Димитър Ходжев става известен с прякора си Митьо Крика. Той е сред най-прославените български културисти, зад гърба си има множество награди и отличия, но никога не бърза да се хвали с постигнатото. Завършил и Националната спортна академия в София, в Англия пък е карал всевъзможни курсове, за да докажа, че българите не са втора категория хора.
Спазва строг режим - лягане в 19 вечерта, ставане в 4 сутринта, за да пише втората си книга „Тайните на отслабването 2”. През деня работи като учител в католическо училище, където преподава физкултура, физика, математика, химия, биология и религия. Роден е на 4 април 1975 г.
- Какво си пожелахте навръх рождения си ден?
- В интерес на истината нищо не си пожелах, макар че духнах свещички. Наруших традицията да си пожелавам нещо, пък празнувах в тесен кръг с приятели от Чепеларе. Аз съм почетен гражданин на града и много се гордея с това.
- Каква беше изминалата година за вас?
- Трудна година. Направих второ издание на моя книга за отслабване, което ми отне много време. Писах почти цяла година. Имах проблеми с редакторката. В крайна сметка се наложи сам да си я редактирам, защото от 17-18 години не съм много на „ти” с българския език. Говоря го, не съм го забравил, но някои граматични правила му убягват, има и промяна в тях, за която научих в движение. Припомних си ги набързо. Работех, пишех. Всяка сутрин ставам много рано, защото преподавам в лондонско училище. Лягам си рано и въпреки това не се наспивам. Слава богу, книгата ми излезе през декември, преди коледните празници. В момента учениците ми са ваканция. А аз спя по 10 часа и пак спането не ми стига. Не е лесно да си учител в Англия, защото в класовете има ученици от различни раси и се налага много да внимавам какво говоря. Знаете, че подрастващите понякога приемат грешно нещата. Но се свиква, от 2012 г. съм преподавател. Първоначално преподавах като учител по физкултура, после изкарах квалификации по физика и математика. Дава се такава възможност от английското правителство на желаещите учители. Покривам часове по различни предмети. Най-трудно ми е да преподавам религия. Когато бях ученик в България, заради комунистическия режим не се интересувахме от религия. В Англия обаче почнах да се интересувам.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?
- Моят 30-и рожден ден беше и ще остане незабравим. Беше преди 21 години – помня, че 4 април беше много студен ден. Сестра ми държеше едно заведение, което вече го няма, казваше се „Орлов хан” на бул. „Монтевидео”. Толкова гости дойдоха, че празнувахме в градината, а не беше топло. Бях се снимал в някакъв филм, не се сещам заглавието му. На партито дойде Наум Шопов-младши. Стана много весел купон. Заведението се напълни, че дори и градината му.
- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден или обичате изненадата?
- Присъствието на хората е най-големият подарък за мен. Тази година забравих да ги предупредя да не носят подаръци, а те взеха, че ме отрупаха. Обичам подаръците, но не се впечатлявам от тях. Времената са тежки, може и без подарък. Важното е да намерят време за мен, да ме уважат.
- На колко години започнахте работа и какво си купихте с първите спечелени от вас пари?
- През 1997 г. завърших Спортната академия и станах учител в 132-о училище, познато още като спортното училище на „Славия”. Заплатата ми беше точно 100 лева, нищожни пари. Даваха ги кеш, трябваше да отидеш в счетоводството на крака и касиерката да те отметне в списъка. Мен ме беше страх да ходя да си вземам заплатата, защото тези жени гледаха лошо и подозрително. Два месеца не смеех да отида да си взема заработеното. Взех само първата и после два месеца стоях без пари, докато директорът не ме извика и не ме попита: „Какво правиш, я ходи за заплатите!”. Ама как да ходя, като жените, които дават парите, са едни киселяци... Живеех в „Овча купел” 2 и ходех с колата. Все закъсвах за бензин и трябваше да я оставям на различни места. Вземах пари от родителите си, за да пълня туба с бензин и да нося после да зареждам автомобила. Не помня за какво ги похарчих тези сто лева, помня киселите физиономии на счетоводителите и страха, който изпитвах от тях. Така гледаха, все едно вадят пари от собствените си джобове. Страшно нелепо беше...
- Как виждате себе си след пет години?
- Виждам се в Българя. Вероятно ще стана учител в българско училище. Казал съм на моята съпруга, че до 5-6 години се връщаме, без значение каква е ситуацията в родината. Камъкът си тежи на мястото. Не се живее лесно в чужбина. Ние сме гастарбайтери, ние работим, ние не живеем. Работиш – спиш, спиш – работиш. Не е добре и в Англия. Лейбъристите няма да могат да спечелят там в близките 10 години. Оказа се, че консерваторите са по-социални от тях, което е парадоксално. И при нас вдигнаха данъците, почнаха да орязват социални помощи, за което съм съгласен, защото социалната система в Англия превръща хората в паразити. Почти 40% от населението в моя квартал живее от помощи. Почнаха да го порязват и за това от Англия някои българи побързаха да се прибират у дома. По време на пандемията пък се раздаваха пари, за да не ходят хората на работа. И така, някак бавно, но сигурно стигнахме до инфлацията. Но не се оплаквам, съпругата ми също работи. Помага на едно възрастно еврейско семейство в домакинството.
- Как гледате на разните конспиративни теории за нов световен ред, тайни общества, които контролират човечеството, пръскания, военни конфликти?
- Има различни конспиративни теории. Не съм специалист, но например ваксините срещу ковида не бяха изпитвани достатъчно дълго време, преди да бъдат раздадени за лечение. Мисля, че имат някакво поражение върху човека. Имам роднини, които получиха инсулт и в семейството предполагаме, че може би ваксината е причината за случилото се. Принципно аз съм „за” ваксините и се ваксинирах. Съпругата ми не се ваксинира. Хвана Ковид-19, повали я някакво главоболие и лежеше по цял ден в леглото. Много тежко го прекара. Аз също го хванах, но се лекувах само с парацетамол, значи ваксината все пак влияе. Истината е, че в световен план нещата не вървят добре. Европа е в голяма финансова криза, Англия също, след атаката на Щатите над Иран предполагам, че нещата ще се задълбочат във времето. Не ми се мисли за скока на петрола, респективно на цените на хранителните продукти. Инфлацията ще върви нагоре. В Англия вече не е евтино, както беше едно време. Животът изведнъж стана много по-труден.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да се върна един ден в България. Обичам родината си и не крия, че ми е мъчно за нея. На млади години бях като Дон Кихот, но вече съм реалист. При мен мечтите се сбъдват много трудно, с много жертви.
- Любима книга?
- Разбира се, че моята втора творба. Казва се „Тайните на отслабването 2”. Не само пиша, но и чета. Държа да се знае!
- Любим филм?
- Лошото е, че не помня заглавията на филмите, които харесвам. А те не са един, два, три или четири. Обичам да гледам български филми, в това число и новите продукции.
- Любимо ястие?
- Родопска палачинка, която в Чепеларе и региона наричат марудници. Рецептата за приготвянето й е тайна. Съпругата ми ги прави уникални. Приличат на подпухнали палачинки. Сестра ми също е много добър готвач, бая време й отне, докато свикна да ги прави.
- Любима марка автомобил?
- Много харесвам G-класата на „Мерцедес”, но не мога да си позволя такова нещо. Допадат ми японските джипове като „Нисан патрол”.
