Герасим Георгиев-Геро отслабна с над 20 килограма, благодарение на бариатрична операция - хирургична интервенция, на стомаха. Процедурата беше извършена преди няколко месеца в София, противно на последната мода родните звезди да се подлагат на подобни интервенции в Турция. Макар че сега е на диета, с тази чисто нова визия колоритният актьор и водещ се готви да посрещне на 10 юли своя половинвековен юбилей, пише Минаха години.
Герасим Георгиев-Геро, който води с Димитър Рачков шоуто за имитации „Като две капки вода" и новото предаване „Скрита самоличност", днес е сред най-търсените в гилдията и едва ли може да се оплаче от липса на ангажименти, съответно и от добро заплащане. Докато си извоюва този статут обаче, русенецът е трябвало да преодолее доста препятствия и да изтърпи не малко несгоди, включително и да работи цели 4 години за мизерните 90 лева на месец в провинциален театър. Бил е и барман, за да оцелее.
Интересното е, че се наложило Геро да избута този период, след като първо постигнал главозамайващ успех още като студент в НАТФИЗ.
„Бях среден ученик. Имам по-голям брат, който е гордостта на семейството — с три езика, две висши образования, истинска енциклопедия. Когато получаваше петица, все едно, че е получил двойка. Аз съм другата крайност, на петица банкет вдигах, гледах само топката и игрите. Нашите винаги се караха кой да отиде на родителската среща на брат ми, а за моята - кой да не отиде, за да не се черви. 13 години играх народни танци в ансамбъл, макар че не ми личи сега. Но имам двигателна култура. Те ми дадоха много - научиха ме на дисциплина - как да се грижа за костюма си, как да се подготвям, как да се държа на сцена. И като стана време за кандидатстване имах две възможности - да продължа с народните танци, където имаше много травми, а другата беше без коментар - театър”, разказа за „Минаха години” майсторът на комичните роли.
Малко преди да започне да се подготвя за изпитите в НАТФИЗ, Геро сбъднал голяма своя мечта. Запознал се с легендарния Георги Георгиев-Гец. Младият бъдещ артист бил представен на кумира си след негово представление в Русе. Гец бил кум на приятелско семейство на родителите на Геро. Веднъж всички те отишли на спектакъл с участието на звездата на родните кино, телевизия и театър, и знаейки мечтата на младежа да стане актьор, кумецът на Гец предложил да ги запознае. След края на представлението развълнуван и притеснен, Геро зачакал появяването на големия актьор.
След минути Гец излязал от гримьорните с видимо изморен вид. „Гец, да те запозная. Този младеж иска да става артист. Тъй като го гледаш, става ли за тая работа?” попитал кумецът. Гец отговорил с чувство за хумор и предложил на младия
Геро да запише телефона му, като заръчал преди изпитите да се обади, за да чуе материалите му. Няколко седмици по-късно кандидат-актьорът вече бил в София и се суетял пред уличен телефон. Мислел, че Георги Георгиев-Гец може да не го помни. Гец вдигнал веднага, още след първия сигнал. Геро набързо смотолевил кой е и за какво се обажда, при което кумирът му отговорил, че очаквал обаждането му.
Поканил го на следващия ден в дома си, за да чуе материалите му. Геро едва не припаднал от вълнение, когато в уреченото време зачакал, стиснал чантата с текстовете си пред блока, в който легендата живеел. Тъкмо мислел, че големият актьор може да е забравил, че ще му гостува, когато чул гласа му зад себе си: „По-бързо! Ето момчето стои и ни чака”. Геро видял Гец и жена му да се задават с две торби кайсии. Поканили го в дома си и кандидат-актьорът „изпял” плануваното си представяне пред изпитната комисия в НАТФИЗ. Гец много се забавлявал и повикал жена си и тя да се посмее. Тя влязла с чиния с кайсии и Геро се престрашил да си вземе една. “Добър си, моето момче! Направо спокойно отивай да кандидатстваш”, заръчал Гец накрая. Преди Геро да си тръгне, големият актьор се поинтересувал как е цялото му име: „Как ти викат на кратко? А! Трябва да се различаваш. Виж Георги има много, но Гец-а е един. Ти ще си Герасим Георгиев-Геро”, отсякъл той.
