Бихте ли станали участник в „Капките”?
- С най-голямо удоволствие, ако имах качествата, които са необходими. Уви, нито мога да пея като хората, нито да танцувам. Отстрани може да изглежда много лесно да си участник в „Като две капки вода”, но не е точно така. В България често се случва хората да правят нещо, което не разбират, но на мен ми се иска да се занимавам с това, в което съм добър. Най-лесно ми е да подхвърля на продуцентите „Бихте ли ме взели за участник?”. Сигурен съм, че ще го направят, но какво от това? Нито ще бъда полезен на предаването, нито на зрителите, нито на себе си. Сигурен съм и че има хора, които, седейки вкъщи, пред телевизора, пиейки ракия със салата и гледайки шоуто, си мислят, че и моята работа на водещ е лесна и биха се справили без никакъв проблем. Уверявам ги, че и това не е точно така. Изобщо не е толкова лесно да водиш близо 4 часа живо предаване пред многобройна аудитория.
- Ако предаването „Господари на ефира” се завърне на екран някой ден, ще му бъдете ли пак водещ?
- Както казват продуцентите, за да се завърнат „Господарите” на екран, ще трябва телевизия с „топки”. Предаването е таралеж в гащите, но е изключително стойностно и качествено и в него не се търпи цензура. То също като „Капките” е феномен и българският ефир има вопиюща нужда от такава продукция. Уви, в България политиците не са толкова широко скроени и много се обиждат, ако им се връчи „Златният скункс”. Понякога дори бягат, а би било възпитано да приемат с достойнство статуетката и да си признаят гафа. Дано се завърнат „Господарите” на екран! Това би било тест, че свободата на словото реално е настъпила. Ако това някой ден стане, с удоволствие ще участвам. Предаването е важна част от моята биография и ако трябва да съм честен, станах популярен именно покрай него. 17 години изкарах в „Господари на ефира”, където израснах в житейски и професионален план. За съжаление, днес не вярвам в много от нещата, в които вярвах по онова време. Тогава бях сложил розови очила, бях голям оптимист. За съжаление, сега не е така, песимист съм.
- С какво освен с „Капките” сте ангажиран в момента?
- „Като две капки вода” изисква доста време за репетиции, подготовка и четене на сценарии, но активно играя и моноспектакъла си „Рачков и жените”. В момента върви пролетно турне, което ще премине в лятно. Прави ми кеф, защото няма друга такава емоция като срещата с живата публика. Изключително съм щастлив и благодарен, че салоните за представленията ми са пълни. След спектакъл съм изморен, но и зареден емоционално от преживяното.
- Остава ли ви време за почивка?
- Опитвам се да крада време и за себе си. Поговорката гласи, че магарето го товарят толкова, колкото носи. Гледам да бягам от това, все пак не съм на 30 години. Минах 50-те и съм в такъв етап от живота си, в който искам лично време, за да обръщам внимание и на семейството си. Годинките си вървят, а човек се нуждае и от почивка. От двадесет и няколко годишен работя активно. Бях насочил цялата си енергия в професията, което доведе дотам, че пропуснах много лични и важни неща - дори и по отношение на сина ми. Не вярвам на хора, които твърдят, че личният и професионалният живот могат да вървят успоредно, за съжаление, едното винаги е за сметка на другото.
- По Великден намерихте ли време за семейството си?
- Да, това е смисълът на празника. Събрахме се почти всички с изключение на сина ми – той нямаше ваканция и не можа да си дойде от Франция, където учи. На Бъдни вечер и Коледа, за щастие, също успяхме да сме заедно семейно.
- Как са родителите ви и годеницата ви Виктория?
- Да, чукна на дърво, живи и здрави са всичките ми близки. Дано Господ да даде по-дълъг живот на родителите ми. Казвам им да си гледат старините и да са спокойни, но те са хора от едно друго поколение - поколение, при което отговорността, моралът и ценностите са на почит.
- Говори се, че вие самият сте хипохондрик и имате в телефонния си указател над 110 номера на лекари...
- Да, имам много телефонни номера на лекари, сигурно до някаква степен съм развил хипохондрия. Но имам обяснение за това. Като дете съм влизал в болнични реанимации и в какви ли не отделения, за да съм до бабите и дядовците ми в последните им земни дни. Това няма как да не ми се е отразило. Имам много приятели лекари. Изпитвам респект и страшно уважавам тяхната професия. А някога и аз исках да стана лекар - мислех да кандидатствам и медицина, но не ми стигна времето да се подготвя за изпита.
- В пандемията много тестове за ковид ли си правехте?
- Да, имаше дори период, в който прекалявах. За това си има причина. Родителите ми изкараха много тежък Ковид-19 и просто бяха на ръба. Благодарение на д-р Томов и екипа от Александровска болница се върнаха към живота. Давам си сметка, че аз съм човекът, който трябва да ги закриля, защото това е синовен дълг. Поел съм тази отговорност, за което не съжалявам. Явно Господ ми е помогнал да взема правилното решение и да избера подходящия лекар, когато коронавирусът измъчваше майка и татко. Виждайки тежкото състояние, в което бяха нашите тогава, изпитах страх. Станах изключително предпазлив и започнах да си правя често тестове. За целият период на пандемията съм си направил 30-40 PCR теста. Дори Геро се забавляваше с мен. Работехме по сцена на филма „Голата истина за група „Жигули” в ромска махала и, когато ме видяха, голяма група хора ме приближиха и поискаха да се снимат с мен. После Геро ме подканяше да отида да си направя три ковид теста един след друг. Но истината е, че не правех всички тези писиари от страх, а от отговорност. Човек трябва да е отговорен както към себе си, така и към околните и животът ни ще бъде различен.
- Какви са интересите на сина ви?
- В момента учи архитектура и дизайн. Казал съм му, че ако има посока и цел, тогава ще стане нещо от него. Много се надявам да си завърши образованието, да се изгради като добър специалист и да се върне в България. Слава богу, и той мисли така - да вземе най-доброто от чужбина и да практикува професията си тук.
- Неотдавна подарихте годежен пръстен на приятелката си Виктория Кузманова. Кога планувате да минете под венчило?
- Факт е, че досега не съм минавал под венчило. Винаги съм казвал, че не съм привърженик на брака и един подпис не може да направи връзката по-силна. Отношения се градят много трудно, а е по-трудно е да ги поддържаш. Сигурно съм помъдрял и съм емоционално по-стабилен, а може и да съм пораснал, но вече смятам, че след като съм открил точната жена, трябва да й доказвам любовта си.
- Как дойде решението ви за пръстена?
- Една сутрин пиех кафе и си казах, че съм открил човека за мен. Всичко се случи за 15 минути. Звъннах на Кремена Халваджиян, за която знам, че има точните познати, и след половин час пръстенът за Вики беше запазен.
- Виктория има салон за красота. Посещавате ли го?
- Вики успя за 3-4 месеца да направи нещо много красиво и грандиозно – казвам това, не защото живея с нея. Всичко е пипнато с вкус, тя е свършила страхотна работа в салона. Бях се притеснил дали ще успее с ремонта на помещението и я съветвах да потърси професионлна помощ, но тя настоя да се справи сама, без архитект, без дизайнер… И успя. Много уважавам хора, които бачкат здраво, а жената до мен е от тях. Никога не бях ходил на маникюр и педикюр, но след като посетих салона, вече съм им фен - това е моето място. Дано има свободни часове и за мен (смее се).
