Любен Дилов си е отишъл от този свят разочарован и скептик за бъдещето на България. Това става ясно от последните му думи, написани в социалните мрежи преди да бъде покосен в Италия от инфаркт, поставил началото на тежка поредица удари, довела до смъртта му след месец и половина в болнично легло. Пишещият политик си отиде от този свят във вторник в софийската болница „Лозенец”. В последните си дни той подготвяше завръщане на награди на фантастика в памет на баща му, чието име носи.
„Чака ни един страхотен, „фантастичен Бургас” през юни! С Библиотеката, Общината и организаторите имаме още две-три силни карти в ръкава, но те ще са изненада!” Това е написал Любен Дилов в социалните мрежи на 18 април – ден преди фаталното си пътуване до Италия. До последно той е работел по второто издание на фестивала за фантастика и фентъзи „Фантастичен Бургас”. Дни преди инфаркта беше обявил, че ще бъде възобновено раздаването на наградата „Гравитон”, основана от баща му – писателят фантаст Любен Дилов, и неговият колега Агоп Мелконян. По време на първото издание на фестивала миналата година Дилов-син е подарил на бургаската библиотека последната съхранявана от семейството му статуетка „Гравитон”, изработена от скулптора Ивайло Савов. Той искал да възобнови връчването на тази награда след 20 години пауза. Предвидено е носителите й да се избират не с конкурс, а по заслуги в областта на фантастиката. Очаквал е с нетърпение завръщането й, което щяло да е в памет на баща си. Фестивалът е планиран за края на юни, но Дилов не успя да го дочака. От бургаската библиотека обявиха, че занапред ще го провеждат в негова памет.
Той издъхна след два тежки инфаркта, последвани от инсулт. Първият инфаркт го покоси на 22 април, докато се разхождаше в Рим по време на семейна ваканция. По информация на „Уикенд” Дилов е отлетял за Вечния град в деня на последните до момента парламентарни избори – 19 април, когато бе избран за депутат. Той е бил там заедно с половинката си Мелания Красимирова, с която имат връзка в последните 3 години и половина.
Ето какво е написал в мрежата, преди да тръгне:
Хофанови приказки (и малко мои)
На днешния ден през 1943 е създадена думата „циклене”. От velo-cicle. Доктор Алберт Хофман се качва на колелото си, след като за първи път е опитал 250 μg от синтезирания от него диетиламид на лизергиновата киселина (ЛСД – синтетичен наркотик – б.а.), за да отиде до болницата. Той се е надявал да лекува шизофрения, но открил не един, а безброй по-шарени и вълнуващи светове, едни различни Хофманови приказки. По тях е трудно да се напише музика, както по приказките на другия Хофман (...) А ние в България циклим от 5 години(...) най-вече заради продавачите и ползвателите на кофти дрога, химици-измамници, финансови шарлатани и пилоти, които всъщност са руски автопилот – стар модел...
15 минути ще отнеме днес да направим поредния опит да подредим живота си по-умно. Скептик съм, защото последните 38 години станах специалист по кофти приказки, но в Гергьовден не сме преставали да опитваме да ги направим по-добри, а не само да приказваме.
15 минути от останалия наш живот!
Политикът призовава хората да гласуват, макар да признава, че не очаква позитивна промяна в обществото ни. След това тръгва за Рим, а три дни по-късно получава фаталния инфаркт. Откаран е по спешност в болница на Апенините, където му поставят стент. Състоянието му е много тежко. Върнат е в България с медицински самолет цял месец по-късно. Две болници в София отказват да го приемат – „Токуда“ и Военномедицинска академия (ВМА). Приемат го в Правителствена болница (болница „Лозенец”). Междувременно е получил втори инфаркт и инсулт. Прогнозата на лекарите е, че ще му трябват месеци в болница и поне две години, за да се възстанови. Сърцето му обаче издържа едва десетина дни.
През цялото време публицистът е интубиран и под упойка. Заради инсулта дясната част на тялото му е била парализирана. Налага се непрекъснато кръвопреливане. Докато лекарите се борят за живота му, е открита работата на Народното събрание. Дилов няма как да се закълне като депутат, но мястото му там се е пазело до смъртта му с надежда за по-добри дни.
Всичките му познати ще го помнят, освен с високия интелект, и с чувството му за хумор, както и с любовта към неговите деца и внуци.
Дилов става баща съвсем млад - малко след като навършва 20 години – в началото на 90-те. Приживе разказва, че заради огромните опашки в магазините е ходел да пазарува с децата си – надявал се чакащите да го пуснат напред заради малките. Има трима наследници. Големият му син се казва Иван, а след него идват близнаците Мила и Павлин. За ранното родителство казва: „Стана и... беше грехота да не му позволим да се случи. 90-те години... човек мислеше, че всичко е възможно, и обикновено беше, но беше трудно. Майка им си жертва кариерата, за да ги изгледа. Беше доста добра журналистка”, признава Любо Дилов. Децата му споделят, че от него са научили никога да не се отказват и да не приемат нищо за даденост. Големият му син Иван, от когото има внуци, завършва право и работи като помощник-нотариус в една от големите нотариални кантори.
„Никой в рода ни не е живял леко и чувството за хумор ни е спасявало. Баща ми като тийнейджър е бил в бомбардирания в края на Втората световна война Берлин. Дядо ми е бил по лагери. Майчиният ми род са обикаляли света. Чувството за хумор за нас е защитна система”, казва Дилов приживе. Той избягва да се оплаква. От тежките ситуации в живота се измъква с ирония и усмивка. Стилът му като баща пък е да дава пълна свобода на децата си и никакви специални привилегии. „Те са израснали в най-обикновен софийски квартал – „Младост”, не са ходили в специални училища, не са учили в чужбина. Благодарен съм им, че по никакъв начин не се впечатлиха от артистичния свят край нас. Не им правеше впечатление, че големите звезди са част от обкръжението им. Не „слънчасаха”. Дори в шоубизнеса, където са влизали, е било на най-ниското ниво. Иван бачкаше като хамалин в турнето на Слави, Мила пък беше момиче за всичко в сериала „Седем часа разлика”. Нямаше привилегировани положения!”, категоричен е бащата приживе.
Самият той като малък е възпитаван по същия начин. Неговият баща не го задължава с нищо, дава му пълна свобода. В тийнейджърска възраст това развързва ръцете на сина за много „прегрешения”, заради които има досие в детската педагогическа стая. „Отраснал съм в квартал „Лозенец”, който е особено съчетание между връзкари от времето на соца – с много милиционерски и военни блокове, и старите лозенчани, които са страшни хулигани. Взривоопасна смесица! Кварталът имаше много ядове. За най-различни неща съм бил в детска педагогическа стая. Продажба на порнографски списания например. По 50 стотинки на кадър. Лъжехме по-глупавите със снимки на жени по бельо от модни списания – казвахме им, че това е порнография. Тогава нямаше интернет, не знаеха какво им даваме. Крали сме и вино от ресторанти... – хулиганствахме”, спомня си Дилов.
В последните години от живота си той е силно вярващ християнин, стремящ се да живее според православния канон. Споделя, че има свещеник, при когото се изповядва, и че редовно пости. Приемал да се ограничава повече с храната, но се „пазарял” за цигарите. До последно не искал да се откаже от този вреден навик. Може би той е бил и една от причините за ранната му загуба – на 61-годишна възраст.
