„Личо Стоунса страдаше от тежко заболяване, но не искаше да се лекува."
Това разкри пред „България Днес" с нескрита болка от загубата на рок ветерана именитият композитор, също родом от Пловдив, Стоиц Гъдев.
"Познавах много добре Личо. Ние сме съседи, на 20 метра един от друг. И много често се виждахме. Много обичахме не само да слушаме музика, но и да я анализираме“, разказва Гъдев.
"Но през лятото Личо си изключи всички телефони. Всичко! Фейсбук, телефони... и никой не знаеше какво става. Не искаше да общува с никого. Ей така си отиде Личо, както живя. Без да се лекува, без нищо, а е имал онкологично заболяване. Един колега случайно ми каза. Видял е сестра му и тя споделила, че той е много тежко болен, много е зле.
И сигурно само тя и племенникът му са го виждали, преди да почине. Последно го видях долу пред блока. Викам му, че много е отслабнал, а той ми отговори: Ами защото малко ям". И на мен не ми каза за болестта си. Не е взимал лекарства. Това го знам от сестра му. Нищо не е взимал! Как е изтърпял тези болки, просто не мога да си представя", удивлява се на стоицизма на Стоунса неговият колега и комшия.
Той не може да се примири, че „много хора взеха да си правят пиар дори и със смъртта на Личо“. „Аз съм просто вцепенен“, каза Стоиц Гъдев.
Композиторът от Града на тепетата поясни пред "България Днес", че връзката на Личо Стоунса с Лили Иванова трябва да се разглежда не само в личностно, но и в професионално измерение. Двамата направиха може би най-хубавата плоча на Лили - "Наше лято". Те имат голямо общо творчество зад гърба си, стотици концерти в бившия СССР. Но Личо дава звука, китарата в „Наше лято“. Лили няма по-добра плоча. И няма и да има“, смята Стоиц Гъдев.
Πο думите мy една от най-големите заслуги на Покойния легендарен рокаджия e "в Пловдив да погледнат на китарата по нов начин“. „Защото той си беше първият тук, говоря за рокендрола, който в онези времена не беше музика, правена иху-миху, като в днешните, чалги-малги, за забавление. Той беше свобода! И рок музикантите с прически, с облекла, дразнеха. Кого дразнеха - системата. И той си остана верен на този дух. Другите се примириха някак си. А той не можа да го направи“, възхищава се на смелостта да бъде със свободен дух в несвободно време Гъдев.