„За секунда не съм си помислял, че могат да ме скъсат на изпитите и няма да стана артист. Приеха ме от раз в класа на Димитрина Гюрова. Няма не може да стане, просто не си го пожелал достатъчно силно. Завърших във вакуумната 1999 година. Имаше филм на Рангел Вълчанов “А сега накъде”. Ние тогава на „Раковска" играехме вече втора серия. Никъде нямаше работа, нямаше го разпределението от 3 години, което са правели преди. Много се отказаха въобще от професията. Аз реших, че вместо да седя в София и да чакам голямата роля е по-добре да работя в провинцията и все някой ще ме забележи. Така и стана. Седем години играх в провинцията докато режисьорът Пламен Панев ме покани за едно представление в „Сатиричния Театър” - „Тестостерон” и “Останах там”, разказва патилата си Геро. Втората му сбъдната мечта е един друг Георги - Калоянчев.
„Това беше човек ураган на сцената, Господ е изсипвал талант и не се е спрял. Гледал съм го във всички филми и телевизионни продукции, които правеха. Те рядко идваха да играят в Русе, но тогава имаше само една телевизия и тя много се гледаше. С него се харесахме на сцената. Страшно ме впечатли професионализмът, което все по-рядко се вижда в младите поколения, има много да ги гоним. Таня Лолова идва за едно представление - перфекционист. Школата е съвсем друга. Само, че хората, като чуят Сатиричен театър, още си мислят за Калата, Стояна, Кольо Анастасов", спомня си Геро. До преди да го завихрят ангажиментите като телевизионен водещ, забележителният не само на ръст и килограми актьор събираше аплодисментите на публиката в Малък градски театър „Зад канала” заедно с едни от най-изявените ни и обичани актьори. „Винаги съм казвал, че театърът се случва много преди да стъпиш на сцената. Когато имаме еднакво мислене, еднакво дишане, тогава се забавляваме, другото е чиновническа работа", твърди за екипната работа Геро, а колегите му казват, че се скъсват от смях, когато работят с него.
Това е, защото има позитивно мислене и гледа да извлича хумор от всяка ситуация. Усмихнатият Геро разказва насериозно, че проблемите му с наднорменото тегло започнали след преживяна катастрофа с камион. През 2000 г. край Казанлък той се удря в камион в насрещното движение, като вината е изцяло на шофьора на тежкотоварното превозно средство. Зад колата на Геро се движат неговите родители, които изпадат в шок, когато виждат как синът им катастрофира.
За щастие, Геро се отървава без сериозни травми, но стресът е огромен. Той дори ходи при известна турска баячка, която му лее куршум и му помага да преживее кошмара. Въпреки това след катастрофата Геро започва ударно да пълнее, което му създава проблеми. Жена му Цвета Гагарова-Георгиева е негова пълна противоположност. Тя е бивша гимнастичка и актьорът смята, че е поучена от него, тъй като има две висши образования - кинезитерапевт и спортна журналистика. Запознава ги неговата състудентка Жени Александрова, която е съпруга на музиканта Иван Лечев. Не било преднамерено, за да ги сватоса, става случайно. Куриозът е, че тогава Геро бил със скъсан ахилес. Случило се на репетиция на „Ах, този джаз" при Борис Панкин в Народния театър. Там играел негъра, телевизионен водещ. Репетирали с балет „Арабеск".
„Развихрих се, скочих и тряс! Добре, че беше края на сезона и през октомври влязох в роля. А на Цвета дипломната работа беше точно за скъсан ахилес. Виж как няма случайни неща”, смее се Геро. На въпроса може ли актьор да храни семейство, комикът отговаря: „Имаме си собствено жилище. Няма какво да се изхвърлям, не съм богаташ баща ми го плати. Той е недипломиран актьор, има страхотно чувство за хумор. А иначе е инженер в млечната промишленост. Ръководеше един от най-успешните заводи по онова време в Русе. Майка ми е лаборант. Аз съм първият актьор в рода. Бяха наясно, че не съм за точни науки и от мен инженер няма да стане. не пропускаха моя премиера. Пенсионираха се и заживяха в родното село на майка ми Ъглен, където живееше Георги Черкелов. Но той е пришълец, аз съм преди него. Черкелов е един от другите учебници за театър и кино, които трябва да прочетеш. Общуването с актьори като него е като да довършваш образованието си. Лека му пръст на Васил Попилиев, преди да почине играехме заедно в последната му роля в Габровския театър. Стояли сме по 7 часа в една стаичка да репетираме, разказваше истории за професията, които никога няма да чуеш. Великани хора."
