Карамазов, извратен ли си, че се вдъхновяваш от жестоки убийци? СНИМКИ

Лошото момче на рока и вокалист на група „Ренегат“ Константин Кацаров атакува остро Владимир Карамазов заради фотографската му изложба „На тяхно място“ с портрети на рецидивисти. Според певеца документалните филми за изложбата, излъчени в „Ничия земя“ по Нова телевизия, сякаш целят да оневинят жестоки убийци. Във фейсбук Кацаров публикува дълъг коментар по темата и изрази недоумение защо се отделя толкова много внимание на осъдени на доживотен затвор престъпници, убили по особено жесток начин близки или непознати.

След като беше показана в затвора в Белене, изложбата на актьора Владимир Карамазов, който от години се занимава и с фотография, беше подредена в Националната галерия „Двореца“ за месец и половина през пролетта. В нея бяха включени 81 фотографии, видео и аудио инсталации, както и автентични предмети и обекти от затворническите килии, които представят осъдени на лишаване от свобода хора, изтърпяващи в затвора в Белене една от най-тежките присъди - доживотен затвор без право на помилване.

„Той снима техните портрети, но всъщност прави портретна снимка на действителността, в която живеем и която не винаги е такава, каквато си мислим. Често се оказва различна... Актьорът Владимир Карамазов и неговото навлизане на тъмно - в затвора и във фотографията“, гласи анонсът на епизода на „Ничия земя“, посветен на изложбата. Предаването беше излъчено през март, а през август бе повторено. „Ничия земя“ посвети няколко епизода за изложбата на Карамазов.

„Безумието не се побира в ума ми. Вчера гледах филм. Документален. Може би се нарича публицистично предаване. Не знам. Не е важно. Владимир Карамазов е в затвора и снима лишените от свобода. След това с портретите прави изложба. Действието се развива в затвора. Жена интервюира Карамазов, а той и обяснява детайли от интересния си проект. Фотографът се е сприятелил с някои от моделите си. Това е напълно в реда на нещата. Прекарал е там не малко време. За него всичко е станало лично. Той изпитва чувства. Особено към един от лишените от свобода. И затворникът не е безразличен към него. Между тях е възникнала дружба“, описва предаването през своя поглед татуираният вокалист.

„Трима са в изложбената зала на затвора. Интервюиращата, Карамазов и моделът, лишен от свобода. В пространството цари ведро настроение. Изпълнено е със закачки, смях и шеги. Фотографът се е заел с това да помогне всячески на затворника. Нещо напълно човешко и хуманно. Дори е присъствал на последното дело на модела си, за да помогне да се промени размера на присъдата му. Убеден е, че лишеният от свобода няма да повтори деянието си отново. Изрича го на глас. Той желае да му съдейства да се адаптира по-бързо към свободния живот, когато излезе на свобода. Ако излезе. Защо? Току-що разбирам, че затворникът е с доживотна присъда. От обща култура знам, че доживотна присъда се дава за убийство. Никой не е застрахован от това да убие. При конфликт, самозащита, невнимание. Бил съм се на улицата и сме се наранявали. Понякога тежко. Напълно възможно е било някой да умре. Подобна присъда обаче се дава за предумишлено убийство. Доживотна присъда се дава, когато убийството е извършено по особено жесток начин. При такава липсват смекчаващи вината обстоятелства, като неизбежна самоотбрана, небрежност или нещо подобно. Защо тогава се смея и закачат?! Не е ли цинично и вулгарно?! Не е ли крайно неприлично?! Не е ли напълно възможно този жизнерадостен диалог в момента да го гледат роднини и приятели на жертвата?! Що за безумие е това?! Недоумявам! Наострям вниманието си, за да разбера повече. Моментът идва. Интервюиращата пита модела, защо е осъден. Онзи шикалкави, но после се разбира. Карамазов непрекъснато го прекъсва и някак леконравно, на майтап и фриволно оневинява, оправдава и омаловажава престъплението. Минало е време и зверствата не са това, което бяха.

Затворникът е убил жена. Убил е възрастна жена на 72 години. Убил е майка си. Убил е жената, която го е осиновила. Скарали се за пари и той я умъртвил. Владо Карамазо подхвърля, че тя не се е държала добре с него и заслужава смърт. Последното не го изрича, но от логиката на предното се подразбира“, коментира рок изпълнителят. И добавя: „Има животински видове, които определено не харесвам. Те са от раздел мекотели. Например медузите и всякакви организми, които приличат на сополи. Не сега, отдавна стигнах до извода, че хората с лека ръка минаваме през неща, които не са ни удряли по главата. Чуждото и непознатото нещастие или трагедия ни се струват бутафорни и преувеличени. Смехът и закачките с човек, извършил предумишлено убийство и подадената ръка към син убил майка си заради спор, не е равно на нищо нормално, което би се побрало в ума ми.“

Моделът на Карамазов се нарича Стойчо Василев. Той е убил по изключително мъчителен начин 72-годишната си майка – осиновителка. Скарал се с нея и започнал побой, който продължил повече от час. Освен с ръце и крака, той удрял възрастната жена и с лопата за въглища. Накрая дори скачал върху нея. Травмите са били десетки, а жената е починала след нечовешки мъки с пречупен гръбнак. Убийството е извършено при условията на опасен рецидив.

„Стойчо не е виновен. Виновна е съдбата. За мен проявата на подобна жестокост е нелечимо психическо заболяване. Каква е причината на подобни изверги да се дава публичност и право да се изказват в национален ефир? Модерно ли е? Или е доходоносно?“, пита риторично Константин Кацаров.

„Предаването не завършва с това. Дават думата на следващия модел. Влязъл да краде там, където спяла кметицата. Тя се събудила от шума и го видяла. Той я наръгал. Не знам колко пъти. Не искал. Не отишъл там с тази цел. Последния, който ни показаха се скарал с приятелката си и я застрелял. Не знам колко пъти, защото доживотната му присъда е без право на замяна. Той обаче обжалва. Събрал е хиляда и няколко подписа в своя защита. За хиляда и няколко човека не е проблем, че момиче е застреляно от приятеля си при спор. И тримата мъже са убили жени. Предаването твърди, че не искаме да сме на тяхното място. Не! Не искаме да сме на мястото на техните жертви!“, гневен е солистът на Пловдивската опера.

„Погледнете действителността! Погледнете фотографията! Фотограф, президент, изверг. Това не е ли изкуство? Не е ли смешно? Не е ли забавно? Не сме ли извратени, Карамазов? Но всичко е наред щом президентът на републиката посети изложбата...“, остър до болка е Константин Кацаров.

Карамазов: В затвора има убийци, които трябва да излязат на свобода

Още през март, когато за пръв път по Нова телевизия беше излъчен въпросният епизод на „Ничия земя“ за фотографския проект в затвора в Белене, Владимир Карамазов обясни в социалните мрежи защо се държи приятелски към лишените от свобода.

„Не ги съдя. Тези хора са в затвора, защото са осъдени, а не да бъдат съдени. Нямам това самочувствие, че съм нещо повече от тях или от който и да е било. Че аз съм безгрешен. Не мога да съм сигурен и да обещая, че не мога да извърша нещо лошо. Не искам да го правя, но това не зависи докрай само от мен. Всички ние сме хора и разликата между нас са различните ни житейски съдби. Вътре има хора, които не бива да излизат от затвора, но има и такива, които трябва да излязат. Много лесно е, но и много неправилно да поставяме всичко под един знаменател. За една година в затвора опознах тези хора и историите им. И след като прекарах време там и се запознах добре с всеки един, мога спокойно да напиша това. Странно ми е, когато хората съдят без да знаят детайлите на една история и твърдят, че никога не могат да попаднат в затвор и никога не могат да извършат престъпно деяние. Какво е онова нещо, което им дава тази сигурност се питам? Получавам много позитивни коментари и съобщения, което ме радва, че все пак хората мислят. И нека да не забравяме, че един от най-големите грехове е да съдим“, защити се Владимир Карамазов.

На откриването на изложбата в Националната галерия актьорът разкри, че в затвора в Белене срещнал много съдби, много истории, които го развълнували и променили живота му и начина му на мислене. „За да бъдем цивилизовано общество, не трябва да допускаме никой да бъде забравен“, каза тогава президентът Румен Радев. Той отбеляза, че вярва, че осъществяването на този проект не е „просто едно провокативно творческо търсене“, а истинска кауза, в която Владимир Карамазов вярва, защото е посветили много време, енергия и лични ресурси. Президентът изрази увереността си, че изложбата ще постигне успех, защото „тя ни води към отговорите на важни въпроси. Провокира, поставя емоции, мисли, чувства, за това какво представлява съпричастността, катарзиса, покаянието и прошката“.